"Операция „Риба“" - читать интересную книгу автора (Копанов Петър)

Преди нас</h2><p> Тъй като това е историята на тайната канцелария на цезарите, а не моята лична история, ще започна с това кога, как и защо е била създадена. </p><p> Всяка развита държава има тайни служби. Нещо повече — всеки влиятелен и умен човек се стреми да създаде своя такава, за да знае какво става и какво замислят враговете му. При Рим тайните служби, също както останалите институции, възникват още по царско време. Основателят на Рим, божественият разбойник Ромул, живял в колиба (тя и досега си стои на Палатина и авгурите й сменят сламата на покрива през няколко години), но имал шпиони по цял Лациум. Личната му охрана била от 300 човека, които се наричали Целери<a l:href="#note_6" type="note">6</a>, защото основната им работа е била не охраната на царя, а пренасянето на шпионски сведения. Лично Ромул е бил началник на тази охрана, която си е била тайна служба. Всички царе след него са имали такава тайна служба, прукрита като лична охрана, и са се вслушвали в това, което тя им донасяла. И не само са я имали, но и са се грижели за нея. Още Нума Помпилий увеличава броя на Целерите на 600. И затова през царския период Рим е бил спокен и сигурен град. С изключение на времето на последния ни цар — етруска Тарквиний Гордия. Самото му име подсказва какво е било отношението му и към тази стара институция. Всъщност по времето на Тарквиний Целерите вече са били 1200, само че вече са били само обикновени конници, която не се е занимавала с шпионаж и пренасяне на сведения. Когато Брут и Колатин изгонват Тарквиний от Рим през 244 година от основаването на града<a l:href="#note_7" type="note">7</a> и основават Републиката следващата година<a l:href="#note_8" type="note">8</a>, решават заедно с царската титла да ликвидират и тайната царска служба, тъй като по замисъла на новия ред в държавата гражданите сами щели да се управляват и нямало да има нужда от шпиони, които да донасят кой какво бил казал и кой какво му бил отговорил. Пък и на кого да донасят? Нали вече нямало да има царе! </p><p> Това от една страна било добре, тъй като доносите и произволът, които така вбесили нашите предци по времето на Тарквиний, на практика също изчезнали, но от друга страна римляните вече не знаели какво замислят техните съседи. Вместо да проверяват сами кое как е, те разчитали на информациите на съюзниците си, които в повечето случаи си били чисти доноси срещу други техни съседи. Самите римляни не правели разлика между донос и разузнавателен доклад и смятали, че е под достойнството им да се занимават с такива долни работи като шпионаж и тайни операции. Много от безсмислените войни, които Римският народ водил по време на Ранната република, се дължали именно на това незнание и на криворазбраните намерения на съседите на Рим. И тъй като война без разузнаване не може да се води добре, всеки римски пълководец сам решавал как да се справи с този проблем. Способните си организирали добро разузнаване, некадърниците често въобще нямали такова — за какво им е да харчат излишни средства! — и обикновено докарвали поредната порция неприятности на Рим. Важното за моя разказ е, че постоянно действаща разузнавателна служба Рим нямал. Затова и нашата история е пълна с такива куриози като легендата за гъските, дето събудили защитниците на Капитолия със съскането си и така спасили Рим. Всъщност истината е малко по-друга — и по-неприятна, но за Тит Ливий и измишльотините му ще разкажа по-нататък. На моменти се чудя как въобще сме оцелели толкова време. Причината е донякъде в късмета ни, че през всичките тези години не сме срещнали наистина сериозен съперник. Сблъсъците ни със самнитите и с другите италийски племена са си били обкновени разправии с изостанали племена. Етруските пък никога не са били добри войници. Колкото до сблъсъка ни с галите, когато те превземат Рим през 367 година<a l:href="#note_9" type="note">9</a> той е бил тежък, но кратък, и накрая сме се отървали с плащане на голям откуп. И при това тогава ние сами сме си търсели белята. И пак поради незнание на обичаите на този народ. Истината е, че когато галите обсадили Клузий, ние сме изпратили там свои посланици, които са участвали в битката на страната на обсадените етруски. Напук на обичаите по онова време. И сме си получили войната с галите. С риск да стана досаден ще кажа, че ако сме имали свястно разузнаване, тази война е щяла да бъде избегната. Първият наистина сериозен противник на Рим е бил царят на Епир Пир, но и той се оказал лош дипломат и също пренебрегвал разузнаването, така че нашата упоритост, а която често си е чист инат, и военната ни подготовка, се оказали достатъчни за победата ни над