"Вавилонската принцеса" - читать интересную книгу автора (Волтер)

ГЛАВА IV

През цялата нощ принцесата говори само за Амазан. Тя вече го наричаше своя овчар; именно от онова време думите овчар и любовник се употребяват в същия смисъл у някои народи. Ту питаше птицата дали Амазан е имал други любовници и тъй като отговорът беше „не“, тя бе на върха на щастието. Ту искаше да знае как прекарва живота си и с възторг чуваше, че Амазан прави само добро, занимава се с изкуства, изследва тайните на природата и усъвършенства ума си. После искаше да знае дали душата на птицата е от същото естество като душата на любимия й, защо птицата бе живяла близо двадесет и осем хиляди години, докато любимият й бе само осемнадесет-деветнадесетгодишен. Задаваше стотици такива въпроси, на които птицата отговаряше сдържано и това още повече възбуждаше любопитството й. Най-после сънят затвори очите им и предаде Формозанта на сладките илюзии на сънищата, изпратени от боговете, които понякога надминават самата действителност и които цялата философия на халдейците трудно може да обясни. Формозанта се събуди много късно. Едва се бе зазорило, и баща й, царят, влезе в спалнята й. Птицата прие негово величество с почтителна учтивост, пристъпи към него, запляска с криле и протегна шия, след което отново кацна на портокаловото дърво. Царят седна на леглото на дъщеря си, която сънищата бяха направили още по-красива. Дългата му брада се приближи до красивото й лице и след като я целуна два пъти, той й заговори със следните думи:

— Скъпа дъще, вчера ти не можа да си намериш съпруг, както се бях надявал. Съпруг обаче ти трябва, спасението на моята империя изисква това. Аз се посъветвах с гадателя, който, както знаеш, никога не лъже и ръководи цялото ми поведение. Той ми заповяда да те накарам да направиш едно пътуване по света. Ти трябва да пътуваш.

— А, сигурно трябва да отида при гангейците — извика принцесата.

Произнасяйки тези думи, които й се изплъзнаха неволно, тя почувства, че е извършила глупост. Царят, който не разбираше нищо от география, я запита какво разбира под „гангейци“. Тя обаче лесно намери начин да се изплъзне. Тогава царят й каза, че трябва да отиде на поклонение и че вече е избрал хората, които ще я придружават: най-старият държавен съветник, първият изповедник, една почетна дама, един лекар, един аптекар и нейната птица, както и всичката необходима прислуга.

Формозанта, която никога не беше излизала от двореца на баща си и която до деня на пристигането на тримата царе и Амазан бе водила доста безцветен живот, следвайки пищния дворцов церемониал, и бе имала само привидни удоволствия, беше възхитена, че ще отиде на поклонение. „Кой знае — шепнеше тя на сърцето си — дали боговете няма да внушат на моя скъп гангеец желание да отиде в същия параклис и дали няма да имам щастието да срещна този поклонник?“ Тя благодари нежно на баща си и му каза, че отдавна тайно храни особено благоговение към светеца, при когото я изпраща.

Белус даде великолепен пир на своите гости, на който присъстваха само мъже. Това бяха хора, които никак не си подхождаха: царе, принцове, министри, духовници, които си завиждаха едни на други, мереха думите си и се чувствуваха стеснени пред съседите си и пред себе си. Пиршеството беше тъжно, макар че всички пиха много. Принцесите останаха в своите покои — и двете се готвеха за път. Те вечеряха сами. След това Формозанта отиде да се поразходи в градините заедно със своята скъпа птица, която, за да я развлече, летеше от дърво на дърво, като разперваше разкошната си опашка и показваше божествените си пера.

Египетският цар, който беше разпален от виното, за да не кажем пиян, поиска от един свой паж лък и стрели. В действителност този цар беше най-некадърният стрелец в цялото си царство. Когато стреляше с лък, мястото, където човек се чувствуваше най-сигурен, беше целта, в която царят се мереше; но красивата птица, която летеше бързо като стрелата, сама се натъкна на нея и падна окървавена в ръцете на Формозанта. Смеейки се глупашки, египтянинът се оттегли в покоите си. Принцесата раздираше въздуха с писъците си, обливаше се в сълзи, дереше се по бузите и се биеше по гърдите. Умиращата птица й каза тихичко:

— Изгорете ме и не забравяйте да отнесете моята пепел в Щастливата Арабия, на изток от старинния град Аден или Еден, и да я сложите на слънце върху една малка клада от карамфил и канела.

