"Приключения в Дарвил" - читать интересную книгу автора (Пощаков Христо)

ГЛАВА 2 Франк Гарсиа си спомня какво е сънувал и как се е хванал на въдицата

— Франки, защо непрекъснато лъжеш? Гласът на съвестта ми пристига някъде отдалеч, примесен с шума на двигателя и лекото потропване на дъждовни капки. Включвам чистачките и потеглям. В огледалото за обратно виждане забелязвам прощалното махане на Джули, размазано от вадичките по задното стъкло. Белият й дъждобран изчезва във входа на къщата, завивам по петдесет и девета улица и продължавам към светофара на дванайсета.

Не разбирам защо обичам да лъжа. Дали се дължи на латинската ми кръв, или го правя само за удоволствие? Срещата ми с Чарли е в бара на Тед Лонаван, а какво точно излъгах Джули, вече не си спомням, но бях изненадан, че толкова лесно се съгласи с излизането ми. Чистачките си вършат работата, в колата е топло и звучи тиха музика, тя "знае" къде да отиде. Въпреки сравнителния комфорт, чувството за безмерна мокрота не ме напуска, то притиска душата ми и засяда някъде в ставите.

Тук ли ще останеш, Франк Гарсиа? В този подгизнал от вода, все още непознат град? Или може би той ти харесва, защото местното време е непостоянно като твоя характер? На следващата сутрин слънцето ще изгрее, покривите ще се подуят от горещината и при желание можеш да пържиш яйца върху тях. Нищо няма да ти напомня за тази вечер и твоето настроение. Вали, или не вали, тук винаги е топло. Друго е по-важно, Франки: ТЕ искат да те хванат, а няма къде да избягаш. Защото под Дарвил се намира друга страна, ТБ го знаят и са приготвили примка. Джули, Чарли, възрастта и парите. "Очаква те бляскаво бъдеще, Франк — бе споменал един от професорите в университета. — Много добро бъдеще!"

Звучеше като отлично пожелание, по-скоро късмет, но ти липсваше упоритост. Добре, че притежаваш сръчни ръце — те ти позволяват да не зависиш от никого. Ти си щастливец, Франк! Лъжец като тебе е в състояние да бере домати и портокали, да работи в консервна фабрика, докато му омръзне, да лови риба и лангусти и да бъде като свободна прелетна птица. Какво? Вече не ти харесва? Не си ли горд с математическите си способности? Нима отново жадуваш за роботи и компютри? Не си го признаваш, а ти се иска. Независимо от факта, че твоята професия е окупирана от други — по-млади и сигурно по-способни. Не си съгласен? И как ще бъдеш, ти беше един от тях! Не ти се нрави, но не обичаш да оставаш гладен.

Горката Джули, ако знаеше с кого се е хванала! Когато се запозна с тебе, дори не поиска здравната ти книжка. А толкова милиони хора измряха от проклетата болест, така ли е? Озонови дупки в атмосферата, бързи мутации на вируси, общо затопляне на планетата, непрестанни енергийни излишъци, които няма къде да изчезнат, в противен случай свръхтехнологичното общество около тебе трябва да се разпадне. Твърдят, че замърсяването е престанало, но по-добре мажи тялото си с антирадиационни кремове, така както правят останалите. Съгласен си, че все още може да се живее и океанът не е залял града, ала интуитивно усещаш настъплението му.

