"Краят на историята" - читать интересную книгу автора (Илиев Андрея)

4.

Мина през кварталния магазин като през сън. Продавачът го попита за вересиите. Той ги плати, без да разбира какво прави. Купи си бутилка уиски. Прибра се в къщи и с треперещи пръсти напълни една водна чаша. Застана пред нощното шкафче, където стоеше снимка на Мария.

— Не може да бъде — изплака той и отпи първата голяма глътка.

И така стон след глътка и глътка след стон… Бутилката свърши.

Бе толкова възбуден, че алкохолът не можеше да го повали. Тръгна като луд из стаята. Сети се, че в хладилника трябва да има още уиски. Намери бутилката и отпи от нея.

Късно следобед тялото не издържа на огромното количество градуси. Зави му се свят, седна в леглото. Вече на крачка от съня набра номера на Дебелия Стоянов.

— Хей… прасе — рече с умиращ глас.

— Пак ли си се натряскал? — с досада попита полицаят.

— Там… едни циганки…

И изтърва слушалката, потъвайки в дълбок сън…

Събуди се и преди да е отворил очи, заопипва за бутилката. Събори я от шкафчето. Бълбукането му подейства като удар с електрически ток — скочи. Късно… Уискито бе потънало в мокета.

Въздъхна. Видя висящия телефон, разтърка лицето си и изпъшка:

— Циганките…

Изправи се рязко.

— Господи, дано… Дано!

Влезе в банята, изми се със студена вода. Беше един след полунощ. Облече се и дълго гледа снимката на Мария. Излезе с твърда, уверена крачка.