След като произнесе тези думи, тя издъхна. Формозанта остана дълго в безсъзнание и щом дойде на себе си, избухна в ридания. Баща й споделяше нейната скръб, проклинаше египетския цар и не се съмняваше, че тази случка предвещава тежки бедствия. Затова бързо отиде в параклиса си, за да се посъветва с гадателя. Гадателят отговори:

— Смесица от всичко: мъртва и жива, невярност и постоянство, загуба и печалба, злочестини и щастие.

Нито царят, нито неговият съвет можаха да разберат нещо от тези думи, но все пак той бе доволен, че е изпълнил религиозните си задължения.

Докато царят се допитваше до гадателя, разплаканата му дъщеря заповяда да отдадат на птицата погребалните почести, които тя бе поискала, и реши с риск на живота си да отнесе праха й в Арабия. Птицата, обвита в неизгарящо ленено платно, бе изгорена заедно с портокаловото дръвче, на което бе спала. Събраха праха й в една малка златна вазичка, украсена цялата с рубини и с диамантите, които извадиха от устата на лъва. О, вместо да изпълни този тъжен дълг, защо не можеше да изгори жив омразния египетски цар! Само това желаеше тя. В яростта си принцесата заповяда да убият двата му крокодила, двата хипопотама, двете зебри и двата плъха и нареди да хвърлят двете мумии в Ефрат; ако можеше да хване неговия бик Апис, и него нямаше да пощади.

Вбесен от това оскърбление, египетският цар замина начаса, за да може по-скоро да доведе своите триста хиляди войници. Царят на Индия, като видя, че неговият съюзник заминава, си тръгна още същия ден, твърдо решен да присъедини своите триста хиляди индийци към египетската войска. През нощта царят на скитите напусна двореца заедно с принцеса Алдея, решен да се върне и да се бие заради нея начело на триста хиляди скити и да й върне Вавилон, който беше неин по наследство, тъй като тя произлизаше от по-старото коляно на царския род.

От своя страна красивата Формозанта тръгна на път в три часа сутринта, заедно със своя керван от поклонници, доволна, че ще може да изпълни последната воля на своята птица и че справедливостта на безсмъртните богове ще й върне нейния скъп Амазан, без когото вече не можеше да живее.

И така, когато се събуди, вавилонският цар не намери никого. „Как свършват големите празненства — казваше си той — и каква странна празнота оставят те в душата, когато цялата тази глъчка отмине!“ Но той бе обхванат от истински царски гняв, когато му съобщиха, че принцеса Алдея е отвлечена. Заповяда да събудят всичките министри и да свикат съвета. Докато чакаше да се съберат всички, царят не пропусна да се допита до гадателя. Но не можа да измъкне от него нищо друго освен тези думи, останали оттогава знаменити в целия свят: „Когато родителите не омъжват дъщерите си, те сами се омъжват.“

Веднага бе дадена заповед триста хиляди войници да тръгнат срещу царя на скитите. И ето че по всички граници пламна най-ужасната война и тя бе последица от удоволствията на най-блестящото празненство, което някога бе давано на земята. Азия щеше да бъде опустошена от четири войски, от по триста хиляди бойци всяка. Ясно е, че Троянската война, която удиви света няколко века по-късно, е била само детска игра в сравнение с тази война. Но трябва да се вземе пред вид, че в разпрата между троянци и гърци се е касаело само за една крайно разпусната стара жена, която вече е била отвличана два пъти, докато тук се касаеше за две момичета и една птица.

Индийският цар щеше да чака своята армия на големия великолепен път, който водеше тогава от Вавилон право за Кашмир. Царят на скитите препускаше с Алдея по хубавия път, който води за планината Емаус. Всички тези пътища изчезнаха по-късно поради лошото управление. Египетският цар беше тръгнал на запад и се приближаваше към малкото море, наречено Средиземно, което невежите евреи по-късно нарекоха Великото море.

