"Одисея в космоса 2061" - читать интересную книгу автора (Кларк Артър)

Уум Паул

Ролф ван дер Берг не беше виждал чичо си Паул от цяло десетилетие и беше малко вероятно някога отново да се срещнат. И все пак той се чувстваше много близък със стария учен — последният от своето поколение и единственият, който можеше да си припомни (когато пожелаеше, а това се случваше рядко) начина на живот, воден от предците му.

Д-р Паул Кройгер — „Уум Паул“13 за семейството и повечето от приятелите му — винаги беше там, където имаха нужда от него, за да даде информация или съвет, лично или чрез радиовръзка с дължина половин милиард километра. Според слуховете само изключителният политически натиск беше накарал Нобеловия комитет да пренебрегне приноса му към физиката на елементарните частици, в която за пореден път цареше пълен хаос след генералното въдворяване на ред в края на двайсети век.

Ако това беше вярно, д-р Кройгер не се сърдеше на никого. Скромен и непретенциозен, той нямаше лични неприятели, дори и сред заядливите фракции на останалите южноафрикански емигранти. Всъщност той бе толкова уважаван навсякъде, че беше получил няколко покани да посети отново Съединените южноафрикански щати, но винаги учтиво бе отказвал — не защото, бързаше да обясни той, мислеше, че в СЮАЩ го заплашва някаква физическа опасност, а защото се страхуваше, че чувството на носталгия ще бъде непреодолимо.

Въпреки че за по-голяма сигурност говореше на език, който сега разбираха по-малко от милион хора по света, Ван дер Берг беше много потаен и използваше заобикалки и намеци, безсмислени за някой, който не беше близък роднина. Но Паул веднага разбра съобщението на племенника си, въпреки че не можеше да го приеме сериозно. Страхуваше се, че младият Ролф беше направил някаква глупост и искаше да смекчи, доколкото е възможно, последиците от разочарованието. Добре, че не беше избързал да публикува нещо: поне имаше благоразумието да си мълчи…

А ако предположи — само за миг, — че това беше вярно? Малкото останали косми по главата на Паул настръхнаха. Цял спектър от възможности — научни, финансови, политически — внезапно се разкри пред очите му и колкото повече ги преценяваше, толкова по-страховити му изглеждаха.

За разлика от набожните си предшественици д-р Кройгер нямаше бог, към когото да се обърне в моменти на криза или затруднение. Сега той почти съжаляваше за това: но дори и да можеше да се моли, това нямаше да помогне много. Когато седна пред компютъра си и започна да преглежда банките с данни, той не знаеше дали племенникът му е направил изумително откритие, или говореше абсолютни глупости. Дали Старецът наистина можеше да скрои такъв невероятен номер на човечеството? Паул си спомни известната забележка на Айнщайн, че макар и да е хитър, Той никога не е злонамерен.

Спри да мечтаеш, каза си д-р Паул Кройгер. Твоите симпатии или антипатии, твоите надежди или страхове нямат абсолютно нищо общо с въпроса…

Едно предизвикателство му бе отправено през половината ширина на Слънчевата система: той нямаше да намери покой, докато не откриеше истината.

„Никой не ни каза да си носим бански костюми…“

Капитан Смит запази в тайна малката си изненада до петия ден на пътуването, когато оставаха само няколко часа до смяната на курса. Изявлението му беше посрещнато, както бе и очаквал, със смаяна недоверчивост.

Виктор Уилис беше първият, който се опомни.

— Плувен басейн! В космически кораб! Сигурно се шегувате! Капитанът се облегна назад и се приготви да се забавлява. Той се Ухили на Хейуд Флойд, който вече беше посветен в тайната.

— Е, предполагам, че и Колумб щеше да бъде изумен от някои Удобства на корабите, които са били построени след него.

— Има ли трамплин? — запита Грийнбърг с надежда. — Едно време бях шампион на колежа.

