"Аркадий Стругацки, Борис Стругацки. Малчугана (болг.) " - читать интересную книгу автора

едновременно неприятна - нещо като амоняк. Спрях и помирисах. Позната
миризма. Макар че каква е - не е ясно. Надникнах в хирургическия кабинет.
Постоянно включеният и готов за действие кибернетичен хирург - огромен бял
октопод, закачен на тавана - ме погледна хладно със зеленикавите си очища и
с готовност приповдигна манипулаторите си. Тук миризмата беше по-наситена.
Включих аварийната вентилация и замарширувах по-нататък. Виж ти, до каква
степен са се изострили сетивата ми. Всичко друго да, но обонянието ми
никога не е било добро...
Завърших дозорния си маршрут в кухнята. Тя също беше изпълнена с
различни миризми, но те ми бяха приятни. Кой каквото иска да си приказва,
но в кухнята трябва да мирише. На другите кораби и в кухнята, и в кабината
миризмата е еднаква. При мен не е така, няма и да бъде. Аз си имам свой
ред. Чистотата си е чистота, но в кухнята трябва да мирише на хубаво.
Вкусно. Възбуждащо. Мое задължение е четири пъти на ден да съставям менюто
и забележете, при пълно отсъствие на апетит, защото апетитът и пустотата
плюс тишината - по всяка вероятност са несъвместими...
Необходим ми беше не по-малко от половин час, за да съставя менюто.
Тези тридесет минути бяха трудни, но аз направих всичко, каквото можах.
След това включих готвача, обясних му менюто и отидох да видя как работят
моите момчета.
Още от прага на кабината разбрах, че се е случило ЧП*. И трите работни
екрана на моя пулт показваха пълен застой. Спуснах се към пулта и включих
видеоекрана. Сърцето ми се сви: строителната площадка беше празна. Никога
досега не беше ми се случвало такова нещо. Дори не бях чувал, че подобно
нещо изобщо може да се случи. Повъртях глава и побягнах към изхода. Някой е
задигнал киберите... Случаен метеорит... Ударил е Том в кръста...
Програмата е откачила... Невъзможно е, невъзможно! Влетях в кесона и
грабнах кожуха. Не можех да налучкам ръкавите, циповете ми се губеха някъде
и докато се сражавах с кожуха, както барон Мюнхаузен със своята побесняла
шуба, пред очите ми стоеше все тази страшна картина: някакъв непознат и
невъзможен дух води като кученце моя Том и киберите покорно пълзят право в
мъглата, към тресавището, покрито с изпарения, потопяват се в кафявата каша
и изчезват завинаги... В движение ритнах с крак мембраната и изскочих
навън...
[* ЧП - чрезвичайное происшествие (извънредно произшествие). - Б.пр.]
Всичко се завъртя пред очите ми. Киберите бяха тук, край кораба. Те и
тримата се бяха струпали пред товарния люк и леко се отблъсваха един друг,
като че всеки от тях искаше първи да влезе в трюма. Това беше невъзможно,
беше страшно. Сякаш те се стремяха да се вмъкнат по-бързо в трюма, да се
скрият от нещо, да се спасят... Подобно явление на втората природа е
известно - побеснял робот, но то се случва много рядко, а пък за побеснял
строителен робот никога не бях чувал. Нервите ми бяха така опънати, че бях
готов и за това. Но нищо не се случи. Когато ме забеляза, Том престана да
се върти и включи сигнала лчакам указания╗. Показах му решително с ръце:
лВърни се на мястото си, продължавай изпълнението на програмата╗. Том
послушно включи заден ход, обърна се и тръгна обратно към площадката.
Естествено, Джек и Рекс го последваха. Стоях все още край изхода, гърлото
ми беше пресъхнало, колената - омекнали и много ми се искаше да приседна.
Но аз не приседнах. Залових се да се оправям. Кожухът ми беше закопчан
съвсем накриво, ушите ми мръзнеха, а потта по челото и по бузите бързо