Колкото до красивата Формозанта, тя бе поела пътя за Басра, засаден от двете страни с високи палми, които хвърляха сянка и даваха плодове през всички годишни времена. Храмът, в който тя отиваше на поклонение, се намираше в самия град Басра. Светецът, комуто бе посветен този храм, беше като онзи, когото по-късно обожаваха в Лампсак: не само доставяше съпрузи на момичетата, но често и сам заместваше съпрузите им. Той беше най-почитаният светец в цяла Азия.

Формозанта не я бе никак грижа за светеца на Басра, на устните й бе единствено името на нейния скъп гангейски овчар, нейния красив Амазан. Тя смяташе да вземе кораб от Басра и да отиде в Щастлива Арабия, за да изпълни това, което птицата й бе заповядала.

На третата вечер, едва що влязла в една странноприемница, където нейните бързоходци бяха вече приготвили всичко за нощуване, Формозанта научи, че египетският цар се приближава към странноприемницата. Осведомен от своите съгледвачи за пътуването на принцесата, той веднага бе променил пътя си, последван от многобройна свита.

Царят пристига, заповядва да поставят стражи на всички врати, качва се в стаята на красивата Формозанта и й казва:

— Госпожице, тъкмо вас търсех. Вие ми обърнахте твърде малко внимание, когато бях във Вавилон. Справедливо е да се наказват горделивите и своенравните. Ще имате добрината, моля ви, да вечеряте с мен тази вечер; няма да имате друго легло освен моето и аз ще се отнеса с вас така, както ми е угодно.

Формозанта разбра добре, че той е по-силен от нея, тя знаеше, че здравият разум изисква да се съобразяваме с положението, в което сме попаднали и реши да се отърве от египетския цар с невинна хитрост: хвърли му дяволит поглед с крайчеца на окото, поглед, който няколко века по-късно бе наречен „предизвикателен“. И ето как му говори тя със скромност, грация, кротост и смущение, използвайки целия си чар, който би могъл да подлуди и най-мъдрия и да заслепи и най-проницателния от всички хора:

— Признавам, ваше величество, че винаги свеждах очи пред вас, когато направихте чест на царя, моя баща, да го посетите. Страхувах се от сърцето си, страхувах се от моята прекалено наивна простота. Треперех да не би баща ми и вашите съперници да забележат, че ви давам предпочитание, макар че вие напълно заслужавате това. Сега мога да се отдам свободно на чувствата си. Кълна се в бика Апис, който, след вас, най-много почитам на света, че съм очарована от вашето предложение. Вече вечерях с вас веднъж в дома на царя, моя баща. Готова съм да вечерям и тук, без той да участва. Единственото, за което ще ви помоля, е и вашият главен изповедник да пие с нас, във Вавилон той ми се стори отличен сътрапезник. Имам прекрасно шираско вино и искам и двамата да го опитате. Колкото до второто ви предложение, то е много примамливо, но не прилича на момиче от добро семейство да говори за него, нека ви бъде достатъчно да знаете, че гледам на вас като на най-великия цар и на най-милия мъж измежду всички мъже.

Тези думи завъртяха главата на египетския цар, той веднага се съгласи и изповедникът да присъства на вечерята.

— Имам още една молба към вас — каза му принцесата: — Да позволите моят аптекар да дойде при мен. Момичетата винаги страдат от известни дребни неразположения, които изискват известни грижи: замайвания, сърцебиене, стомашни болки, задух, а тези неща трябва да се оправят при известни обстоятелства. С една дума, имам неотложна нужда от моя аптекар и се надявам, че няма да ми откажете този малък знак на любов.

— Госпожице — отговори й египетският цар, — макар че аптекарите имат намерения, напълно противоположни на моите, и макар че целите на тяхното изкуство са обратни на моите, аз съм достатъчно галантен, за да не отхвърля една тъй справедлива молба. Ще заповядам аптекарят ви да дойде да поговори с вас, докато приготвят вечерята. Разбирам, че трябва да сте малко уморена от пътуването и сигурно имате нужда от прислужница. Ще може да повикате тази, която ви е угодно. След това ще чакам вашите заповеди, които ще дадете, когато ви бъде удобно.

