"Развратителното въздействие на администрацията върху духа" - читать интересную книгу автора (Свинтила Владимир)

4.

Сега да се спрем на следния парадокс. Българинът в турската империя е независим, той няма връзка с турската администрация, тя не се интересува от него. В селото пъдаринът или пандуринът е обезателно турчин и това е единственият представител на турската власт в селото. Разбира се, пъдаринът има безпрекословна власт, но тя е по отношение на кражби, убийства и т.н. Българската община съществува, но само в един аспект — тя помага за събирането на данъците и е един посредник между властта и населението, защото общината отговаря колективно за данъчните и други задължения. Селското население е в контакт с турската държавност само при събирането на десятъка. За събирането на десятъка има най-различни, често пъти противоречиви, във всички случаи жестоки сведения. Проблемът е в това, че този данък не се събира от турската държава, тя го продава. И тези, които го купуват, имат агентура, свои въоръжени сили и т.н. Десятъкът е тревожел българина със следното: докато не минат да приберат житото, той няма право да го вършее. И тези хора избират най-добрите кръстци. Но често пъти те — това са разложени типове, хищнически устроени хора, грабители — те не си знаят вече интереса. Оставят да минат дъждове, да прорасне житото, без да идват да го приберат и стопаните не могат да го ползват. Това са били собствено големите неудобства на десятъка и то е по отношение само на житните култури и на гроздето сред плодовете (овощарството е непонятно като стопанство, всеки гледа за себе си, от овощарство никой не печели). Това е тормозът на българина. Вярно, че това е свързано с много неудобства, но това е единственият контакт. Защото при животновъдите турчинът ще умре от скръб, ако трябва да тръгне да брои овце например! Отива и се споразумява с овчаря: „Колко агнета имаш добив? Дай толкова и толкова…“ Фактически тежестта е падала върху чисто земеделското население, производителите на зърнени храни, не върху животновъдите. Това е контактът. Българинът е бил абсолютно независим от турската власт. Патилата му са били, когато минава аскер, когато Турция води война. Но когато минават войски в модерността е много по-страшно, отколкото е било по-рано. Ако има т.нар. зулуми, те са това, което е сега престъпността. И трябва да кажем, че онази, старата престъпност далече не е по-голяма, далече не може да се сравнява дори с тази престъпност, от която понастоящем хората страдат и треперят по градовете, а вече и в селата. Защото навремето ако стане убийство в едно село, цял район настръхва. После, не забравяйте отмъщението. Ти не можеш да убиеш брат ми и да останеш жив. Това е родата. Има друго — с един кремък, едно огниво и малко прахан ти си свършен, аз те подпалвам и те няма. Това, че турчин ще влезе в едно село или от турска махла ще влезе в българска махла и ще убие някого, това е пълен абсурд! Махлата на другия ден няма да я има! Тази заплаха на родовото отмъщение, на личното отмъщение много дълбоко е регулирала отношенията. Що се касае до града, той е абсолютно независим. Човек влиза в контакт с властта, само ако извърши убийство. Тъй като и кражбите са подсъдни на лонжията. Има старата зависимост, за която ние говорихме вече — зависимостта на индивида от еснафа, от лонжията, зависимостта от селската община, от родата, от „неговите“ хора. Но тази зависимост е от съвършено друг характер. Вярно е, че тя е едно възпиране за индивидуалното развитие. Обаче по отношение на идеята за върховенство на държавата, на властта, на управлението, българинът не е имал подчиненост, колкото и да изглежда невероятно при всички глупости, писани за турското робство — де факто той е бил самостоятелен и независим, еманципиран.

За първи път българинът, като се освобождава, попада в зависимост, и то пълна. Той зависи навсякъде. Ако търгува, зависи от акцизния, ако свари малко ракия, зависи от акцизния, ако иска да влезе в гората да насече дърва, той зависи от горския. В турската империя такива зависимости няма. Ще кажа и следното: въпреки че българинът е патил от десятъка, от тази данъчна система на турците, в 1899 г. възстановяват десятъка със следното обяснение: че това било нещо, с което българинът бил свикнал. Той е правил въстание, защото не е можел да свикне! Когато по тоя повод става демонстрацията в Шабла и Дуранкулак, жените, децата и старците, които са тръгнали за Варна да правят демонстрация, са нападнати от кавалерия и избити. За 4 часа при Шабла и Дуранкулак са убити толкова, колкото са убити в Батак! 4,000 души. И са убити по същия жесток начин, при положение, че те нямат никакво оръжие — в Батак са имали оръжие и са се били. Ето ви картината на администрацията. Шабла и Дуранкулак е най-вярната представа за духа на българската администрация и за това, какво може тя.

