"Един епизод от Мехадия" - читать интересную книгу автора (Попович Васил)

II

Него ден, към който се отнася и настоящий разказ, мнозина седяха под навеса (издадений покрив) на един ресторант, пиеха обикновеното си утринно вайс-кафе (кафе с мляко) и се разговаряха помежду си. Часът беше станал десет. Слънцето стоеше високо над Мехадия; юнската жега почеваше; въздухът беше топъл, приятен и тих; природата дремеше. Приятната зеленина, с която се бяха постлали гигантските хълмове, сенчестите дървета под тях привличаха погледите на публиката и я канеха, мамеха при себе си. До обед оставаше още два часа. След утрешната баня обикновено всеки трябваше да иде да се поразтъпче един два часа, едно за да извърши предписанието на докторите, друго за да се налапа с девствений чист въздух и да си възбуди апетита, по български ищаха за ядене. Но тоя път мнозина се бяха сговорили да се изкачат на върха на един от близките високи мехадийски върхове, за да погледат оттам на величествената, великолепна и живописна околност. Бяха се наканили вече, когато отдалеч се зададоха едни покрити кола с два коня, също като ония, в които се довозват, или отвозват пътниците от Оршова за Херкулес-Бад и обратно от Мехадия за в Оршова. Разумява се, в едно такова затънтено място сред Карпатските планини, сред едно подобно общество, гдето всеки ще-неще трябва да търси минутни развлечения, естествено беше всяк да се заинтересува с новоприбивающите: кой е, какъв е родом, отгде ли е, не носи ли някоя по-прясна новина. И множеството се спря и срукна да зърне на пристигвающите.

Колата караше един млад и силен влах. Той шибаше конете и, не знам защо, все се къндулкаше ту на дясно, ту на ляво, също като човек, който си допуснал да си направи кефа повечко, отколкото може да допусти умереността и здравий разсъдък, или по-добре да речем в ущерб на хорската присъда. Или как той биеше конете безжалостно, подсвирваше им, нунукаше им, нещо бърбореше и викаше сърдито през зъби, от което животните повечето препускаха, отколкото крачаха обикновено.

Страшний трясък от колата подплаши всичка Мехадия. Мързеливите и прездрави кокони, които до тоя час още се излежаваха на меките си постилки в номерата и си въображаваха на свобода пикантната си хубост в тоя или оня костюм, веднага скочиха от одровете и всяка от тях се завтече към прозореца, повдигна завесите, увисна в най-небрежното си утринно дезабиле-деколте в разтворения прозорец и впи жедните си погледи в колата. В една минута десетки прозорци бяха разтворени и още толкова любопитни женски личности се показаха в тях.

Тихий в него време Херкулес-Бад като че се съживи. Не се чуваше друго, освен питания съсед на съседа: Що е? Кой? Що става? Но както тяхното, така и недоумението на други много любопитни не трая много време, защото наскоро колата се спряха пред управлението на местните бани и всички можаха да видят сами и да се убедят в съществената причина на тоя шум.

В колата седеше една госпожа с капелина на главата си и с ръкавици на ръцете си, при това в най-разлютено състояние, защото с едната си ръка тя забраняше две гуреливи дечица, шест до осем годишни, а с другата махаше на халос над главата на компаньона си, вероятно нейния мъж и баща на децата. От своя страна тоя любезен компаньон женоподобно се отбраняваше, като си закриваше лицето с двете ръце от чевръстите и мълниеподобни женини си нападения, тъй щото и самий колар, в избежание на едно нечаяно и неумишлено посещение на чуждите плесници по тила му и като не му се щеше гърбът му или главата му да изпита едно неприятно съприкосновение с тях, отклоняваше се на дясно, на ляво, седейки на козлите.

При вида на едно подобно жалостно приключение почти всичките чаяни и нечаяни гледачи стекоха се на площада да гледат. Дамите от прозорците мятаха върху публиката торжествените си погледи, някои и други полусънни стопани, привлечени също от любопитството, явиха се у същите прозорци и с негодувание гледаха на трагикомическата картина; сегиз-тогиз тий изричаха по една такава красна думица, от която и последний грубиян би се засрамил и отвърнал.

— Де, де, мъжо, що ти стана? — чуваше се от единия прозорец.

— Полудя ли ти? — викаше друг глас от други прозорец.

— Посвени се, мъжо, засрами се! Говори ли се тъй просташки? — извика един дрезгав женски глас на отсрещний горний кат.

— Тъй му трябва, ваджията, като е мужик! — изговори една кокона у съседния прозорец, но тъй силно, щото гласа й да се чуе добре на площада.

