"Етюд" - читать интересную книгу автора (Петров Велимир)Велимир ПетровЕтюдПрозорецът държи на дистанция синьо-бялата зима и захлупеното и небе. Камината се е увлякла и разсъблича всичко наоколо. Изотдолу сънливото халище се прави лениво, че не вижда и не чува: — Искаш ли круша? — Искам круша! — Белена или небелена? — Искам Круша! Крушата с размер и форма на Попска круша, не е Попска круша; а си е добре гледана Зимна круша през февруари. Достигнала най-зрялата си зрялост, най-сладостната си сладост, нещо като трийсет годишна добре гледана булка… С тия заоблени рамене и талия… огромна сочна задница, е точно копие на тракийска оброчна керамична богиня на плодородието. Слънцето я е дарило с всички възможни нюанси на късната и топла есен: плътна, хроматична, тъмно-златна охра, топло обагрена в розово по интимните прегъвки и венерини хълмове; до кафяво и умбра в нежните бенки — нещо като кончов на тексаски ботуш, дълго и гальовно контактувал о разни хълбоци… Крушата се стопи в устата, остана вкусът на нещо кадифено, източно или нещо, някъде, с плаж и пръхкави красавици. Нещо много сладостно и с аромата на… трийсет, е хайде — трийсет и пет годишна, Добре гледана булка… — Да ги нямаме такива-онакива… — Какви такива-онакива? — Разни трийсет годишни, кадифени сладострастници… — Трийсет и пет годишна! — Тия пет, пък, откъде ги измисли? — Трийсет и пет годишна, Добре гледана булка! — Няма ли да ти приседне? — Нали има кафе! — Как го искаш? — С петдесет и пет годишна Много добре гледана булка! — Преди или след… — ВИНАГИ! Черният котак, като някоя росомаха, пори снега по диагонала на прозореца. |
|
|