Уилям ФокнърСлез на земята, Моисей1

I

Лицето бе черно, гладко, непроницаемо; очите бяха видели много неща. Къдравата коса бе сресана само в една посока, равно подрязана с бръснач, покриваше черепа като шапка и лъщеше като лакирана; от това главата напомняше бронзов бюст, непогиващ и вечен. Носеше от ония спортни облекла, които в рекламите на магазините за мъжка мода се наричат „ансамбли“, риза и панталони, скроени от един и същ светлобежов фланелен плат, твърде скъпи и твърде сложно ушити, с много гънки и басти; беше се полуизлегнал на стоманеното легло в стоманената клетка, пред която вече двайсет часа стоеше въоръжена охрана, пушеше цигари и отговаряше с глас, който можеше да мине за всичко друго под слънцето, освен за гласа на южняк, още по-малко негър; разпитваше го млад мъж с очила и широка шапка, каквито имат преброителите на населението. Белият седеше срещу него на стоманен стол.

— Самуел Уоршъм Бийчъм. Двайсет и шест годишен. Роден близо до Джеферсън, Мисисипи. Без семейство. Без…

— Чакай — следователят бързо записваше, — това не е името, под което те изпра… с което си живял в Чикаго.

Другият изтърси пепелта от цигарата си.

— Не. Друг човек уби полицая.

— Добре, добре. Занятие?

— Бързо забогатяващ.

— „Никакво“ — бързо записа следователят. — Родители?

— Естествено, двама. Не ги помня. Отгледа ме баба ми.

— Как се казва? Жива ли е?

— Не зная. Моли Уоршъм Бийчъм. Ако е жива, живее във фермата на Карадърз Едмъндз, на седемнайсет мили от Джеферсън. Това ли е всичко?

Следователят затвори папката и се изправи. Беше с година-две по-млад от другия.

— Като не те знаят кой си, как ще разберат… как мислиш ще те върнат у дома?

Другият изтърси пепелта от цигарата, продължавайки да се излежава на стоманеното легло в скъпите си холивудски дрехи и обувки, по-хубави от тези на следователя.

— Че какво ме интересува това? — рече той.

Следователят си отиде. Пазачът отново заключи стоманената врата. А другият продължаваше да лежи на стоманеното легло и да пуши, докато не дойдоха да му изуят скъпите панталони, да обръснат скъпата прическа и да го отведат от клетката.