"Галактическа болница" - читать интересную книгу автора (Уайт Джеймс)

V

При Шести входен люк един Диагностик от Тралтън водеше задълбочен разговор с двама Монитори. Конуей се почувствува оскърбен от тази гледка — как дръзваха тези нищожества да се държат така фамилиарно с един Диагностик! — но след това с известна горчивина си помисли, че тук вече нищо не може да го изненада. Други двама Монитора стояха до илюминатора на люка.

— Здравейте, докторе — поздрави любезно единият от тях и кимна по посока на илюминатора. — Разтоварват при Осми, Девети и Единадесети люк. Очакваме нашият контингент да пристигне всяка минута.

От илюминатора се разкриваше величествена гледка: Конуей никога не бе виждал толкова много кораби, събрани на едно място. Повече от тридесет лъскави сребристи игли — от десетместните яхти за развлечение до гигантските транспорти на Мониторния корпус — кръжаха и сновяха във всички посоки, като че ли бродираха сложен гоблен, в очакване на разрешение да пристанат до някой люк и се освободят от товара си.

— Сложна работа е тази — заяви Мониторът, докато наблюдаваше.

Конуей мислено се съгласи с него. Полетата на отблъскване, които предпазваха корабите от сблъскване с различните форми на космически детрит3, изискваха обширни пространства. За да отклоняват успешно различните по големина небесни тела, метеоритните заслони трябваше да бъдат поставени най-малко на пет мили около кораба и на още по-голямо разстояние, ако се касаеше за защитата на по-голям кораб. Сега обаче корабите навън се намираха буквално на няколкостотин ярда един от друг и единствената им защита срещу падащите метеори бе умението на техните пилоти. А на пилотите им беше сигурно дяволски трудно.

Конуей нямаше много време за гледане — след няколко минути пристигнаха трима земни ординатори. Последваха ги бързо двама ГБГЖ с червена козина и един подобен на гъсеница ГБЛЕ. Всички носеха медицински отличителни знаци. Разнесе се силен звук от триене на метал в метал. Светлините на сигналната уредба над люка от червени станаха зелени: знак, че отвън е пристигнал и швартовал кораб, и не след дълго пациентите заприиждаха.

Носени на носилки от Монитори, пострадалите бяха само от два вида: ГБГЖ от човешки тип и гъсеници ГБЛЕ. Задачата на Конуей, а и на останалите лекари бе да ги преглеждат и насочват за лечение към съответното отделение на спешния сектор. Той се залови за работа — асистираше му един Монитор, който притежаваше всички качества на опитна медицинска сестра освен отличителните й знаци. Каза, че се нарича Уилямсън.

Видът на първия пациент потресе Конуей не защото положението му бе много сериозно, а защото раните му бяха твърде необикновени. Третият го накара да прекъсне работата си.

— Що за злополука е била тази? — избухна Конуей… — Прободни рани с обгорени краища! По всичко личи, че са причинени от някаква експлозия. Как…?

— Пазехме всичко в тайна — прекъсна го Мониторът, — но предполагах, че поне тук сте научили за това. — Той присви устни и в очите му проблесна онази решителност, която според Конуей бе характерна за всички Монитори. — Решили да си поиграят на война — продължи той, като кимна към пациентите наоколо. — Страхувам се, че когато пристигнахме, те се бяха доста поувлекли.

„Война…“ — помисли си с отвращение Конуей. Човешки същества от Земята или от някоя колонизирана от Земята планета да убиват представители на биологичен вид, с който ги свързват толкова много общи неща. Той бе чувал, че от време на време стават подобни работи, но все не му се вярваше, че има разумни същества, които могат да отидат толкова далеч в безумието си. Колко много ранени…

И въпреки че бе погълнат от мислите си, породени от ненавист и възмущение, той успя да забележи един много странен факт — лицето на Монитора имаше същото изражение като неговото! Ако Уилямсън изпитваше същите чувства към войната, каквито изпитва и той, тогава Конуей трябва да побърза да ревизира изцяло мнението си за хората от Мониторния корпус.

