"Звънтящите кедри на Русия" - читать интересную книгу автора (Мегре Владимир)

13. ПАРИ ОТ НИЩО

Още преди перестройката аз ръководех неголяма бригада фотографи. В нея влизаха лаборантите и няколко пътуващи фотографи. Всички получаваха заплати и премии, които им позволяваха да имат среден за това време стандарт на живот. Всички получаваха процент от печалбата. Естествено, искаше ни се повеч. но за това трябваше рязко да се повиши печалбата. Да се увеличи броят на клиентите. Един ден успях да намеря решение. От него и сега може да се възползва всеки, който желае. Веднъж на околовръстното шосе ми се спука гума на „Запорожеца“. Докато гумата се помпеше, аз гледах преминаващите една след друга коли и мислих: „Каква страхотна ще бъде печалбата, ако собствениците на тия коли пожелаят да се фотографират!“ След няколко минути в главата ми се роди план, който впоследствие бе реализиран и увеличи печаблата на колектива четири пъти. Ето номера: на шосето застава фотограф с фотоапарат. Той има двама помощници със зелени ленти на ръкавите и с емблема „СБ“ (служба по бита)на тях. Връцете си държат палка на КАТ. Шофьорите спират, мислейки че това е някакъв патрул. Разбирайки, че им предлагат само някаква битова услуга и че никой не готви да ги глобява, наказва, проверява и пр., те с удоволствие заставаха пред автомобилите си за снимка. После соъбщаваха адреса, където да им изпратим снимките наложен платеж. Трябваше обаче да се виждат и номерата на колите, за да не става грешка с адресите.

С такива „битови услуги“ бяха окупирани в течение на половин година всички големи шосета и магистрали, водещи към Новосибирск. След това колите, получили такава услуга започнаха често да се повтарят. Но за тази половин година бригадата успя спечели крупна сума пари.

След това измислих акция за фотографиране на частните домове, с надпис на снимката като на картичките: „Моят роден дом“, „Бащино огнище“ и пр.

Бригадата засне огромно количество къщи. Поръчките бяха изключително много. Затова фотографът не приемаше поръчки, а пристигайки в дадено населено място, просто вървеше по улиците и снимаше всички къщи. След това пощаджиите разнасяха снимките и събираха парите. Хората изпращаха снимките на децата си. Мнозина казваха, че те предизвикват у децата им желание да им гостуват.

В обединението „Новосибоблфото“ възникнаха проблеми с изплащане заплатата на бригадата, тъй като тя, по мнение на тогавашната администрация, била превишила всички разумни граници. Но нищо не можеха да направят, тъй като процентът от печалбата беше еднакъв за всички.

Още в първите дни на перестройката нашата бригада се отдели от обединението. Образувахме самостоятелна кооперация. Мен ме избраха за председател. Сега можехме да работим по-свободно, да съберем първоначален капитал и да се заемем с по-мащабни дела. Аз пак почнах да мисля какво още можем да предприемем, за да увеличим доходите си.

Веднъж, разговаряйки с един свой познат от Института по теоретическа и приложна механика, той ми се оплака:

— Заплатите ги бавят, искат да закриват лабораторията. Къде да отиде човек, какво да прави? Сега на никого не сме нужни.

— А какво правеше твоята лаборатория по-рано? — попитах го аз.

— Термоиндикаторна лента. Но сега и тя никому не е нужна.

— За какво служи тази лента?

— За разни неща. — отговори той. И извади от джоба си парче черна лента. — „Дръж“ — казва ми.

Аз взех парчето лента, а то веднага позеленя в пръстите ми. Аз даже го хвърлих.

— Що за гадост е това? Позеленява… Трябва да си измия ръцете — казах му аз. А той ми отговори:

— Не се притеснявай, тя просто промени цвета си под влияние на температурата на ръцете ти. Тя реагира на промяната на температурата. Ако температурата ти беше по-висока от нормалната, тя щеше да почервенее. При нормална телесна температура лентата има такъв зелен цвят.

Идеята узря бързо. Ние започнахме да пускаме плоски термометри — „Стрес-индикатори“. Върху красиво нарисувано картонче, с квадратчета в различни цветове, срещу които стояха градусите, съответстващи на цвета, се залепяше парче термоиндикаторна лента и се получаваше готово изделие.

Ние реализирахме своето изделие посредством системата на държавните търговски кантори по много региони на Съюза.

Колективът на кооперацията ни се разрастна. Заплатата на всички бе прилична. Започна да се натрупва и самият начален капитал на кооперацията. И институтската лаборатория не беше на загуба, защото и на института почнахме да му снасяме пари.

Ние се снабдихме с две коли за кооперацията, с апаратура. Ето как дори случайността помогна да направим един голям удар.

Един ден отивам в кантората на кооперацията и гледам: на единия телефон моята секретарка слуша и нещо записва, на другия — чистачката. Вкантората имахме само два телефона. Като сложат слушалката, телефоните веднага звънят. После секретарката ми казва:

— Вече трети час обажданията не престават! Едно след друго — без прекъсване. Всички искат нашите термометри и „стрес-индикатори“. А един дори се караше и казваше, че сме били „кожодери доперестроечни“. Ако искаме да вдигнем цената, той е готов и на по-висока цена да купи. Всички искат по-големи партиди. Готови са да дадат и предплата.

В началото на перестройката в нашата страна, както помните, разцъфтя кичовата продукция. Простолюдието умираше за пластмасови обици, за плакати и календари с разсъблечени момичета. Разграбваха ги като малоумни.

Нашата продукция, на този фон разбира се, изглеждаше като супер-хит. Но ние я продавахме вече половин година — и изведнъж такова рязко усилване търсенето, направо паника. Нещо беше станало, но какво?

Оказа се, че снощи, по Централната телевизия, международният коментатор Цветов, разказвайки за Япония, бил казал: „Японците са изобретателен народ…“ — и за пример показал японски „стрес-индикатор“. Той приличал на нашия. Так за пръв път аз разбрах на практика колко огромно е значението на рекламата и какво значи късмет.

Цехът на кооперацията ни заработи на три смени. Опаковката, изрязването, довършителните работи поеха надомни работници. Доходът непрекъснато растеше. Снабдихме се с параход за разходки. Аз реших да пусна и сеялки за фермерското стопанство. Наехме голям пътнически параход за организиране на бизнес-обиколки и търговски ескпедиции в районите на Крайния Север.