"Върнете се в телата си!" - читать интересную книгу автора (Фармър Филип Хосе)2Господ стоеше изправен над него, докато той се гърчеше върху тревата до водата и плачущите върби. Лежеше със широко отворени очи, безпомощен като току-що новородено бебе. Господ го мушкаше в ребрата с върха на стоманения си бастун. Беше висок мъж на средна възраст. Брадата му беше дълга и черна, раздвоена накрая, и носеше най-хубавия си празничен кат дрехи на английски джентълмен от петдесет и третата година от царуването на кралица Виктория. — Закъснял си — изрече Господ. — Изтече ти срока по изплащането на дълга, трябва да знаеш. — Какъв дълг? — запита Ричард Франсис Бъртън, прокарвайки пръсти по ребрата си, за да се увери, че все още са на местата си. — Дължиш за плътта — отвърна Господ, като отново го ръгна в ребрата с върха на бастуна си. — Да не споменаваме и духа. Длъжник си за плътта и духа, които са едно. Бъртън положи огромно усилие да се изправи на крака. Никой, дори и самият Господ, не можеше да ръчка безнаказано Ричард Бъртън в ребрата и да се измъкне без да си плати. Господ игнорира жалките му напъни, измъкна голям златен часовник от джобчето но жилетката Си, щракна тежкия златен капак, вгледа се в стрелките му и изрече: — Безнадеждно си просрочил. И Господ протегна другата си ръка с обърната нагоре длан. — Плащайте, сър. В противен случай ще бъда принуден да ви лиша от правоползуване. — Правоползуване на какво? Падна мрак. Господ започна бавно да се размива в здрача. Едва тогава Бъртън забеляза, че Господ много приличаше на него. Имаше същата права черна коса, същото арабско лице с тъмни и пронизващи очи, високи скули, тежки устни, и издадената силно напред, с дълбока ямичка в средата, челюст. Бузите Му притежаваха същите дълги и дълбоки белези, свидетели на сомалийския дротик пронизал челюстта му в битката при Берберия. Ръцете и краката Му бяха къси контрастиращи със широките Му плещи и масивния Му гръден кош. И той имаше същите дълги и гъсти мустаци и дългата раздвоена брада която му бе спечелила прозвището «Бащата на мустаците» сред бедуините. — Ти ми приличаш на Дявола — каза Бъртън, но Господ вече се беше превърнал просто в още една сянка в мрака. |
|
|