Джули какво толкова е харесала в тебе? Клетата наивница продължава да те следва по петите, независимо от непостоянната ти натура. Не се заблуждавай, Франки, не казвай, че не държиш на нейното присъствие! Както и да лъжеш, където и да отидеш, винаги ще се връщаш при нея и тя го знае. Нали е единственото спасително островче в морето от безразличие, което те заобикаля? Кой се интересува от тебе? Оределите роднини или приятелите? Къде, по дяволите, изчезнаха? Понякога някъде, в някой град, срещаш случайно някой от тях, а той се прави, че не те забелязва. Сигурно е от преуспелите копелета с татковци и отдалече подушва докъде си стигнал. Написано е на Челото ти, по дрехите, и бързо го кара да загуби интерес към твоята личност. Мисли се за велик, за недосегаем и непостижим, но не знае дали в тялото му не се е приютило някакво животинче, което по-бързо ще го откара в гроба от тебе. "От онези е" — казваш си ти и го подминаваш, а ако той знае за смрадта, която си вложил в констатацията си, поне за миг ще спре, за да ти каже "здрасти". Понякога някой от тях се спира, дори разговаря с тебе. Обикновено ти се оплаква от нещо и от немай-къде на раздяла те кани на гости, като забравя да си остави адреса. Този тип хора се срещат пред банки и луксозни хотели, преди да се напъхат в колите, които винаги са по-скъпи от твоята. Вече отвикна да вярваш в добрите чувства на околните и не разбираш защо Чарли държи да ти бъде приятел, макар външно да изглежда от "онези". След като хвърли котва в Дарвил, той ти направи няколко услуги, и то без да го молиш за това, само още не си сигурен дали не е от "сбърканите". Може и да е нормален, но не харесваш плоските му вицове. Вярно, че понякога се опитва да се надува, но в повечето случай се държи като изряден джентълмен — плаща си сметките и се отнася с Джули като приятелка. "Дръж се за него, той ще ти помогне" — съветва те тя в леглото и почти си готов да се съгласиш със спасителното си островче. По пътищата към Балтимор, Ричмънд, Атланта, Ню Орлиън и Хюстън тя бе доказала непогрешимостта на женската си интуиция. Преставам да се наблюдавам отстрани, спирам рязко, излизам от колата и се напъхвам в слабо осветения бар на Тед Донаван. Може би хората не са толкова лоши, колкото изглеждат първоначално, сигурно съм се превърнал в настръхнало куче, негодно да прощава. Също като мрачния собственик на бара — едновременно зъл от собствената си участ, едновременно добър, само че трябва да го разбереш. Всички наоколо знаят, че той продава най-евтините питиета в квартала, но видът му винаги отблъсква иначе многобройната клиентела. Изключвам вялата завеса от няколко погледа, която безразлично ме опипва, и сядам до Чарли. Той вече си е поръчал безалкохолна бира, мрачният барман бързо поставя нова чаша и ми налива от нормалната.

— Може би предпочиташ нещо по-силно? — пита ме Чарли.

— Няма значение, и така става.

— Преди няколко дни срещнах Джули — подхваща той предпазливо. — От нея разбрах, че Джийн Маклейн си заминала.

Чарли ме поглежда изпитателно, но не може да разбере, че въпросната личност ме интересува толкова, колкото последният тайфун в Бенгалския залив.

— Не го увъртай — подканвам го грубо.

Той примигва с малките си очички, навежда се към мен и темето му лъсва с червеникав отблясък.

— Добре, да продължим нататък. Искаш ли работа, Франки? Постоянна, с добро заплащане? Мога да намеря сто кандидата, но предпочитам тебе.

— Къде?

— В солидна фирма. Работя в нея като административен директор.

Нямах навика да разпитвам хората, Чарли не правеше изключение. Отдавна подразбирах, че се занимава с нещо по-постоянно, защото се появяваше в яхт-клуба само в съботите или неделите. Самият той имаше доста прилична яхта, която поддържах. Добре, че роботите не притежаваха програми, годни да се справят със сегашните ми действия.

— Какво толкова се замисли? — прекъсва той мислите ми. — На твое място друг би подскочил от радост. Предлагам ти работа по твоята специалност!

— Всеки друг може би ще подскочи, но не и аз. Досега съм се справял някак си, а ти искаш да ме вържеш да стоя по седем часа на едно място.

— Заслужава си, това са две хилядарки на седмица! — произнася Чарли възторжено, но в тона му се прокрадват фалшиви нотки.

— Не съм в състояние веднага да взема решение — съпротивлявам се твърдо.

Той продължава да се взира учудено, докато излизам от бара. Вкарвам се в колата, ядосано хлопвам вратата… и се събуждам. Известно време се вслушвам в равномерното дишане на Джули, после внимателно се измъквам от леглото и тръгвам към кухнята, за да запаля цигара. Почти се гордея с предстоящото действие — нали съм един от малцината, които все още се тровят с пушек в този проклет свят.

Облачето дим с удоволствие излиза от устата ми и се замислям върху съня. Почти всичко в него бе автентично с изключение на дъжда. Откакто се намирам в Дарвил, изминаха пет месеца, а не е паднала нито капка. Местните жители говорят за необичайно засушаване, а сигурно подсъзнателно ми се иска да вали: Предполагам, че онзи ден Джули е съгласувала срещата с Чарли, затова ме изпрати толкова спокойно в съня ми. Държанието й беше подозрително сигурно двамата са се сдушили и са решили да направят от Франк Лъжеца сериозен човек, със солидно положение в обществото.

Допушвам цигарата и протягам ръка към пяната за бръснене На една от поличките на тоалетното шкафче се мъдри визитната картичка на Чарли. Неволно поглеждам адреса: "26-а улица, 1304".

Те хванаха, Франк Гарсия, успяха да го направят. И ако мислиш, че не са сполучили, този път лъжеш себе си.