"Храбрият капитан" - читать интересную книгу автора (Роси Антонио Джермано)

ВТОРИ ДЕН

— По дяволите тия оръдия! — извика храбрият капитан, като излезе сърдит от палатката. — Вече нищо не се разбира: не може ли да стрелят по-тихо?

— Не… — каза задъхано старият артилерист, изтривайки потта си.

— Върви да стреляш по-нататък! — допълни храбрият капитан. — Толкова ли няма друго място?

В този момент се появи старият гренадир.

— Неприятелят дойде да се оплаче вече два пъти — съобщи той. — Каза — не можеш ли да гърмиш по-тихо: има хора, които спят.

— Имат право! — потвърди храбрият капитан. — Какво бихме казали, ако го направеха на нас?

После запита:

— Не си ли видял да идва кавалерията?

— Не знам — отвърна старият гренадир, — ще отида да питам.

След малко той се завърна тичешком.

— Идвала е, но си е отишла. Казват, че щяла да се върне по-късно.

— По-късно? — извика храбрият капитан. — Не мога да чакам! Искам да атакувам веднага, така че да се приготвят бързо. Не искам и тая вечер да нападам и през нощта — добави недоволно той.

В този момент дотича един неприятелски пехотинец, силно ядосан.

— Кавалерията ще почне ли да напада, или не? — попита той. — Ние вече се построихме в квадрати.

— Какво да ти кажа? — отвърна храбрият капитан, като вдигна рамене. — По-добре ще бъде да разтурите квадратите за тая вечер.

— Добре, благодаря — каза неприятелският пехотинец, — понеже, знаеш ли… бяхме взели извънредни часове за тия квадрати.

В този момент пристигна старият артилерист.

— Вие ли — запита той — искахте оръдие?

— Не съм и сънувал даже! — обясни изненадано храбрият капитан.

— Ами кой тогава? Тук, изглежда, има сума ти хора, които си правят майтапи.

И старият артилерист се засмя под мустак.

— Върнете си оръдието, хайде — заповяда добродушно храбрият капитан. — И стига вече с тия шеги!

— Дошъл е един ваш стар приятел, който иска да ви говори — доложи един друг стар артилерист на храбрия капитан.

— Нека дойде! — каза храбрият капитан, като сложи далекогледа си настрана.

— Видя ли! — обърна се старият гренадир към един храбър артилерист, който стоеше наблизо. После добави, говорейки на храбрия капитан: — А пък тоя искаше да го застреля.

— Отде да знам! — извини се храбрият артилерист, като вдигна рамене. — Нали той винаги ми е казвал, че ако някой го търси, най-напред да го застрелям.

В този момент старият приятел дотича при храбрия капитан.

— Как е? — запита той, като му стисна ръка. — Как върви тая война?

— Ами така… — каза храбрият капитан. — Горе-долу.

— Е — запита старият приятел, — побеждаваме ли, побеждаваме ли?

— Лоши времена! — каза храбрият капитан, кривейки устни. — По-рано побеждавахме повече. — После добави: — Внимавай за новия си костюм: сега ще почне канонадата.

— Дръпнете се, моля — обърна се старият артилерист към стария приятел. — Сега ще ми донесат едно оръдие. Къде да го сложа? — запита той храбрия капитан.

— Извини ме — каза храбрият капитан на стария приятел. — Попадна в лош момент.

Старият приятел направи крачка назад.

— Не се тревожи — рече старият приятел, като извади вестник. — Стой си спокойно.

— Извинявай — настоя усмихнат храбрият капитан, — но трябва да хвърля батальона в атака.

— Карай, карай, аз ще застана тук — отвърна старият приятел.

— Ама и тук не може! — осведоми го усмихнат старият артилерист. — Тук ще застана аз с оръдието.

— Слушай — каза старият приятел, — ще си вървя. Друг път ще дойда.

— Прощавай — извини се храбрият капитан, стискайки ръката му. — Не го правя от лошотия. Можеш да ме чакаш утре на нашето място.

— Тази вечер няма ли да се видим? — запита старият приятел.

— Тази вечер не — отвърна храбрият капитан, като се препъна в оръдието. — Отивам да спя. Като наближи шест и денят свърши, чувствувам се изморен и не ми се иска нищо да правя.

После добави, хвърляйки зъл поглед към стария артилерист:

— И все това оръдие ми се мотае в краката!