"Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)" - читать интересную книгу автора (Кланси Том, Стайнър Карл, Колц Тони)

Арън Банк

Арън Банк, друг джедбърг, се спусна с парашут в Южна Франция през 1944 година. Той действаше в Прованс, където преживяванията му бяха много подобни на тези на Джак Синглауб: атаки срещу стратегически обекти и конвои, ръководство и обучение на маките, конфликти с комунистите. След освобождаването на Франция Банк, който говореше сносен немски и дотогава вече беше майор, бе помолен от началниците си от БСС да създаде екип за специални операции от германски войници дисиденти. Мисията им — лично определена от самия Бил Донован — бе да пленят Хитлер жив, в случай че той и придружаващите го опитат да се барикадират в наричания от нацистите Национален редут в планините на Бавария. След края на войната в Европа редутът се оказа мит и мисията на Банк беше прекратена. По-късно БСС го изпрати в Индокитай, където наред с други занимания той прекара няколко приятни дни в пътуване с Хо Ши Мин, както и няколко вълнуващи месеца, увеличавайки познанията си за войните между народите и партизанските операции.

БСС беше разформировано през септември 1945 г. и Банк бе призован обратно — за известно негово неудоволствие — в редовете на редовната армия. Там много му липсваше старото джедбъргско предизвикателство да бъде винаги в предните редици на военните действия и джедбъргската свобода да действа самостоятелно зад фронтовата линия (макар да знаеше, че някои традиционалисти с неохота позволяват толкова голяма свобода на действие на хора като него — те наричат това разпуснатост и липса на военна дисциплина). Но самият той бе добър войник и отиваше там, където го изпращаха, без да се оплаква.

Нещо много по-важно: той беше сигурен, че армията губи нещо жизнено необходимо, когато не използва наученото, останало в забвение с разформироването на джедбъргските екипи и оперативни групи на БСС (последните бяха групи от по трийсет души, които можеха да бъдат разделяни на два екипа по петнайсет души — предшественици на А-отделенията от дванайсет души на специалните сили). През Втората световна война бяха изпратени оперативни групи зад фронтовите линии в Европа и Азия (предимно в Бирма), където те изпълняваха преки бойни мисии като саботаж или свръзка с партизаните, осъществявана от джедбъргите.

Банк вярваше, че след войната армията се нуждае от подобни екипи, но още по-добре обучени, екипирани, подготвени и с оптимален личен състав. Според него можеше да се окаже, че частите за специални операции, предназначени да организират, ръководят и екипират местна съпротива или партизански движения, са не по-малко жизнено необходими от всички останали традиционни бойни средства в арсенала на Съединените щати.

През 1947 г. беше създадено ЦРУ с мисия да пресъздаде разузнавателните операции на БСС. То получи и една секретна роля за специални операции със съпротивителни движения и партизански организации, но никога не се чувстваше удобно в нея. Даже след създаването на ЦРУ Банк продължи да смята, че армията трябва да поемат всички задачи, изпълнявани навремето от подразделението за специални операции на БСС.

Това убеждение не се споделяше от по-голямата част от армията. Обикновените войници са склонни да гледат на специалните начини за водене на война предимно като на нещо второстепенно в периферията на истинските бойни действия — а именно действия на редовната пехота, въздушнопреносимите сили, танковете, артилерията — и като на нещо доста скандално. „За ортодоксалния, традиционен войник — пише Банк в мемоарите си «От БСС до „зелените барети“: възникването на специалните сили» — това беше нещо гнусно, нечестно, незаконно и непристойно. То не съответстваше на кода на честта на тяхната военна професия.“

През годините войниците на Съединените щати бяха особено податливи на такова отношение. Както бе отбелязано вече, нашата армия традиционно се отнася подозрително към елитите. Тя е гражданска армия на обикновените хора. Супервойниците и превъзходните военни части се приветстват, но от тях не се очаква да привличат голямо внимание към себе си. А специалните сили по самата си природа са такива, че привличат вниманието върху себе си. Няколко години след създаването на специалните сили на Съединените щати назначенията в тях не бяха считани за добра кариера.

Армията на Съединените щати се отнася към ексцентрици и реформатори не по-добре, отколкото към елитите. Тя е обвързана с правила, нервничи при нововъведения и се променя бавно. Тя не приема революционери. Но както Арън Банк добре знаеше, армията не е монолитна. Това е една много голяма къща със стотици стаи. Наистина реформаторите не се поощряват открито, но умни, политически грамотни и смели хора, които са търпеливи, вършат възложените им задачи и са готови да рискуват своята кариера, имат възможност да използват шанса си — особено ако неколцина други вдъхновени споделят тяхната мечта.

През годините между разформироването на БСС и избухването на войната в Корея Банк вършеше възложените му задачи. По-точно, той изчете всичко, което успя да открие за специалните начини за водене на бойни действия. Какво представляват те? По какво се различават от „традиционната“ война? Какво казва историята за тях? Защо имаме операции, наречени „специални“?