"Вавилонската принцеса" - читать интересную книгу автора (Волтер)

ГЛАВА VI

Вавилонската принцеса и фениксът скоро пристигнаха в империята на кимерийците, която в действителност е много по-слабо населена от Китай, но два пъти по-обширна. Някога тя беше подобна на Скития, но от известно време така процъфтя, че достигна царствата, които се гордеят, че служат за пример на другите държави.

След няколко дни път те влязоха в един твърде голям град, който царуващата императрица се бе заловила да разхубавява. Но самата тя не бе в града, по това време пътуваше от европейските си граници до азиатските, за да опознае своите владения, да ги види със собствените си очи, да прецени злините и да намери лек за тях, да умножи богатствата на страната и да сее просвета.

Един от главните сановници на тази старинна столица, известен за пристигането на вавилонянката и на феникса, побърза да поднесе своите почитания на принцесата и да я посрещне най-разкошно, сигурен, че неговата господарка, която бе най-образованата и най-славната от всички царици, ще му бъде благодарна, че е приел една тъй високопоставена дама със същите почести, с които би я посрещнала самата тя.

Настаниха Формозанта в двореца, от който отстраниха цяла досадна тълпа от любопитни, уредиха за нея пищни празници. Кимерийският благородник, който беше голям естественик, разговаря надълго с феникса, докато принцесата си почиваше в покоите си. Фениксът му призна, че е идвал някога при кимерийците, но че сега просто не може да познае страната.

— Как е било възможно в едно тъй кратко време да се извършат такива удивителни промени? — казваше той. — Няма и триста години, откакто видях тук дивата природа в цялата й грозота; днес тук виждам изкуства, великолепие, слава и цивилизация.

— Един-единствен човек започна това велико дело — отвърна кимериецът, — една жена го усъвършенства, една жена беше по-добра законодателка, отколкото египетската Изида и гръцката Церера. Повечето законодатели са били тесногръди и деспотични, техните възгледи са се ограничавали само до страната, която са управлявали, всеки от тях е гледал на народа си като на единствен на земята или като на народ, който трябва да бъде враг на останалото човечество. Създавали са институции само за един-единствен народ, въвеждали са обичаи само за него, установявали са религия само за него. Така египтяните, тъй прочути със своите огромни каменни грамади, са се оскотили и опозорили с варварските си суеверия. Те са смятали другите народи за невежи и не са общували с тях, с изключение на двора, който понякога се е издигал над грубите предразсъдъци, нито един египтянин не би се съгласил да яде от чиния, на която е била поднесена храна на чужденец. Техните жреци са били жестоки и смешни. По-добре би било за една страна да няма никакви закони и хората да слушат само гласа на природата, която е издълбала в човешките сърца понятията за справедливост и несправедливост, отколкото да се подчинява обществото на толкова противообществени закони.

Нашата императрица е възприела напълно противоположни схващания: тя счита своето обширно царство, в което се събират всички меридиани, като държава, която трябва да отговаря на нуждите на всички народи, които живеят по тези различни меридиани. Първият от нейните закони провъзгласи търпимост към всички религии и съчувствие към всички заблуди. Нейният мощен гений разбра, че ако обредите са различни, нравствеността е навсякъде същата; чрез това начало тя свърза своята нация с всички нации в света и кимерийците ще гледат на скандинавеца и на китаеца като на свои братя. Нашата императрица направи дори повече: тя пожела тази ценна търпимост, първата връзка между хората, да се установи и у нейните съседи, заслужи титлата „майка на отечеството“ и ако упорства, ще заслужи и титлата „благодетелка на човешкия род“.

Преди нея хора, за нещастие могъщи, изпращаха дружини от убийци да отнемат на непознати племена наследството, оставено от бащите им, и да го напоят с кръвта им. Тези убийци бяха наричани „герои“, а тяхното разбойничество — „слава“. Нашата господарка си спечели друга слава: тя изпрати войски, които да донесат мир, да попречат на хората да си вредят едни на други, да ги принуди да се търпят едни други, нейните знамена бяха знамена на всеобщо разбирателство.

Очарован от всичко това, което благородникът му разказа, фениксът рече:

— Господине, аз съм на този свят от двадесет и седем хиляди и деветстотин години и седем месеца, никога досега не съм виждал нещо, което може да се сравни с това, което вие ми разказвате.

След това го попита дали знае нещо за приятеля му Амазан. Кимериецът му разказа същите неща, които бяха казани на принцесата в Китай и Скития. Амазан бягал от всички дворци, които посещавал, щом някоя дама му назначела среща, защото се страхувал, че може да се поддаде на изкушението. Фениксът веднага съобщи на Формозанта това ново доказателство за верността на Амазан; тази вярност беше още по-учудваща, тъй като младежът не можеше да подозира, че принцесата някога ще научи за нея.

Амазан бе заминал за Скандинавия. В тези земи нови гледки поразиха отново очите на пътниците. Тук монархията и свободата съществуваха заедно по силата на споразумение, което изглежда невъзможно в другите държави. Земеделците участваха в законодателството на равна нога с първенците на царството. Един млад владетел вдъхваше най-големи надежди, че ще бъде достоен да управлява една свободна нация. Там имаше нещо много по-странно: това беше единствената страна, в която кралят имаше неограничени права по силата на изричен договор със своя народ и беше същевременно най-младият и най-справедливият от всички крале.

При сарматите Амазан видя на престола един философ: той би могъл да бъде наречен „крал на анархията“, защото беше господар на сто хиляди кралчета, всяко едно от които можеше е една дума да обезсили общите решения на всички други. На Еол не му е било по-трудно да удържа всички ветрове, които се борят безспирно, отколкото на този монарх да помири духовете: той беше кормчия, който пътуваше във вечна буря, и все пак корабът не се разбиваше, защото владетелят беше отличен кормчия.

Преминавайки през всички тези страни, тъй различни от неговата страна, Амазан постоянно се отказваше от всички изгодни случаи, които му се представяха, все така отчаян от целувката, която Формозанта беше дала на египетския цар, все така твърд в своето непонятно решение да даде на Формозанта пример за единствена и непоколебима вярност.

Вавилонската принцеса и нейният феникс тичаха навсякъде по следите му и закъсняваха само с ден-два; той не се уморяваше да препуска, а тя не загубваше нито миг в гонитбата.

Така преминаха през цяла Германия. Те се възхищаваха от напредъка, който разумът и философията бяха достигнали на север. Всички князе бяха образовани, всички даваха свобода на мисълта, тяхното възпитание не беше поверено на хора, които имат интерес да ги мамят или които сами са мамени. Възпитаваха ги в познание на всеобщата нравственост и ги учеха да презират суеверията. Във всички тези държави бяха премахнали един безумен обичай, който отслабва и обезлюдява много южни страни — обичая да се погребват живи в обширни тъмници огромен брой човешки същества от двата пола, завинаги отделени едни от други, и да ги карат да се закълнат, че никога няма да общуват помежду си. Това крайно безумие, възхвалявано в течение на векове, бе опустошавало земята толкова, колкото и най-жестоките войни.

Князете на север бяха най-после разбрали, че ако човек иска да има конезавод, не трябва да разделя най-яките коне от кобилите. Те също така бяха премахнали и други заблуди, не по-малко странни и не по-малко вредни. Хората най-после смееха да бъдат разумни в тези обширни страни, докато другаде още вярваха, че народите могат да се управляват само докато са глупави.