"Улеят на времето" - читать интересную книгу автора (Милчев Асен)

12

Тази година пролетта се забави, но после стремително встъпи в правата си. Разпука нетърпеливите пъпки по дърветата, раззелени поляните, даде тон на птичките. Заваляха дъждовете. Сетне небето просветна и стана дълбоко и прозрачно.

Емил излезе на терасата и се вслуша в шумоленето на едва-що раззеленилите се дървета в градината. Беше тиха прохладна привечер. Въздухът излъчваше аромат. Хоризонтът постепенно чезнеше в мастиленосини цветове. Искаше му се да бъдат заедно с Леда, но нея, както обикновено напоследък, я нямаше. Закъсняваше в института. Той бе претръпнал от това и единствените му усилия отиваха да я убеждава да не тръгва за Марс. Тя привидно се колебаеше, но Емил бе сигурен, сметне ли, че вече е необходима там, ще замине. Ако трябва, ще остане завинаги. Въпреки опасностите. Дори да го пожертвува! А дали той имаше право да я спира? Емил се сети за жертвоготовността на космическия герой Аскей и за Улея на времето. Как възпитаваше Мая, а как постъпваше сам? Нима себичните му интереси надделяваха? Любовта също е егоизъм. Макар и възвишен. Не, никой не заслужава да бъде самотен. Това е най-голямото наказание. И защо точно той трябва да пие от тази горчива чаша?

Долу в беседката на градината си шепнеха. Изведнъж почувствува непреодолимо желание да разбере кои бяха тези щастливци, които изживяваха заедно красотата на отиващия си ден. Постоя на терасата, докато от беседката излязоха Мая и Тони. Хванати за ръка, те бяха като чудно видение в грейналата привечер. Стана му неудобно — като че ли ги шпионираше. Скри се бързо в стаята и остана дълго време на тъмно. Беше му едновременно тъжно и приятно за тази начеваща любов, дошла тъкмо навреме — когато детството си отива, а младостта е нетърпелива и завладяваща.