Той се оттегли. Аптекарят и една прислужница, на име Ирла, пристигнаха. Принцесата имаше пълно доверие в нея, тя й заповяда да нареди да донесат шест шишета шираско вино за вечеря и да даде на стражата, която пазеше пленената й свита, да пие от същото вино. След това каза на аптекаря да постави във всички шишета някакви билки, които могат да приспят хората за двадесет и четири часа; той винаги носеше със себе си такива треви. Заповедите й бяха изпълнени дословно. След половин час царят, придружен от главния изповедник, се върна. Вечерята беше много весела, царят и жрецът изпразниха шестте шишета и признаха, че в Египет нямат такова хубаво вино. Прислужницата се погрижи да даде от същото вино и на слугите, които поднасяха ястията. Колкото до принцесата, тя много внимаваше да не пие никак; обясни, че нейният лекар й е предписал диета. Скоро всички заспаха.

Изповедникът на египетския цар имаше най-красивата брада, която някога е носил мъж от неговия ранг. Формозанта сръчно я отряза, заповяда да я зашият за една малка панделка и я привърза на брадичката си. Наметна плаща на жреца и си сложи всички отличителни знаци на званието му, облече прислужницата си като клисар в храма на богинята Изида, и най-после, след като взе урната и скъпоценните си камъни, излезе от странноприемницата и мина между стражите, които спяха дълбоко като господаря си. Прислужницата се бе погрижила да доведат два оседлани коня пред вратата. Принцесата не можеше да отведе със себе си никой друг от своята свита, защото щяха да бъдат спрени от външната стража. Формозанта и Ирла минаха през шпалир от войници, които, вземайки принцесата за великия жрец, я наричаха „най-преподобен отец в бога“ и я молеха да ги благослови. Двете бегълки пристигнаха за едно денонощие в Басра, преди царят да се събуди. Тогава те свалиха плащовете си, за да не възбудят подозрение. С най-голяма бързина наеха кораб, преминаха протока Ормуз и слязоха на прекрасния бряг на Еден в Щастлива Арабия. Това беше именно онзи Еден, чиито градини толкова се прославиха, че оттогава станаха обиталище на праведните, тези градини послужиха като образец за Елисейските полета, за градините на Хесперидите и за градините на островите на блажените, защото в онези топли страни хората не можеха да си представят по-голямо блаженство от сенките на дърветата и ромона на водите. Да живееш вечно в небесата, в близост с Върховното същество, или да се разхождаш в градина, тоест в рай, бе едно и също нещо за онези хора, които винаги говорят, без да съзнават, и които не са могли да имат още нито ясни мисли, нито точни изрази.

Щом се озова в тази земя, първата грижа на принцесата бе да отдаде на скъпата си птица погребалните почести, които тя бе поискала от нея. Тя издигна с красивите си ръце малка клада от карамфилово и камфелово дърво. Каква бе изненадата й, когато, след като постави пепелта на птицата върху тази клада, тя видя, че дърветата пламнаха от само себе си. Скоро всичко изгоря. На мястото на пепелта се появи само едно едро яйце, от което излезе нейната птица, по-блестяща от преди. Това беше най-щастливият миг, който принцесата бе преживявала в живота си. Имаше само един друг миг, който би могъл да бъде по-щастлив за нея, принцесата желаеше той да настъпи, но нямаше голяма надежда.

— Виждам наистина — каза тя на птицата, — че вие сте фениксът, за когото толкова съм чувала да се говори. Просто ще умра от почуда и радост. Не вярвах във възкресението, но моето щастие ме убеди, че то съществува.

— Възкресението, госпожице — отговори й фениксът, — е най-простото нещо на света. Не е по-удивително да се родиш два пъти вместо веднъж. Всичко е възкресение на този свят: гъсениците възкръсват като пеперуд, една костилка, поставена в земята, възкръсва като дърво, всички животни, погребани в земята, възкръсват като треви и растения, хранят други животни и стават част от тяхната материя. Всички частици, които образуват телата, се превръщат в различни същества. Вярно е, че аз съм единственото създание, което всемогъщият Орозмад е благоволил да възкреси в собствената му първоначална природа.

