"Одисея в космоса 2061" - читать интересную книгу автора (Кларк Артър)

Търсене

Добър научен принцип е да не се вярва на някой „факт“ — колкото и добре да е обоснован, — докато не се вмести в приемливите рамки на нещо познато. Понякога дадено наблюдение може да разчупи тези рамки и да предизвика конструирането на нови, но това се случва изключително рядко. Хора като Галилей и Айнщайн рядко се появяват повече от веднъж за един век, което впрочем е добре заради спокойствието на човечеството.

Д-р Кройгер напълно приемаше този принцип: той нямаше да повярва на откритието на племенника си, докато не успееше да го обясни, а доколкото можеше да прецени, това изискваше пряката намеса на самия Господ. Докато си служеше със своя бръснач „Окам“ който все още беше в много добро състояние, той сметна, че донякъде е по-вероятно Ролф да е направил грешка; ако беше така, сигурно лесно щеше да я открие.

За голяма изненада на чичо Паул това всъщност се оказа много трудно. Анализът на далекообхватните радарни наблюдения вече беше уважавано и утвърдено изкуство и всички специалисти, с които Паул се консултира, му дадоха един и същ отговор след значително закъснение. Освен това те го питаха: „Откъде взехте тези данни?“

— Съжалявам — отговаряше той. — Не ми е разрешено да кажа.

Следващата стъпка беше да приеме невъзможното за вярно и да започне да преглежда литературата по въпроса. Това можеше да се окаже огромна работа, защото той дори не знаеше откъде да започне. Едно нещо беше сигурно: груба, стремителна атака бе осъдена на провал. Щеше да бъде все едно Рьонтген на сутринта, след като е открил рентгеновите лъчи, да започне да търси обяснение за тяхното съществуване в списанията по физика от онова време. Информацията, от която се нуждаеше, все още беше години напред в бъдещето.

Но поне имаше известен шанс, че това, което търси, е скрито някъде в огромното тяло на съществуващото научно познание. Бавно и внимателно Паул Кройгер пусна в действие автоматична търсеща програма, предназначена не само за това, което щеше да открие, но и за това, което щеше да отхвърли. Тя трябваше да изключи всички свързани със Земята сведения — те със сигурност бяха милиони — и да се концентрира изцяло върху извънземните данни.

Едно от преимуществата, произтичащи от известността на д-р Кройгер, беше неограниченият му компютърен бюджет: той беше част от хонорара, който изискваше от различните организации, нуждаещи се от неговата мъдрост. Дори и търсенето да се окажеше скъпо, той не трябваше да се притеснява за сметката.

Но тя излезе учудващо малка. Имаше късмет: търсенето завърти само след два часа и трийсет и седем минути, на 21 456-ото сведение.

Заглавието му бе достатъчно. Паул беше толкова развълнуван, че собственият му компютърен секретар отказа да разпознае гласа му и трябваше да повтори командата, за да получи пълна разпечатка на данните.

Списание „Нейчър“ беше публикувало материала през 1981-ва — почти пет години преди неговото раждане! — и щом очите му се плъзнаха бързо по единствената му страница, той разбра не само че племенникът му е бил прав от самото начало, но и нещо също толкова важно — как е могло да се появи такова чудо.

Главният редактор на това списание отпреди осемдесет години сигурно е имал добро чувство за хумор. Материал, занимаващ се с ядрата на далечните планети, не е нещо, което би заинтересувало обикновения читател: този обаче имаше необичайно натрапващо се заглавие. Неговият компютърен секретар би открил достатъчно бързо, че някога то е било част от популярна песен, но това, разбира се, нямаше никаква връзка със случая. И без това Паул Кройгер никога не беше чувал за „Бийтълс“ и техните психоделични фантазии.