— Жено! — чу се силен, решителен и строг глас. — Млъкни, жено!

— Е, не ща, не ща да мълча, защо да мълча? Ще говоря, на, напук! — отговори не по-малко решителний и опъчен женски гласец.

След това последва една силна мъжка псувня и поченатий по тоя начин неприятен разговор веднага се прекъсна.

В часа, когато честолюбието на много кокони почеваше да се раздразня и общото негодувание растеше, когато подобни мили разговори привлякоха незаслуженото внимание на публиката и мнозина се обърнаха към прозорците, а последните, по някое съображение ли на живущите зад тях или в избежание на някой уроки върху коконите от страната на дързостните любопитствующи, поченаха един след друг да се затварят. Сцената в колата следваше обаче еднакво, ако не и с по-голяма сила.

Мнозина господа се бяха натрупали около колата и с голямо любопитство приемаха примерно поучителния урок от майсторите на сцената. Други господа по-отдалечени от пъпрището, които същото любопитство привличаше, тичаха като пощръклели, за да не окъснеят и да видят с очите си това, което ставаше, и ту разпитваха подробностите на началото, ту се смееха, ту подсвирваха на всеки начин.

Между тем от час на час делото в колата взимаше по-сериозен характер. Кочияшинът беше скочил от козлите; той си отърсваше яката с прилично учудвание, придружено с разни мимически телодвижения, които даваха на публиката да разумее с какви хора имал да прави, че като настоящите си пасажери той никога не бил видял в живота си.

В колата пък коконата и разгневений й съпруг бяха се вчепкали за прикосновените си цалуфи и се държаха яката, като вдървени, неподвижно, един другиму в черните коси. Коленете им се опираха о утробите на децата им. От силното притискане на родителите си очите на нещастните бяха изпъкнали, тий дишаха прекъснато и тъй жалостно пищяха, тъй отчаяно, щото привождаха в умиление и най-флегматичните сърца.

Неколцина души бяха се завтекли да измъкнат тия нещастни творения изпод грамадната тегота на примерните им родители, но други ги удържаха и им шепнеха да не се месят в чуждите разправии, като се основаваха на туй, че мястото е снабдено с доста будна и строга полиция, която си има грижата за всекиго и за всичко.

Не знам колко би се протакало това живописно положение на споборствующите и на нещастните творения, ако не бяха се явили наскоро между сърдоболните хора и няколко катана от местната полиция, които щом видяха работата, веднага се спуснаха, взеха деятелно участие, разтърваха споборствующите родители, нахокаха ги и ги накараха да си отслабят космите; след това тий издърпаха дечицата изпод коленете на родителите им, снеха ги на земята и почнаха да ги замиряват.

Струваше се, работата се бе свършила с толкова, защото добрите стопани като че се смириха на минута и само с очите си мятаха мълниеподобни огнени стрели.

След децата слязоха и родителите им. Майката си оправи капелината и измачканите дрехи, бащата — косата и капата, която метна на едно ухо в знак на юнашество.

Разумява се това последното обстоятелство не се понрави, па и никак не можеше да се понрави на гордата жена, понеже тя гордо и грозно изгледа мъжа си, готова да се вцепи изново в честния перчем на пожизнения си другар.

От своя страна и мъжът не стърпя една подобна обида и като че нова покана за двубой, отговори й с един равносилен презрителен поглед.

Настана тържествена минута. Мъжът и жена му се изгледаха мълчаливо, настръхнато, гордо, презрително ококорено, също като петлите, когато се готвят да се сбъхтят. Мъжът си позволи пръв да се усмихне презрително, това беше извън пъти много за жена му, търпението й се пръсна.

Подобно на древните гладиатори тя се поизправи, изпъчи се, пристъпи малко напред и хвърли един орлин и гордо торжествен поглед върху мъжа си. Сцената беше готова да се поднови, гледачите удвоиха вниманието си. Но тъкмо в онова време, когато всяк се съмняваше още за възможността за едно вторично счепквание, мигновено, като блескавица произлезе такова чудо, което цяла Мехадия не бе видяла от покон века: всичката публика охна в един глас.

По божии или по дяволски промисъл мъжът трябваше да претърпи още едно страшно унижение и да понесе пълната победа на жена си, защото май дългият му и надолу закривен нос веднага се намери в котешките нехти на храбрата му стопанка. Хитрата и изкусна стратегия надви над силата: мъжът беше напълно пленен за носа от жена си, която го поведе по широкия плац на Херкулес-Бад, придружавана от ревливите си дечица. Но тоя път последните пищяха извънредно, неестествено, до Бога и причиниха спазми на много нервозни кокони.