него. Истинските ни неприятности започнали след сблъсъка ни с Картаген, и по-точно по време на втората ни война с пуните, по-известна като Анибалова война. Тогава ни се наложило и да се заемем по-сериозно с военно разузнаване, тъй като от изхода на войната зависело вече самото съществуване на Рим — за пръв път в цялата ни история. </p><p> Първата по-сериозна шпионска служба била организирана от диктатора Квинт Фабий Максим след катастрофата при Тразименското езеро през 537 година<a l:href="#note_10" type="note">10</a> и била доста ефективна, както и останалите мерки, които Фабий предприел. Тъй като армията на Анибал била по-силна, а римската не била още добре обучена, Фабий избягвал преките сблъсъци и накрая нетърпеливия плебс му лепнал когномена Кунктатор<a l:href="#note_11" type="note">11</a>, а след като изтекъл диктаторският му мандат, службата била разпусната — на сенаторите им се видяла много скъпа издръжката й. И неприятностите не закъснели. Още през следващата година ни сполетяла Канската катастрофа. След катастрофата при Кана, когато заради некадърността на плебейския консул Варон Анибал разгромява почти два пъти по-голямата и отлично подготвена римска армия, римляните най-после осъзнават важността на доброто разузнаване и след това Анибал нито веднъж не успява да свари римска армия неподготвена. </p><p> Мога много да пиша за войните ни с Анибал и за ролята, която тайните служби — неговата и нашата — са изиграли в тях, но това ще оставя за друг път. Ще спомена само, че победителят на Анибал Сципион Африкански започнал военната си служба именно в разузнавателната служба, организирана от Фабий, а самият Анибал започнал своята с шпионски задачи за баща си Хамилкар. Отначало в Либия, а след това в Испания. След това отклонение се връщам към историята на тайната служба. </p><div style="margin:10px 0">  <div id="yandex_rtb_R-A-387683-5"></div> <script>window.yaContextCb.push(()=>{ Ya.Context.AdvManager.render({ renderTo: 'yandex_rtb_R-A-387683-5', blockId: 'R-A-387683-5' }) })</script> </div><p> Важното за моя разказ е, че след приключването на войната с Анибал Рим отново остава без разузнаване. Сенатът решил, че след като опасността е преминала, няма смисъл да се харчат държавни пари за да се знае какво става извън Римския свят (Pax Romana). В интерес на истината трябва да кажа, че известно време Сципион успявал да поддържа разузнавателна служба за своя сметка. Именно благодарение на него и неговото разузнаване Фламиний побеждава Филип V при Киноскефале през 557 година<a l:href="#note_12" type="note">12</a>, а през 564 година той лично побеждава Антиох III при Магнезия. Тогава официално пълководец е брат му Луций, но фактическият командващ е бил той. Ще напомня, че Публий Корнелий Сципион Африкански е Принцепс на Сената петнайсет години — от 555 до 570 година<a l:href="#note_13" type="note">13</a> и успява да запази тази тайна служба въпреки съпротивата на сенаторите, макар и в силно намален състав, като я издържа със собствени средства. След това обаче идва ред на противниците на Сципион, начело с Марк Порций Катон, който бил избран за цензор през 570 година. Като цензор Катон изхвърлил от Сената привържениците на Сципион, а самият Сципион бил съден за укриване на военна плячка и подкуп и накрая трябвало да се оттегли от управлението на държавата. Всъщност Сципион не успял да даде отчет именно за парите, с които поддържал тази служба. Това бил и краят на римското военно разузнаване. </p><p> И така до следващата катастрофа. А тя не закъсняла да се появи, представена от две германски племена — кимври и тевтони — през 641 година от основаването на града<a l:href="#note_14" type="note">14</a>. Тогава те достигат Алпите, след като прекосяват цяла Германия, и разбиват консула Папирий Карбон при Норея. После се преместват в Галия, където отново разбиват една римска армия през 645 година. След две години друга римска армия начело с консула Касий Лонгин попада в засада в Аквитания, устроена от хелветите, които решили, че е настъпил моментът да се отърват от зависимостта си от нас, и също е унищожена. Всичко това се стоварило върху Рим като гръм от ясно небе. Тези две племена, на кимврите и тевтоните, се появили сякаш от нищото — никой не бил чувал преди за тях — и поставили в опасност самото съществуване на Рим. Ако сме имали добро разузнаване, сенатът и народът са щели да знаят, че кимврите и тевтоните са живеели дълго време на север от река Алба, в северния край на териториите, населени от германски племена, който представлява един дълъг нисък полуостров, обърнат от юг на север<a l:href="#note_15" type="note">15</a>, но около 30 години преди за пръв път да чуем за тях, морето започнало да