Формозанта, която, откакто бе видяла Амазан и Феникс за първи път, се бе учудвала през всичкото време, му каза:

— Разбирам, че Великото същество е могло да създаде от вашия прах феникс, почти подобен на вас, но че сте напълно същата личност и че имате същата душа, признавам, не мога да схвана това. Какво е станало с душата ви, докато ви носех в джоба си след смъртта ви?

— О, господи! Не е ли еднакво лесно за великия Орозмад, госпожице, да пренесе своята сила върху една искрица от самата мен или да започне отново делото си? Преди той ме бе надарил с чувства, памет и мисъл, той ми ги дава отново. Дали е проявил милостта си към една частица първичен огън, скрита в мен, или към сбора от моите органи, по същество това няма значение: фениксът и хората никога няма да узнаят как става това, но най-голямото благоволение, което Върховното същество прояви към мен, е, че ме направи да възкръсна за вас. Защо не мога да прекарам двадесет и осемте хиляди години, които имам още да живея до следващото си възкресение, при вас и моя скъп Амазан.

— Фениксе мой — отвърна принцесата, — спомнете си, че първите думи, които ми казахте във Вавилон и които аз никога няма да забравя, ми вдъхнаха надежда да видя отново скъпия овчар, когото обожавам. Трябва непременно да отидем заедно на брега на Ганг, в страната на гангейците, за да го върна във Вавилон.

— Това е и моето намерение — каза фениксът. — Нямаме нито миг за губене. Трябва да отидем при Амазан по най-прекия път, тоест по въздуха. В Щастлива Арабия има два грифона, мои близки приятели, които живеят само на сто и петдесет мили оттук. Ще им изпратя вест по гълъбите и до довечера те ще дойдат тук. Ще имаме достатъчно време, за да поръчаме да ви изработят малко удобно канапе с чекмеджета, където ще сложите хранителни припаси. В тази кола вие и вашата прислужница ще се чувствате много удобно. Двата грифона са измежду най-силните от техния вид. Всеки от тях ще хване с ноктите си по една от страничните облегалки. Но, повтарям ви още веднъж, всеки миг е скъп.

Той и Формозанта отидоха веднага да поръчат канапето при един тапицер, когото фениксът познаваше. Канапето бе изработено за четири часа. В чекмеджетата поставиха царски хлебчета, сухари, по-хубави от вавилонските, лимони, ананаси, кокосови орехи, шам-фъстък и еденско вино, което превъзхожда шираското вино толкова, колкото и шираското вино превъзхожда сюренското.

Канапето беше много леко, удобно и здраво. Двата грифона пристигнаха в Еден на уречения час. Формозанта и Ирла седнаха във въздушната кола. Двата грифона я понесоха като перо. Фениксът ту летеше наред с тях, ту кацаше на облегалото. Двата грифона се насочиха към Ганг със скоростта на стрела, която свисти във въздуха. Почиваха си само нощем за няколко мига, за да похапнат и за да могат двата грифона да пийнат малко вода.

Най-после пристигнаха при гангейците. Сърцето на принцесата тръпнеше от надежда, любов и радост. Фениксът спря въздушната кола пред дома на Амазан. Той поиска да го види, но Амазан бе заминал преди три часа и никой не знаеше къде е отишъл. Дори и гангейският език няма думи, които могат да изразят отчаянието, което подтисна Формозанта.

— Уви, тъкмо от това се страхувах — рече фениксът. — Трите часа, които сте прекарали в странноприемницата на път за Басра с този проклет египетски цар, може би са ви отнели завинаги щастието в живота. Страхувам се, че сме загубили безвъзвратно Амазан.

Тогава фениксът попита слугите дали може да поздравят госпожа майка му. Те отговориха, че по-предната нощ мъжът й е починал и тя не приема никого. Фениксът, който винаги бе добре приет в дома, успя да въведе вавилонската принцеса в един салон, чиито стени бяха облицовани с портокалово дърво, инкрустирано със слонова кост. Овчарите и овчарките, помощници на Амазан, облечени в дълги бели роби и препасани с розови пояси, им поднесоха сто кошнички от обикновен порцелан, пълни със сто различни прекрасни ястия, между които нямаше никакви замаскирани трупове на животни. Имаше ориз, саго, грис, фиде, макарони, омлети, яйца с мляко, сметанови сирена, най-различни видове сладкиши, зеленчуци и плодове, за чийто дъх и вкус в другите части на света нямат и представа. Предложиха им в изобилие разхладителни питиета, които превъзхождаха най-добрите вина.