Внезапно настъпилата наблизо суматоха привлече вниманието на Конуей. Ругаейки неприлично, един от земните пациенти се противеше ожесточено на ординатора ГБЛЕ, който искаше да го прегледа. Ординаторът бе явно засегнат от обидата, но въпреки това се опитваше да успокои пациента, който очевидно не се досещаше колко ужасна е постъпката му.

Уилямсън бързо се намеси и оправи работата. Той се обърна към възмущаващия се на висок глас пациент, наведе се над него, докато лицата им се доближиха почти на една педя, и макар че заговори с тих, спокоен глас, по гърба на Конуей полазиха тръпки.

— Слушай, приятелю — рече Мониторът, — да не би да те е страх, че една от тези гадни гъсеници е решила да те убие само защото иска да те позакърпи, а? Хубаво си набий в главата това, което ще ти кажа — тук тази гъсеница е лекар. Освен това в тази Болница няма войни. Сега всички се числите към една и съща армия и униформата ви е болничен халат. Ето защо лежи си спокойно, затваряй си устата и се дръж прилично. Ако ли не — ще ти цапна един.

Конуей се залови отново с работата си, изпълнен с убеждението, че трябва да ревизира мнението си за Мониторите. Докато потокът от разкъсани, смазани и обгорени същества минаваше през ръцете му, мислите му витаеха някъде надалеч. През цялото време той с изненада следеше променящото се изражение на Уилямсън, което като че ли опровергаваше някои от нещата, казани му за Мониторите. Нима бе възможно този неуморен мълчалив човек с твърди като стомана ръце да е убиец или безнравствен садист с бедни умствени способности? Едва ли… Докато наблюдаваше крадешком как Мониторът снове между пациентите, у Конуей постепенно назря едно решение. Щеше да му е много трудно да го изпълни. Ако не внимаваше, можеха и да го цапардосат.

Той не се осмеляваше да се обърне с такъв въпрос към O’Мара, нито пък към Брайсън или Манън, но може би Уилямсън…

— Ъ-ъ-ъ, Уилямсън — започна Конуей колебливо, но продължи по-смело. — Вие някога убивали ли сте?

Мониторът се изправи рязко — устните му се превърнаха в тъничка безкръвна резка. Той каза глухо.

— Вие сам по-добре трябва да знаете това, вместо да задавате на един Монитор подобен въпрос. Нали така? — Той се поколеба, но любопитството му, породено от обърканите чувства, които изразяваше лицето на Конуей, надви набъбващия у него гняв и той попита мрачно: — Какво ви измъчва, докторе?

Сега на Конуей ужасно му се искаше да не бе задавал този въпрос, но за отстъпление бе твърде късно. Заеквайки, той започна да говори за своите представи за медицинско обслужване и за тревогата и объркването си, породени от откритието, че в Болницата — заведение, което олицетворяваше всички негови идеали — за Главен психолог бе назначен Монитор, а сигурно и други членове на корпуса заемаха отговорни постове. Конуей вече знаеше, че в корпуса има и добри хора, особено при сегашното критично положение, когато бяха изпратили на помощ части от медицинската си дивизия. Но въпреки това Мониторите!

— Ще ви нанеса още един удар — каза Уилямсън иронично, — като ви разкрия една общоизвестна тайна. Д-р Листър, Главният лекар, също принадлежи към Мониторния корпус. Той естествено не носи униформа — добави бързо Мониторът, — защото Диагностиците са разсеяни или небрежни към такива дребни неща. Корпусът обаче държи на спретнатия вид дори когато това се отнася за един генерал-лейтенант.

Листър — Монитор!

— Как е възможно! — избухна неволно Конуей. — Кой ви е дал тази власт? Всеки знае какво представлявате!…

— Очевидно не всеки — прекъсна го Уилямсън. — Ето вие например не знаете.