— Всъщност — да. Висок е само пет метра, но ще имате три секунди свободно падане при такава незначителна гравитация като една десета джи. А ако ви трябва по-дълго време, сигурен съм, че мистър Къртис с удоволствие ще намали тягата.

— Така ли? — каза сухо главният механик. — И да объркам всичките си орбитални изчисления? Да не говорим за риска водата да излезе извън басейна. Напрежение на повърхността, нали знаете…

— Нямаше ли някаква космическа станция, в която имаше сферичен басейн? — запита някой.

— Опитаха се да направят такъв в централната част на „Пастьор“, преди да започне въртенето — отвърна Флойд. — Но просто не беше практичен. При нулева гравитация трябваше да бъде напълно затворен. А освен това можеш да се удавиш много лесно в една голяма водна сфера, ако изпаднеш в паника.

— Още един начин да влезеш в книгата за рекорди — първият човек, удавил се в космоса…

— Никой не ни е казал да си носим бански костюми — негодуваше Маги М’Бала.

— Всеки, който трябва да носи бански костюм, вероятно има нужда от него — прошепна Михай-лович на Флойд.

Капитан Смит почука по масата, за да въдвори ред.

— А сега нещо по-важно, моля. Както знаете, в полунощ ще достигнем максимална скорост и ще трябва да задействаме спирачките. Така че двигателят ще спре в 23,00 часа и корабът ще направи обратен завой. Два часа ще бъдем в безтегловност, след което отново ще включим тягата в 01,00 часа.

— Както можете да се досетите, екипажът ще има доста работа — ще използваме тази възможност за проверка на двигателя и корпуса, която не може да бъде направена при включена тяга. Горещо ви препоръчвам да спите през това време, а ограничителните колани да бъдат леко завързани около леглата ви. Стюардите ще се погрижат да няма незакрепени предмети, които биха могли да причинят неприятности, щом гравитацията се върне. Някакви въпроси?

Настъпи дълбоко мълчание, като че ли събралите се пътници все още бяха смаяни от предоставената им информация и мислеха какво да правят.

— Надявах се да ме попитате за финансовата страна на този лукс — но тъй като не го сторихте, ще ви кажа: това не е никакъв лукс — не ни струва нищо, но се надяваме да стане много ценно предимство при бъдещите полети.

— Виждате ли, ние трябва да носим със себе си пет хиляди тона вода, която служи като реактивна маса, така че трябва да й намерим възможно най-доброто приложение. Три четвърти от резервоар номер едно са празни; и ще бъде така до края на пътуването. Така че утре след закуска ще се видим на плажа…

Като се има предвид бързането, за да се подготви „Юнивърс“ да излети, беше удивително, че е свършена такава добра работа за нещо, което изобщо не беше от първостепенно значение.

„Плажът“ бе метална платформа, широка приблизително пет метра, която се извиваше около една трета от периферията на огромния резервоар. Въпреки че отсрещната стена беше само на двайсетина метра, умелото използване на холографски образи я правеше да изглежда безкрайно далечна. Към средата на това разстояние няколко сърфисти, носещи се по вълните, се отправяха към бряг, който никога нямаше да достигнат. Зад тях един красив пътнически кли-пер, в който всеки туристически агент веднага би разпознал кораба „Тай Пан“ на Морско-космическата корпорация Цанг, се носеше с пълна скорост по линията на хоризонта с опънати платна.

За да бъде илюзията пълна, имаше и пясък (леко намагнетизи-ран, за да не се отклонява много от предвиденото за него място), а късият плаж завършваше с палмова горичка, която беше доста убедителна, докато не я разгледаш от близко разстояние. Над главите им горещо тропическо слънце завършваше идиличната картина; беше трудно да се предположи, че точно зад тези стени грееше истинското Слънце, два пъти по-силно, отколкото на който и да е плаж на Земята.

Дизайнерът наистина се беше справил отлично в това ограничено пространство. Беше малко нечестно от страна на Грийнбърг да се оплаче:

— Жалко, че няма сърфове.