"Смъртта идва като завършек" - читать интересную книгу автора (Кристи Агата)

ГЛАВА IIТрети месец от Наводнението — 4-ти ден

I

Сатипи говореше на Яхмос. Гласът й се издигаше във високи пронизителни нотки, които често се променяха.

— Трябва да отстояваш себе си. Чуваш ли какво ти казвам! Никога няма да бъдеш оценен, ако не държиш на своето. Баща ти разправя, че това трябвало да се направи и онова трябвало да се направи и защо не си свършил останалото. А ти слушаш смирено и отвръщаш: да, да, и се оправдаваш за нещата, които той твърди, че е трябвало да се свършат, и които — бог ми е свидетел — твърде често са се оказвали абсолютно невъзможни! Баща ти се отнася с теб като с дете — като с малко, безотговорно момче! Като че ли си на годините на Ипи.

Яхмос каза тихо:

— В края на краищата баща ми не се отнася с мен както с Ипи.

— Не, наистина — Сатипи подхвана другата тема с подновена злъч. — Той изглупява покрай този разглезен пикльо! От ден на ден Ипи става все по-невъзможен. Само се перчи и с нищо не помага, а се преструва, че всичко, което го накарат да свърши, било непосилно за него! Срамота! И понеже знае, че баща ти постоянно го глези, прави каквото си иска. Със Собек трябва да го държите по-изкъсо.

Яхмос повдигна рамене:

— И каква полза?

— Направо ще ме побъркаш, Яхмос, това е точно в твоя стил! Нямаш никакъв дух! Като жена си хрисим! С всичко, което каже баща ти, веднага се съгласяваш!

— Аз много уважавам баща си.

— Да, и той на това разчита! Да почнеш да мънкаш утвърдително и да се извиняваш за неща, които не ти влизат в работата! Ще се сопваш и ще му отговаряш като Собек. Брат ти не се бои от никого!

— Да, но помни, Сатипи, че баща ми се е доверил на мен, не на Собек. И не смее да му се довери. Оставил е всичко аз да решавам, а не той.

— Ето затова непременно трябва да станеш съдружник в имота! Ти заместваш баща ти, когато го няма, ти действаш като жрец на Ка в негово отсъствие, всичко остава в твоите ръце — но още нямаш признати права. Трябва да ти се даде полагаемото. Вече си мъж комай на средна възраст. Не е правилно още да се отнасят с теб като с дете.

Яхмос каза със съмнение:

— Баща ми обича да държи нещата в собствените си ръце.

— Точно така. Много е доволен всеки в къщата да зависи от него — и от моментните му прищевки. Това е лошо и още по-лошо ще стане. Когато този път се прибере, трябва да му се опълчиш — да му кажеш, че искаш писмено да те обезпечи, че настояваш законно да утвърди положението ти.

— Той няма и да чуе.

— Тогава трябва да го накараш да те чуе. Ох, защо не съм мъж! Ако бях на твое място, аз щях да зная какво да правя. Понякога имам чувството, че съм се омъжила за червей.

Яхмос се изчерви.

— Ще видя какво мога да направя. Бих могъл, да, бих могъл, примерно, да говоря с баща ми — да го попитам…

— Не да го попиташ, а да настоиш! В крайна сметка го държиш в ръцете си. Той няма с кой друг да раздели всичко тук. Собек е твърде необуздан, баща ти му няма доверие, а Ипи е много млад.

— Хори е постоянно тук.

— Хори не е член на семейството. Баща ти разчита на него, но не би дал права на някой, който не е от рода му. Аз виждам това; ти си толкова плах и мекушав — във вените ти тече мляко, а не кръв! Не зачиташ нито мен, нито децата ни. Докато баща ти умре, ние никога няма да имаме подобаващо положение.

Яхмос каза тежко:

— Ти ме презираш, нали, Сатипи?

— Ти ме ядосваш.

— Слушай, аз ще приказвам с баща ми, когато се върне. Така е, обещавам ти.

Сатипи промърмори под носа си:

— Да, но как ще приказваш? Като мъж — или като плъх?