"Чукът на Бога" - читать интересную книгу автора (Кларк Артър)

4СМЪРТНА ПРИСЪДА

Да си представим само за миг разум, който с в състояние да обозре всички сили, движещи мирозданието… разум, достатъчно обширен, за да е в състояние да подложи тези данни на анализ… той би могъл да обедини в една формула движенията както на най-големите тела във вселената, така и на най дребничкия атом; за него не биха съществували неизвестни и бъдещето, както и миналото, щяха да се сливат в едно общо настояще. Пиер Симон де Лаплас, 1814

Робърт Сингх не изпитваше особено влечение към философските разсъждения, но когато за първи път прочете в учебника по астрономия думите на великия френски математик, той изпита нещо като ужас. Колкото и невероятна да беше възможността за съществуването на „достатъчно обширен разум“, самата идея за тази възможност бе ужасяваща. В такъв случай не беше ли „свободната воля“, която Сингх е гордост твърдеше, че притежава, само една илюзия, щом всяко действие би могло да се предопредели, пък дори и само на теория? Той изпита огромно облекчение, когато разбра как е била заклеймена теорията на Лаплас от развитието на Теорията за хаоса през двайсети век. Тогава е било доказано, че дори и съдбата на един-едничък атом, да не говорим за цялата Вселена, не би могла да се предрече с абсолютна точност. За да се направи това е необходимо началната позиция и скорост на този атом да бъдат известни с безкрайна точност. Всяка грешка с една милионна, билионна или дори центилионна от стойностите, в крайна сметка ще се умножи, докато най-накрая теорията и реалността вече няма по нищо да си приличат.

И все пак някои събития можеха да се предрекат с пълна увереност, особено за периоди от време, които са много дълги за човешките представи. Движението на планетите под въздействието на гравитационните сили на слънцето — и една на друга — бил класическият пример, на който Лаплас посветил своя гений, в случаите, когато не спорел на философски теми с Наполеон. И, макар че дълговечната стабилност на Слънчевата система не можела да бъде гарантирана, позицията на планетите можела да се изчисли за десетки хиляди години напред, и то с много малък процент грешка.

Бъдещето на Кали трябваше да се знае за няколко месеца напред, а допустимото отклонение в изчисленията се равняваше на диаметъра на Земята. Но сега, когато поставеният на астероида радиофар даваше възможност неговата орбита да бъде изчислена с необходимата точност, вече не оставяше място за съмнение — или надежда…

Не че Робърт Сингх си бе позволявал да се надява кой знае колко. Съобщението, което му докладва Дейвид, веднага щом то пристигна по инфрачервения лъч от ретранслационната станция на Луната, беше точно каквото той очакваше.

„Компютрите на СПЕЙСГАРД са изчислили, че Кали ще се удари в Земята след 241 дни и пет минути, плюс-минус двайсет минути. Все още се уточнява точното място на сблъсъка. Най-вероятно в областта на Тихия океан.“

И така, Кали щеше да се приземи в океана. Но това с нищо нямаше да намали размера на глобалната катастрофа. Можеше дори да стане по-лошо, когато високата един километър приливна вълна се сблъска с Хималаите.

— Потвърдих приемането — каза Дейвид. — Очаква се ново съобщение.

— Зная.

Едва ли съобщението трая повече от минута, но тя му се стори цяла вечност.

— Контролната кула на СПЕЙСГАРД вика „Голиат“. Разрешава ви се да започнете незабавно операция „АТЛАС“.