"Храбрият капитан" - читать интересную книгу автора (Роси Антонио Джермано)

ЧЕТВЪРТИ ДЕН

— Какво има? — изрева храбрият капитан на стария артилерист, който влезе със зачервени очи. — Говори!

— Загубил си е оръдието — изхленчи един стар гренадир, като махна отчаяно с ръка.

— Какво направи! — извика храбрият капитан, като се приближи към стария артилерист. — Брей! Дори едно оръдие не може да ти се довери!

— Ама — промърмори измъчено старият артилерист, — аз си бях помъкнал оръдието към казармата, след като битката свърши, и като се обърнах — нямаше го.

— Можеше поне да се върнеш назад и да го потърсиш! — извика храбрият капитан, удряйки по масата с юмрук.

— Внимавай — каза с тих глас старият гренадир — с тия твои удряния по масата — наблизо има неприятели, които спят.

— На тебе казвам! — ревна храбрият капитан на стария артилерист, който стоеше с наведена глава.

— Върнах се тичешком по целия път! — заизвинява се старият артилерист, като събра кураж. — Гледах навсякъде и разпитвах всички — няма и няма!

— Отби ли се в кафенето? — подсказа старият гренадир. — Ловиш ли се на бас, че не си го забравил в кафенето? Ако се върнеш, можеш да го намериш там.

— Да… — каза сърдито храбрият капитан. — Ще го намери той! Такова ново оръдие като това — който го е намерил, та ще ти каже!

— Иди да провериш ти — заповяда храбрият капитан на едно храбро войниче, което минаваше бегом.

— Спомням си много добре — започна старият артилерист, — че когато станах да си вървя, оръдието беше до мен. Трябва да е изчезнало на улицата, веднага след площада…

— Намери се! — внезапно извика развълнувано и развеселено храброто войниче. — Беше в кафенето. Келнерът го взел и си го занесъл в къщи.

— Какво ти казвах! — рече успокоен храбрият капитан. — Ако не се намереше, вече бях решил да дам обявление във вестника.

— В кафенето? — каза изненадан, но вече весел старият артилерист. — Бих се заклел, че си беше при мен!

— Ето ти го твоето оръдие! — каза храброто войниче, като го тикаше пред себе си. — Къде ти беше главата!

Старият артилерист се засмя доволен.

— Смей се, смей се ти! — рече храбрият капитан. — Глупак такъв… Ами ако беше дошъл неприятелят, а?…