"Абдуллах земният и Абдуллах морският" - читать интересную книгу автора (Милев Йордан)

4. Дни на несполука

На другия ден Абдуллах рибарят отишъл край морето. Продължил да хвърля мрежата във водата и да я изважда, без да улови нито една риба. И така — докато мръкнало. Тогава си тръгнал обратно за в къщи. А когато наближил дюкяна на Абдуллах хлебаря, ускорил ход, за да не го види. Ала хлебарят го забелязал, че бърза, и разбрал, че срамът и скромността му пречат да поиска нужния му хляб и пари този път.

— Ела, о, приятелю мой, рибарю — повикал хлебарят, — нима си забравил да вземеш хляб тази вечер?

Рибарят се върнал смутен и срамежливо продумал:

— Не, не съм забравил, о, господарю. Срамът ми пречи да направя това, защото не съм уловил нито една риба и не мога да ти върна нито заетите пари, нито стойността на хляба.

— Не се безпокой, о, братко. Аз няма да взема от теб нито пари, нито риба, докато нуждата не се смени с богатство. Кълна ти се в името на аллах да не се срамуваш да искаш всичко, което ти трябва от мен — отвърнал ласкаво и с усмивка хлебарят.

После му дал хляб и пари, както и предишната вечер. Рибарят ги взел, благодарил му и купил на децата си храна, сладкиши и плодове. Така рибарят продължил всеки ден да ходи край морето и да хвърля по цели дни мрежата, без да може да улови нещо. А вечер отивал в дюкяна на хлебаря, вземал колкото хляб и пари му трябвали и купувал на децата си всичко, от което се нуждаели. Това продължило четиридесет дни.