Докато принцесата ядеше, излегната на легло от рози, четири пауна, които за щастие бяха неми, й вееха с блестящите си криле. Двеста птици, сто овчари и сто овчарки й пееха на два гласа, славеите, синигерите, коприварчетата и сипките пееха първи глас заедно с овчарките, а овчарите държаха терца и пееха басовата партия. Всичко това бе само прекрасна и неподправена природа. Принцесата призна, че ако във Вавилон има по-голямо великолепие, то природата е хиляди пъти по-приятна при гангейците. Но докато слушаше тази тъй утешителна и сластна музика, тя проливаше сълзи и казваше на младата си другарка Ирла:

— Тези овчари и овчарки, тези славеи и синигери се любят, а аз съм лишена от моя гангейски герой, достоен предмет на тъй нежните ми и твърде нетърпеливи желания.

Докато принцесата обядваше и през сълзи се възхищаваше на всичко наоколо, фениксът разговаряше с майката на Амазан.

— Госпожо, вие не може да се освободите от задължението да видите вавилонската принцеса. Знаете ли…

— Знам всичко — отвърна майката, — дори за приключението в странноприемницата на пътя за Басра. Тази сутрин един кос ми разказа всичко. И този жесток кос стана причина моят син да полудее от отчаяние и да напусне бащиния си дом.

— Значи, вие не знаете — поде фениксът, — че принцесата ме възкреси?

— Не, мое скъпо дете. Узнах от коса, че сте умрял и това ме потопи в неутешима скръб. Бях така нажалена от тази загуба, от смъртта на мъжа си и от внезапното заминаване на моя син, че заповядах да не пускат никого. Но понеже вавилонската принцеса ми прави честта да ме посети, въведете я веднага, тъй като имам да й кажа извънредно важни неща и желая и вие да присъствате.

Тя веднага отиде в един друг салон, за да посрещне принцесата. Движеше се с усилие. Беше около тристагодишна дама, но имаше още следи от красота и ясно личеше, че към двеста и тридесет — двеста и четиридесетата си година трябва да е била очарователна. Тя прие Формозанта с почтително благородство, примесено с любопитство и скръб, което направи дълбоко впечатление на принцесата.

Формозанта най-напред й изказа съболезнованията си за смъртта на съпруга й.

— Уви — каза вдовицата, — неговата смърт ви засяга повече, отколкото можете да си помислите.

— Аз съм покъртена, няма съмнение — каза Формозанта, — той беше баща на… — При тези думи тя се разплака. — Дойдох само заради него, като минах през много опасности. Заради него напуснах баща си и най-блестящия двор на света. Бях отвлечена от египетския цар, когото ненавиждам. Когато се отскубнах от този похитител, прекосих небесата, за да дойда да видя този, когото обичам. Аз пристигнах, но той е избягал!

Плач и ридания й попречиха да продължи. Тогава майката й каза:

— Госпожице, когато египетският цар ви отвлече, когато вечеряхте с него в една кръчма на пътя за Басра, когато вашите красиви ръце наливаха шираско вино, спомняте ли си да сте видяла един кос да подхвърча из стаята?

— Да, наистина, сега от вашите думи си спомням това. Не обърнах внимание тогава, но сега, като си събрах мислите, много добре си спомням, че в момента, когато египетският цар стана от масата, за да ме целуне, косът нададе силен писък, излетя от прозореца и не се върна вече.

