"Храбрият капитан" - читать интересную книгу автора (Роси Антонио Джермано)ТРЕТИ ДЕН— Ето заповедта за атака! — каза прашният куриер. — Дали няма тук наблизо някой клозет? — По корем ли дойде? — запита храбрият капитан. — По-добре да не говорим! — избоботи прашният куриер. — Тая история с лазенето по корем е истинска беда: всяка седмица трябват по едни нови дрехи. — Слушайте — посъветва един стар артилерист, — гледайте добре заповедта. Да не е пак някой майтап. — Оръдието се е задръстило! — извика внезапно старият артилерист. — Слушай — рече с вид на инквизитор храбрият капитан, — ти това оръдие назаем ли го даваш някъде? Как така винаги се задръства? — Че отгде да знам — отвърна, вдигайки рамене, старият артилерист. — Трябваше да го бракуваш досега или да пратиш да купят ново от селото. Сега цените са паднали. Един приятел си купи за малко пари отлично оръдие. И сега стреля по цял ден с него! — Заловихме пленник! — доложи развълнувано един стар ефрейтор. — Кой е? — запита един стар гренадир. — Да не е един висок с брадичка и кафява яка? — Да — отвърна старият ефрейтор, бършейки потта си. — Защо? — запита той учудено. — Пусни го да си върви — посъветва старият гренадир. — Знаем го — един проклет тарикат, който се оставя да бъде пленен ту от нас, ту от неприятеля. И така си живурка. — Доведи го! — заповяда храбрият капитан. — Точно тоя е! — каза старият гренадир с омраза. — Ще направиш добре, момче, да си ми върнеш оная лула от теракота! — Вие ли сте пленникът? — запита храбрият капитан. — Да — каза пленникът. — Честта на армията ли искаш? — запита пак храбрият капитан. — Божичко! — възкликна пленникът. — Ако ми направите това удоволствие… заради майка ми само! — Оръдието се отпуши! — внезапно извика силно развеселен старият артилерист. — Виж какво е имало вътре! — Браво! — рече иронично храбрият капитан. — Сега това оръдие можеш да си го блъскаш в главата… Вече се мръкна. — Ама че начин да се говори! — избоботи старият артилерист. — Днес-утре ще взема да захвърля оръдието и да си ида, бога ми! |
|
|