"Краят на историята" - читать интересную книгу автора (Илиев Андрея)2.Първо разплати сметките си. После си купи шише евтино уиски. Отпи глътка още пред входа на супермаркета и щастливо въздъхна: — Ех, да имаше още толкова, че да си наема секретарка… Това засега бе блян. Но те са пък да се преследват — така че той тръгна по следата „Муса Кеседжия“. Е, в полицията нямаше цветя и рози. Всички знаеха, че е във фалит и не му обърнаха никакво внимание. Дори Дебелия Стоянов, който бе измъкнал толкова пари от него, го изгони като малко цигане. — Абе ние веднага го препратихме към лудницата! — Може ли там от досието… — Виж Дора. Дора обаче го посрещна като импотентен. — Чупката, частник! — Мило момиче… — Какво момиче съм ти аз? — Красиво, секси… — Оная мастия те заряза, а? Чувам, че и паричките ти прибрала. — Доре… — Казах: нямаш работа тук! Веднага се показа и оня плъх Василев. — Абе, Шишманов, не чуваш ли какво ти реди жената? И се попипва по пистолета! В коридора налетя на Колимечков — тлъст, тлъст! — Кой ви е пуснал тук, Шишманов? Дежурен!… Изнесоха го като счупен гардероб. Тръгна по улицата без цел — тъжен, занемарен и самотен. А беше лято… Слънцето грееше, в клоните на дърветата пееха птици, в градинките се смееха жени. Улиците гъмжаха от бързащи хора. Ник вървеше унесен и чужд на цялото това щастие. Чувстваше се излишен. Нещо си бе отишло — Мария… Нещо бе свършило — живота… Група хлапета, шумни и кресливи като врабци, го изпревариха, едно дори се блъсна в краката му и потънаха в интернет-кафето отсреща. Той машинално зави след тях. В полутъмната зала като че ли му стана по-добре. Седна и даде на търсачката „нападение над аквапарк“. Излязоха стотина файла. С неохота започна да ги преглежда. Повечето бяха разни литературни боклуци — теми върху народното творчество, песни… Хоп, ето и вестникарски публикации. След половин час Ник бутна мишката настрани и си рече: „Добре, че му вземах на тоя капаро!“ Вестниците разказваха надълго и нашироко как огромен мъж на кон и със боздуган бе налетял на аквапарк в предградията, как бе помлял охраната, съоръженията и прочие. Особено място заемаше описанието на навързаните с дебели въжета трийсетина момичета. После епичната битка с полицията… Изводът на всички издания бе, че психиатрията се е попълнила с особено интересен екземпляр. Както и да е — важното бе, че плати някои от сметките. Ник въздъхна и тежко стана. |
|
|