"Улеят на времето" - читать интересную книгу автора (Милчев Асен)

8

Емил с удоволствие огледа пълната маса. Откога у тях не бяха идвали толкова гости. С Леда и Мая живееха доста изолирано. Нямаха много приятели. Ева, сестрата на Леда, беше по-млада от нея и това естествено създаваше възрастова бариера. Освен това доскоро беше и неженена — допълнителна липса на общи интереси, — а и двете сестри поначало като че ли не се разбираха особено и затова не се виждаха често. Неговият най-добър приятел Стефан Кречет вече петнайсет години отсъствуваше от Земята и той не успя да го замести с никого в сърцето си. Ето защо у тях рядко идваха гости — само родителите за рождените дни и колеги при големи празници. Леда не беше кой знае каква домакиня, а и прекалено се увличаше в работата си, нямаше време да се завърти в къщи. И ето че изведнъж се реши да покани едновременно четирима души. Имаше, разбира се, чудесен повод за това — сватбата на Ева. Само че на Емил му се струваше, че с днешния обед жена му искаше да го поразсее. Може би се чувствуваше гузна, че беше позанемарила семейството си и му отделяше все по-малко внимание. Или искаше да посмекчи неприятния спомен от няколкото доста остри разговора, които имаха напоследък около желанието й да отиде на Марс, и то задно с Мая? Или пък го подкупваше именно заради това? Независимо от подбудите й на него му бе приятна днешната компания — младоженците Ева и Виктор, Дияна Фрай, приятелката от студентските години на Леда с нейния колега от клиниката, където работеше, неврохирурга доктор Аскол Варо.

— Дияна ми каза, че сте се омъжила още в първите курсове на следването си — обърна се Аскол към домакинята на масата.

— Да, тогава имахме много обожатели и това не беше трудно — въздъхна попресилено Дияна.

— Така ли? — премина сянка по лицето на Аскол. — Интересно кои са били те?

— Ех, Аскол — почувствува се поласкана от детинската му ревност психоложката, — та ти тогава изобщо не съществуваше в моя живот. Къде сте, безгрижни студентски години, нали, Леда?

— Само че аз не успях да им се им се порадвам. Просто за една нощ Емил ме отвлече.

— Дори не успя да ме запознаеш с него. Била си толкова зашеметена, че не ми остави никакъв адрес. Пропадна безследно. Трябваше да минат години, докато се срещнем отново на този симпозиум.

— Намирате ли се много променени? — намеси се в разговора Ева. — Не се ли чувствувате остарели?

— Е, не сме млади като тебе — на Леда й стана неприятно от тази съвсем безобидна реплика на сестра й. — Но надявам се, че все още се държим. Така ли е, Дияна?

Гостенката кимна и се зае със сервираната вече супа. Емил я наблюдаваше с удоволствие — всяко нейно движение излъчваше някакво обаяние. Бяха интересна двойка с Аскол. Тя — дребничка и жилава, с гарвановочерна коса, а той — едър и малко поотпуснат, доста прошарен. Емил се възхити от свободата и непринудеността, с които Дияна изразяваше отношението си към своя партньор. Тя изглеждаше едновременно и влюбена, и въздържана. И любвеобилна, и строга. Докато от стиснатите дебели устни на доктора лъхаше постоянство и упоритост, доброта, даже известна скука. Не, не. Този човек можеше да бъде всичко друго, но не и скучен. В очите му се четеше интелигентност и прямота. «Интересно защо още не са се оженили?» — помисли си Емил. Но нито за момент той не се усъмни, че тези двама души се обичат и се разбират. Спокойствие и хармония цареше около тях. А може би всичко това бе само привидно?

— Научих, че работата ви е свързана с болестта на Лесли и Давидов — наруши мълчанието Аскол. — Вярно ли е, че е избухнала епидемия на Марс?

Емил разбра, че трябва веднага да се намеси. Иначе жена му нямаше да пропусне случая и ще потърси разбиране и подкрепа за безумното си решение да го изостави и хукне след призрака на проклетата болест.

— Леда има идея-фикс за незаразния характер на заболяването и иска да я докаже, като отиде на Марс — каза доста злобно той.

— Не започвай, Емил — умолително го погледна Леда. — Това са си наши семейни спорове.

— Отказвате се от общоприетото схващане за микси-вирусите? — оживи се докторът. — Заради това си заслужава човек да отиде не само на Марс, но и на края на света!

— Вие сигурно ще се разбирате отлично с жена ми — троснато се обади Емил. — Ако бяхте женен, може би нямаше да разсъждавате така, извинете ме, лекомислено.

Дияна изгледа с любопитство Емил. Тя бе сигурна, че нетактичното му избухване, предизвикано очевидно от някакъв незаглъхнал спор с неговата жена, нямаше да засегне Аскол. Но все пак трябвайте да се въздържи. Така излагаше и себе си, и Леда. «Остарели сме — помисли си Дияна. — Изнервили сме се и при всеки малък повод изкарваме гнева си върху най-близките.» А може би на Емил просто му бе трудно да се раздели с Леда? Вероятно това бе израз на любов? Дияна отново спря погледа си върху домакина. Той бе суховат, нервозен тип, сигурно трудно се владееше. Целият му вид в момента изразяваше искрено съжаление, но му беше неудобно да се извини.

За щастие Ева наруши настъпилото неловко мълчание:

— Ще летим с Виктор до Луната — със сияеща усмивка каза тя. — Жертвувахме цялата си наличност в акредитиви и заминаваме.

— Колко хубаво — плясна с ръце Мая, която досега мълчаливо бе седяла на масата. — И Тони ще ходи там.

Емил обясни на гостите, че Тони е едно момче, което живее отсреща.

— Не знам дали е разумно да се постъпва така — за пръв път се намеси в разговора и Виктор, — но нищо не мога да откажа на Ева. Това ще бъде сватбеното ни пътешествие. — Той я гледаше с гордост и крадешком следеше поведението на останалите мъже на масата към красивата му съпруга. Кой би предположил, че този на вид спокоен и уравновесен млад човек е такъв ревнивец.

— Мисля, че не грешите — мило го подкрепи Дияна. — После ще ви бъде много по-трудно да се наканите за разходка из космоса.

В този миг отвън долетя пронизително изсвирване. Мая подскочи. Това бе условният им сигнал с Тони, приятеля й, с когото дружаха от най-ранно детство. На Емил не му стана приятно, че дори на масата при тази свирка неговата дъщеря забравя всякакво приличие, но знаеше, че не може да я спре. Мая се извини на гостите и излезе, а Дияна и Аскол използуваха случая да си тръгнат.