залива земите им, които са много ниски, и те тръгнатли да си търсят нова родина. Тъй като всички земи на юг от родината им вече били заети, те започнали да водят непрекъснати войни с племената по пътя си, за да могат да оцелеят. Така за около 30 години се превърнали в страшилище за всички, които срещнели по пътя си. Накрая се сблъскали с нас. </p><p> Тези военни катастрофи, заедно с неудачите по време на войната с Югурта, която Рим води по същото време, би трябвало да стреснат сената, но нищо подобно не станало. Сенаторите продължили да се дърлят кой от тях е по-благороден, та да застане начело на армията и да се понаграби на воля. Най-добре се „проявил“ в това начинание Сервилий Цепион, който успял да отмъкне в Галия 4700 таланта злато от едно тайно светилище край Толоза и да си го присвои — ето такъв е произходът на богатството на Сервилиите, пък и не само на тях. Трябвало да дойде катастрофата при Араузион през 649 година<a l:href="#note_16" type="note">16</a>, когато на бойното поле загиват около 80 хиляди римски войници — повече, отколкото в битката при Кана! — и Рим да остане без армия, та назначените отци<a l:href="#note_17" type="note">17</a> най-сетне да решат, че нещо трябва да се направи. Всъщност направил го Гай Марий, а на сенаторите просто не им стискало да му попречат. От този момент започва по същество и историята, която разказвам. </p><p> Гай Марий бил професионален войник, изключително компетентен, но от плебейски род, който даже не бил от Рим, а от Арпинум. И досега някои от патрициите, ако говорят за него, казват само „оня Арпински селяндур“. Въпросният селяндур обаче бил не само добър пълководец, но и добър търговец и стопанин и успял да сложи ръка върху няколко много богати рудника в Испания, докато воювал с местните племена. И не след дълго успял да стане един от най-богатите хора в Рим. Междувременно успял да се ожени за една Юлия — жена от най-стария, но междувременно силно обеднял римски род на Юлиите и леля на Гай Юлий Цезар — по-онова време той още не бил роден. Този брак отворил пред Гай Марий вратите на голямата политика, като върнал в нея и рода на Юлиите. Юлиите са най-старият род в Рим, но по онова време били толкова бедни, че нямали пари, за да кандидатстват сами дори за най-ниските държавни длъжности. Марий им дал парите, те пък му дали произхода и връзките си. Бракът на Марий бил типичен брак по сметка, но въпреки това бил щастлив. </p><p> След катастрофалните поражения на римската армия Гай Марий останал единственият успешен римски пълководец, кандидатирал се за консул, спечелил изборите и след това извършил военна реформа. В мирно време Марий никога не би спечелил изборите за консул дори и с помощта на връзката си с Юлиите — патрициите не биха го допуснали. Моментът обаче бил такъв, че никой друг не посмял да се нагърби с реформата на държавата и армията и да спаси Рим. Не посмели и да спрат Марий. И така Гай Марий бил избиран за консул шест пъти подред, извършил реформите си, разбил противниците ни и спасил Рим. </p><p> Какво е направил с армията Гай Марий може да се прочете на много места. За моята история е важно, че Марий решава да създаде професионално военно разузнаване, което да следи всяка стъпка на противника. За да си спести разправиите със сенаторите, Марий организирал и финансирал разузнавателната служба със собствени средства — вече споменах, че по онова време той бил един от най-богатите хора в Рим. Начело на тази служба Марий назначил Луций Корнелий Сула — силно обеднял аристократ от древния род на Корнелиите. По онова време Сула бил женен за по-малката сестра на Юлия, така че двамата с Марий имали роднинска връзка и добре се познавали. Докато Марий събирал и подготвял първата професионална армия на Рим, Сула лично отишъл в лагера на кимврите и тевтоните и живял там около година. Научил езика и обичаите им, дори си взел жена германка и имал син от нея. След около година Гай Марий знаел всичко за кимврите и тевтоните, най-вече военната им организация и подготовка, като междувременно събрал и обучил армията си. Резултатът бил, че в битките при Аква Секстия през 652 и при Верцела през 653 година<a l:href="#note_18" type="note">18</a> Гай Марий унищожава племената на тевтоните и кимврите. Успял да избие около 200 хиляди германци и още толкова да плени и продаде в робство. За ефикасността на разузнавателната служба на Марий, организирана от Сула, може да се съди и по това, че Сула успява само с няколко души да подмами и хване нумидийския цар Югурта, който в продължение на няколко години успешно се противопоставял на римляните в Африка, като на няколко пъти успял да направи легатите ни за смях. Малко по-късно последвал разривът между Гай Марий и