Тери ПратчетМасклин

За номите и за времето

Номите са мънички. Дребните създанийца, общо взето, не живеят дълго. Но пък със сигурност живеят скоростно.

Чакайте да обясня.

Едно от най-кратко живеещите същества на планетата Земя е мушицата, наречена еднодневка. Само ден — толкова й е съществуването. Най-много живеят онези борове с рошавите шишарки — по 4700 години, че и още отгоре.

Явно не им е лесно на еднодневките. Но важното е не колко продължава животът ти, а колко дълъг ти изглежда.

За еднодневката някакъв си час може да изглежда като цял век. Сигурно старите еднодневки, като си седнат, си приказват как в тая минута животът не може да се мери с добрите стари минути едно време, когато светът бил млад, слънцето греело къде-къде по-ярко, а пък ларвите показвали малко от малко уважение. Докато дърветата, които не са от най-пъргавичките, вероятно имат време да забележат само как небето все тъй си блещука, преди да ги налегнат съсухрянето, червеите и изобщо разрухата.

Всичко това си е малко нещо относително. Колкото по-скоростно живееш, толкова повече те товари времето. За един ном годината трае колкото десет за човека. Помнете го. И да не ви притеснява. Тях не ги притеснява. Те и представа си нямат от това.