— Уви, госпожице — поде майката на Амазан, — ето какво именно причини нашето нещастие: моят син бе изпратил този кос, за да се осведоми за вашето здраве и какво става във Вавилон. Той смяташе скоро да се върне, да се хвърли в краката ви и да ви посвети живота си. Вие не знаете как безумно ви обожава той. Всички гангейци са влюбени и верни на любовта си, но моят син е най-влюбеният и най-постоянният от всички. Косът ви намерил в една кръчма, вие сте пиела весело с египетския цар и някакъв гаден жрец, и накрая ви видял, че давате нежна целувка на този монарх, който убил феникса и към когото моят син изпитва непобедимо отвращение. При тази гледка косът, обзет от справедливо възмущение, отлетял, проклинайки вашата злополучна любов. Днес той се завърна и разказа всичко. Но в какъв момент, о, Небеса! Тъкмо когато моят син и аз оплаквахме смъртта на баща му и на феникса, тъкмо в момента, когато той чу от мен, че е ваш първи братовчед.

— О, небеса! Мой братовчед! Как е възможно, госпожо, по какъв начин? Как? Нима ще бъда толкова щастлива? И ще бъда същевременно толкова злочеста, че съм го оскърбила!

— Моят син е ваш братовчед, ви казвам — поде майката, — и след малко ще ви дам доказателства за това. Но ставайки моя роднина, вие ми отнемате сина. Той няма да преживее скръбта, която му е причинила целувката, дадена от вас на египетския цар.

— О, лельо — извика красивата Формозанта, — кълна се в него и във всемогъщия Орозмад, че тази злополучна целувка не само не бе престъпна, но бе и най-силното доказателство за любов, което можех да дам на вашия син. Заради него аз не изпълних волята на баща си. Заради него отидох от Ефрат до Ганг. Попаднала в ръцете на недостойния египетски фараон, аз можех да избягам от него само като го измамя. Призовавам за свидетел пепелта и душата на феникса, които бяха тогава в джоба ми, той може да ме оправдае. Но как може вашият син, който е роден на бреговете на Ганг, да бъде мой братовчед, когато моят род царува на бреговете на Ефрат от толкова века?

— Вие знаете — отговори й достопочтената гангейка, — че вашият чичо по съребрена линия, Алдей, е бил вавилонски цар и че е бил свален от престола от бащата на Белус.

— Да, госпожо.

— Знаете, че неговият син Алдей имаше дъщеря, принцеса Алдея, която е израснала във вашия дворец. Този княз, тъй като е бил преследван от баща ви, намери убежище в нашия щастлив край, където се установи под друго име. Именно за него бях омъжена аз и от него родих младия княз Алдей-Амазан, най-хубавият, най-силният, най-храбрият и най-добродетелният от всички смъртни и който днес е най-лудият. Мълвата за вашата красота го накара да отиде да участва във Вавилонските празници. Оттогава той ви обожава, но може би никога вече няма да видя скъпия си син.

Тогава тя показа на принцесата всички книжа, които свидетелстваха за титлите на династията на Алдей. Формозанта едва благоволи да ги погледне.

— О, госпожо — извика тя, — нима човек разглежда това, което така страстно желае? Моето сърце ви вярва напълно. Но къде е Алдей-Амазан? Къде е моят роднина, моят любим, моят цар, моят живот? Кой път е взел? Ще тръгна да го търся по всички звезди, които всевечният е създал и на които Амазан е най-прекрасното украшение. Ще отида на Канопа, на Шеат, на Алдебаран, ще отида да му докажа моята любов и да го убедя в невинността си.

Фениксът оправда принцесата от обвинението на коса, че уж дала любовна целувка на египетския цар, но все пак Амазан трябваше да бъде изваден от заблудата и върнат в къщи. Фениксът разпрати птици по всички пътища, изпрати и всички ликорни да го търсят. Най-после му донесоха вест, че Амазан е поел пътя за Китай.

— Добре тогава, ще отидем в Китай — извика принцесата. — Пътят не е дълъг. Надявам се, че скоро, най-много до петнадесет дни, ще върна сина ви в къщи.

Колко сълзи на умиление проляха при тези думи гангейската майка и вавилонската принцеса! Колко нежни прегръдки, какви сърдечни излияния предизвикаха те!

Фениксът веднага поръча каляска, теглена от шест ликорни. Майката достави двеста конници и подари на принцесата, на своята племенница, няколко хиляди от най-хубавите диаманти на страната. Разгневен от злото, което бъбривият кос бе причинил, фениксът заповяда на всички косове да напуснат страната. Оттогава вече не се срещат косове по бреговете на Ганг.