"Аркадий Стругацки, Борис Стругацки. Малчугана (болг.) " - читать интересную книгу автора

можеш го разбра. Един нормален човек не може да си представи такава
кошмарно голяма вана. Проплувах около пет километра, отначало всичко беше
добре, но после изведнъж като си представих, че това не е басейн, а океан!
И освен мен в него няма нито една жива твар... Не, старче, не можеш да го
разбереш. Едва не потънах.
- Н-да - проговорих. - Значи, при вас е същото...
Побъбрихме още няколко минути, след това извикаха Вадик от базата и
ние набързо се сбогувахме. Потърсих ЕР-9. Ханс не отговори. Можеше, разбира
се, да избера ЕР-1, ЕР-3, ЕР-4 и тъй нататък - до ЕР-12, да поговорим колко
пустинно и безжизнено е навън, но каква полза? Ако си помисли човек -
никаква. Затова изключих радиостанцията и седнах зад пулта. Известно време
седях просто така - гледах работните екрани и си мислех, че работата, с
която се занимаваме, е двойно полезна: не само спасяваме пантианците от
поголовна и неминуема гибел, ние спасяваме и тази планета - от мъртвата
тишина, от пустотата, от безсмислието. След това ми дойде наум, че
пантианците навярно са доста странна раса, щом нашите ксенопсихолози
смятат, че тази планета е най-подходящата за тях. Животът им на Панта
трябва да е доста странен. Ето, ще ги докарат тук - разбира се, отначало не
всичките, а по двама-трима представители от всяко племе - и те ще видят
замръзналия плаж, айсберга, безжизнения леден океан, празното виолетово
небе, ще ги видят и ще кажат: лПрекрасно! Също като у дома!╗ Нещо не ми се
вярва. Наистина, когато те пристигнат, тук няма да е вече така пусто. В
езерата ще има риба, в гъсталаците - дивеч, на плитчините - миди за ядене.
Може би и гущерите някак ще се аклиматизират... А освен това положението на
пантианците не дава много възможности за избор. Ако например станеше
известно, че нашето Слънце всеки момент може да избухне и да унищожи всичко
живо по Земята, навярно и аз нямаше да бъда толкова придирчив. Сигурно щях
да си кажа - нищо, все някак ще се преживее. Впрочем, пантианците никой не
ги и пита. Все едно. И без това те нищо не разбират, нямат още космография,
дори и най-примитивна. Няма и да разберат, че са се преселили на друга
планета...
И изведнъж усетих, че чувам нещо. Някакво шумолене, сякаш пробяга
гущер. Навярно си помислих за гущер поради неотдавнашния разговор с Вадик,
в действителност звукът се чуваше едва-едва и съвсем неопределено. След
това в най-отдалечения край на кабината нещо тракна - и веднага някъде се
проля струйка вода. Едва доловимо за слуха монотонно бръмчеше муха,
попаднала в паяжина, в скоропоговорка бъбреха раздразнени гласове. И отново
по коридора пробяга гущерът. Почувствувах, че се вдървявам от напрежение, и
станах. В този момент закачих справочника, оставен на края на пулта, и той
падна със страшен трясък на пода. Вдигнах го и пак с гръм и трясък го
хвърлих на пулта. Заподсвирквах бодър марш и с твърда стъпка излязох в
коридора.
Всичко идваше от тишината. Тишината и пустотата. Всяка вечер
Вандерхузе ни го обясняваше пределно ясно. Човекът не е като природата -
той не търпи празноти. Попаднал в пустота, стреми се да я запълни. Ако не е
в състояние да я запълни с нещо реално, заселва я с видения и въображаеми
звуци. За изминалите три дни аз се наслушах достатъчно на въображаеми
звуци. Предполагам, че скоро ще започнат виденията...
Марширувах по коридора покрай празните каюти, библиотеката и арсенала,
а когато минах край медицинската част, почувствувах лека миризма - свежа и