"Аркадий Стругацки, Борис Стругацки. Малчугана (болг.) " - читать интересную книгу автора

песъчинки, постоях известно време, сложил ръка на излъчващия топлина борд
на кораба, и натиснах с пръст мембраната. В кораба беше също тихо, но все
пак това беше една домашна тишина, тишината на празен и уютен апартамент.
Свалих кожуха и отидох направо в кабината. Не останах пред моя пулт - и без
това беше ясно, че всичко е наред - затова веднага седнах пред
радиостанцията. Радиограмите бяха на масата. Включих шифратора и започнах
да набирам текста. В първата радиограма Комов съобщаваше на базата
координатите на предполагаемите лагери, отчиташе се за рибките, пуснати
вчера в езерото, и съветваше Китамура да не бърза с влечугите. Всичка дотук
беше горе-долу разбираемо, но от втората радиограма, адресирана до
Централния информаторен пункт, разбрах само, че на Комов са му крайно нужни
данните за игрек-фактора при двунормален хуманоид с четириетажен индекс,
състоящ се общо от девет цифри и четиринадесет гръцки букви. Това беше
плътна и непроницаема висша ксенопсихология, от която аз, както и всеки
нормален хуманоид с индекс нула, не разбирах нищо. Пък и не беше нужно.
Набрах текста, включих служебния канал и предадох всички съобщения в
един импулс. След това зарегистрирах радиограмите и изведнъж се сетих, че и
аз трябва да изпратя първия си отчет. То пък един отчет... лГрупа ЕР-2,
строителни работи по стандарт 15, изпълнение еди-колко си процента, дата,
подпис.╗ Край. Наложи се да стана и да отида до моя пулт, за да погледна
графика на изпълнението, и сега разбрах защо изведнъж ми хрумна за отчета.
Работата не беше в отчета, просто аз, изглежда вече един достатъчно опитен
кибертехник, бях почувствувал прекъсването, дори без да видя и да чуя нещо:
Том пак ни в клин, ни в ръкав, както и вчера, беше спрял. Както и вчера, аз
раздразнено натиснах клавиша за контролно повикване: лКакво има?╗ Както и
вчера, сигналът за прекъсване веднага угасна и светна рубинената светлина:
лПри нас всичко е наред, изпълнявам задачата. Има ли нови указания?╗ Аз му
дадох указание да възобнови работата си и включих видеаекрана. Джек и Рекс
работеха усърдно, Том също тръгна, в първите секунди някак странно, почти
на една страна, но веднага се оправи.
- Е, братле - казах на глас, - ти май си ми преуморен и ще трябва да
те почистя. - Надникнах в работния дневник на Том. Трябваше още тази вечер
да му се извърши профилактика. - Хайде, до вечерта все ще изкараме, нали?
Том не възразяваше. Известно време гледах как роботите работят, а
после изключих видеоекрана: айсберг, мъгла над блатото, тъмни скали...
Искаше ми се да мина без подобна гледка.
Все пак изпратих отчета и веднага се свързах с ЕР-6. Вадик моментално
отговори, като че само това е чакал.
- Е, как е там при вас? - попитахме се един друг.
- При нас е нормално - отговорих аз.
- При нас гущерите изпукаха - съобщи Вадик.
- Ама че сте и вие - казах - предупреждаваше ли Комов, любимият ученик
на доктор Мбога: не бързайте с влечугите.
- Че кой бърза с тях? - възрази Вадик. - Ако те интересува мнението
ми, тук те просто няма да оживеят. Жега е!
- Къпете ли се? - попитах със завист.
Вадик помълча.
- Топим се - каза без желание. - От време на време.
- Защо така?
- Пустинно е - отговори Вадик. - Като в кошмарно голяма вана... Ти не