Най-характерно е поведението на военната администрация. Никой и днес не може да обясни как така във войните българската военна администрация отива дотам, да обезоръжи изцяло българското село, да не може да произвежда. Примерно, колата му я вземат половината, да не му я вземат цялата, тя се дели на предна и задна част. Вземат от този предната част, от онзи задната част — това е за обоза. Защото военната администрация влиза в една война без подготовка. Средствата се събират от данъци по най-жесток и недопустим път. Тъй като администрацията вече има идеята за абсолют, тя може да прави безнаказано каквото намери за добре. Оказва се, че военната администрация по време на войната (Първата) не е подготвила никаква санитарна помощ, операциите се извършват без упойки, нямат фармация, нищо не е на висота. Човек може да умре от едно одраскване — да направи гангрена и да свърши. Пробивът на Добро поле става поради следното — три денонощия не само не поднасят храна на войниците, оставят ги без храна, но три денонощия не им поднасят муниции. Когато войниците напускат фронта на Добро поле, те го напускат, защото нямат с какво да стрелят, нямат куршуми, нямат снаряди за оръдията. И всичко това се прикрива зад един грандиозен вик: „Ура за отечеството!“ и прочие глупости.

Всъщност основното зло и основният престъпник в българската история не е нито дворецът, нито дори са политиканите, които са мръсници — това е тази средна чиновническа класа. Тя е истинският престъпник, който и в момента не позволява на хората да поемат една глътка въздух. Това е една паразитна организация, която се храни от едни неимоверни данъци — защото облагането стига до 60–70 на сто, това нещо никъде го няма: нито в Средновековието, нито в Турската империя.

Тази администрация се създава от руснаците в тоя й вид, по време на руското окупационно управление. По това време в София, която е столица на руската окупация, се подготвят шест души за министри, между които Петко Каравелов, които предупреждават себе си, че те трябва да правят всичко, но да не повтарят руската администрация. Напротив, те не само че я повтарят, те я намират готова, създадена от руснаците — със същото безумие и жестокост на руската администрация, която също така успя да разстрои абсолютно националния живот на Русия и той никога вече няма да може да възникне отново. Народът, простолюдието, занаятчиите разбират или долавят тези неща — те рационално не го знаят, но от единичните случаи правят своите обобщения. И те се отдръпват. Оттук нататък как българинът вече да се отъждествява с българското, когато българското се отъждествява с чиновническия апарат? Става един разрив, който в историята на България не е съществувал и който не е възможно да бъде повече преодолян. Вече няма идея за нашата целокупност и т.н. На тези приказки отдавна никой българин повече не вярва.

Но друга е реакцията на т.нар. интелигенция, на хората, които се готвят да живеят от тази система или живеят от нея. Още в 1894 г. в сп. „Мисъл“ един немец предупреждава, че в България интелигенцията съвпада с чиновничеството и че това е или ще бъде велико бедствие. Тука вече се явява следната повеля: или ти абсолютно ще адаптираш към тази ситуация, или върви на майната си. Темите ги срещаме у Стоян Михайловски, у Вазов, у Алеко — „Пази боже сляпо да прогледа!“. Или „От оралото до урата“. Или пълният отказ от себе си: „Преклонената главичка остра сабя не сече“. Това нещо в Турция не го е имало — нито в селото, нито в града. Тая психика се създава при нашето Освобождение. Значи върху характера на това освобождение и характера на това общество, което възниква след Освобождението, на българската историческа мисъл тепърва й предстои да прави анализи. Възпитава се това, което се нарича плазмодий, безгръбначно, блюдолизец, угодник. Освен това — допотопно, окаменелост — това са все термини, които се употребяваха за определянето на този тип чиновник, който всъщност представлява скелетната структура на българската държава. Това вече е една абсолютна извратеност, при която човек с що годе достойнство не може да бъде нещо друго освен абсолютен самотник.

В чиновничеството се е утвърдил идеалът на вечната безпечност: не ме безпокой за нищо! Давай ми заплата, аз ще намеря какво да правя през тия осем-девет часа престой — ще чета вестник, ще пия кафе, ще излизам по своя работа… Това е идеята за постоянното материално охолство въз основа на нищо. И то стимулира прословутото българско ученолюбие, на което човек не трябва да има абсолютно никакво доверие. У нас учебни заведения, средни, висши, представляват само един механизъм за трансформирането на селянина в благородник, на лумпена в учен, като използуват системата на прословутата диплома — най-голямото нещастие, което Наполеон Бонапарт е дал на света, държавно учредената диплома срещу официално положен изпит. Тук няма вече никаква идея за образованост и специализация, тука има само идея за пунктиране, за имитиране на даден тип дейност и едно добро живеене. Аз един-два пъти съм ходил да чета лекции в университета, поканен от един или от друг професор, за един разговор или някаква лекция по социология — кракът ми няма да стъпи повече пред тая тъпащина! Един преподавател ми разказа следния случай: че цяла една пълна аудитория попитал „Колко души имат пет книги, да вдигнат ръка, но не романи, а сериозни“ и две ръце се вдигнали. Това ниво е такова, че то никога не може да бъде извисено. В света няма измислен начин тоя тип невежество да бъде култивиран. И ето как фактически тази администрация довежда в последна сметка до една деградация на мисловността на българина. Неговата мисловност е деградирала, той не само е лумпенизиран, той е унищожен духовно. Тия неща не са могли да бъдат направени от турците, можаха да ги направят само българите заедно с руснаците в администрацията.