Луций Корнелий Сула, донесъл толкова нещастия за Рим. Ще прескоча историята на гражданските войни между популари и оптимати, които последвали, и ще премина направо на събитията, които касаят пряко моята история. </p><div id="page_nav2_fb2"></div></div><script type="text/javascript">CopyNav()</script> </div></div> </div> </div> <script type='text/javascript' src='https://ajax.googleapis.com/ajax/libs/jquery/1/jquery.min.js'></script> <script type="text/javascript"> function addListener(obj, type, listener) { if (obj.addEventListener) { obj.addEventListener(type, listener, false); return true; } else if(obj.attachEvent) { obj.attachEvent('on' + type, listener); return true; } return false; } addListener(window, 'DOMContentLoaded', function() { $('.flat_slide_cross').on('click', function() { var jParent = $(this).parents('.flat_ads_block'); jParent.removeClass('right_slide_flat_panel'); }); if(document.querySelectorAll('.flat_ads_block').length > 0) { var flat_ads_block = $('.flat_ads_block'); flat_ads_block.each(function() { $(this).addClass('right_slide_flat_panel'); }); } }); </script> <style> #slidebox_container { position: fixed; left: 0; bottom: -400px; z-index: 100; } .slidebox-slide { display: none; } .sbclose { position: absolute; width: 62px; height: 62px; top: -80px; right: 10px; z-index: 0; background: #000 url() no-repeat center / cover; cursor: pointer; border-radius: 100%; } </style> <div id="slidebox_container"> <div class="slidebox-slides"> <div class="slidebox-slide">  <div id="yandex_rtb_R-A-387683-1"></div> <script>window.yaContextCb.push(()=>{ Ya.Context.AdvManager.render({ renderTo: 'yandex_rtb_R-A-387683-1', blockId: 'R-A-387683-1' }) })</script> </div> <div class="slidebox-slide">  <div id="yandex_rtb_R-A-387683-1"></div> <script>window.yaContextCb.push(()=>{ Ya.Context.AdvManager.render({ renderTo: 'yandex_rtb_R-A-387683-1', blockId: 'R-A-387683-1' }) })</script> </div> <div class="slidebox-slide--mobile" style="display: none;">  <div id="yandex_rtb_R-A-387683-2"></div> <script>window.yaContextCb.push(()=>{ Ya.Context.AdvManager.render({ renderTo: 'yandex_rtb_R-A-387683-2', blockId: 'R-A-387683-2' }) })</script> </div> </div> </div> <script> (function() { jQuery('#slidebox_container').append('<a title="Закрыть" class="sbclose"></a>'); var current = 1; var ads = jQuery('#slidebox_container .slidebox-slide'); ads.hide(); if (screen.width <= 480) { jQuery('#slidebox_container .slidebox-slide--mobile').show(); } jQuery('#slidebox_container').css({ 'bottom': '-400px' }); function show() { jQuery('#slidebox_container').animate({ 'bottom': '0px' }, 300); } function next() { if (current >= ads.length) { return; } ads.hide(); ads.eq(current).show(); show(); current++; } var init = false; jQuery(window).scroll(function() { if (init == false) { if (screen.width > 480) { ads.eq(0).show(); show(); } else { show(); } init = true; } }); jQuery('#slidebox_container .sbclose').bind('click', function() { jQuery(this).parent().remove(); jQuery(this).parent().animate({bottom: '-400px'}, 300); if (screen.width > 480) { if (current < ads.length) { setTimeout(next, 10 * 1000); } } }); })(); </script> </div> </div> </td> </tr> <tr style="height: 63px;"> <td id="footer" valign="top">  <div id="fb-root"></div> <script>(function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "//connect.facebook.net/ru_RU/all.js#xfbml=1"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));</script> <div class="fb-like" data-href="https://developers.facebook.com/docs/plugins/" data-layout="button_count" data-action="recommend" data-show-faces="true" data-share="true"></div> <div> <center> <table cellpadding="2" cellspacing="5"> <tbody> <tr> <td> © 2025 Библиотека RealLib.org (support [a t] reallib.org) </td> </tr> </tbody> </table> </center> </div> </div> </td> </tr> </tbody></table>  <script type="text/javascript" > (function(m,e,t,r,i,k,a){m[i]=m[i]||function(){(m[i].a=m[i].a||[]).push(arguments)}; m[i].l=1new Date(); for (var j = 0; j < document.scripts.length; j++) {if (document.scripts[j].src === r) { return; }} k=e.createElement(t),a=e.getElementsByTagName(t)[0],k.async=1,k.src=r,a.parentNode.insertBefore(k,a)}) (window, document, "script", "https://mc.yandex.ru/metrika/tag.js", "ym"); ym(53464945, "init", { clickmap:true, trackLinks:true, accurateTrackBounce:true }); </script> <noscript><div><img src="https://mc.yandex.ru/watch/53464945" style="position:absolute; left:-9999px;" alt="" /></div></noscript>  <script type="text/javascript"></script>  </body> </html><script src="/cdn-cgi/scripts/7d0fa10a/cloudflare-static/rocket-loader.min.js" data-cf-settings="fb3e12a27709542ff2723396-|49" defer></script>