"Улеят на времето" - читать интересную книгу автора (Милчев Асен)

14

Преди десетина години в Съвета на Световната здравна организация обсъждаха смелото предложение на международен лекарски екип. „Най-добрият начин да се изследват функциите на човешкия мозък е те да се програмират в компютър“ — започваше техният доклад, който породи нова теория за действието на най-сложния човешки орган и предизвика истинска революция в неврологията. До този момент учените бяха произвели изкуствени органи, отглеждаха клетки и тъкани извън организма, но никой не бе дръзнал да пресъздаде частица от мозъка в компютър. Самата мисъл да се имитира най-фината органична субстанция изглеждаше еретична.

Задачата наистина бе гигантска. Отначало моделираха два милиона компютърни мозъчни клетки и успяха да пуснат в ход онази част от функциите на малкия мозък, която отговаря за координирането на съзнателните движения. Разбира се, науката вече разполагаше с огромен фактически материал относно електрическата активност на мозъка. Отдавна известен бе и начинът, по който неговите клетки — невроните — общуват една с друга чрез многобройните си деликатни връзки — синапсите. Но мозъкът на човека е изграден от повече от петдесет милиарда клетки. Почти колкото са звездите в Млечния път. И тези клетки се свързват чрез мрежа от милион милиарди междунервни връзки. Какъв труд дори за светкавично действуващите съвременни компютри предстоеше, за да се изчислят всичките възможни варианти на междинните връзки.

Още като стажант Аскол бе привлечен неудържимо от необикновените експерименти с изкуствени аналози на висша нервна дейност и им посвети значителна част от работните си часове. После обзаведе модерна лаборатория с електронни машини — последна дума на техниката — и се зае с процесите в малкия мозък.

Доктор Варо, заедно с помощничката си, влезе в компютърния блок на клиниката и включи един от множеството екрани. Изплува моделът на централен неврон от малкия мозък. Приличаше на микроскопичен храст с многобройни клоноподобни удължения.

Дияна не обичаше да идва често тук, защото съзнаваше, че познанията й по електронно моделиране не бяха особено големи. Разбира се, Аскол я ориентираше, доколкото бе възможно и в тази област. Понякога, след като се бе губил с часове пред електронната машина, той се връщаше, сякаш озарен от някаква нова идея. Но досега никога не бяха говорили конкретно за нея.

— Помниш ли какво ми каза, когато видя за първи път електронния модел на малкия мозък? — обърна се Аскол към Дияна, след като дълго се бяха взирали в екрана на компютъра.

— Че все едно си направил птичка от сламки и любувайки й се, я питаш: „Можеш ли да полетиш?“ И тя полетя, Аскол. Чрез модела си ти доказа теорията за веществото на страха.

— Само че в практиката се провалих — сбърчи вежди докторът. — Но надеждата ми е отново в компютъра. Ти ме предизвика с предложението за сеанси на внушение. За съжаление с тях няма да върнем паметта на нашия пациент. Няма на какво да се опрем. Кората на главния мозък е засегната от лазерния скалпел.

— Е, и какво ще правим тогава?

— Знаеш, че в гените на истинския мозък няма достатъчно информация, която да напътствува всеки неврон накъде точно да се изпращат и откъде да се приемат сигналите. Затова мозъчните клетки се насочват по-скоро по „съседство“, отколкото на определен адрес. Те просто поддържат връзка с най-близките им събратя.

— Как тогава действува мозъкът според теб? — заинтересува се тя.

— До него информацията достига не в резултат на верига от препредавания, каквато е класическата версия, а като сигнал за нервна активност, създадена от множество паралелни разклонения, излъчващи едновременно. Тъй като всеки неврон е малко по-различен от следващия — именно така съм ги моделирал в машината, — той ще споделя собственото си виждане за обекта или събитието. Поради това всяко клетъчно ядро излъчва нервни импулси на своя специфична честота. И точно тези сигнали на предаване създават вътрешната представа, която наричаме мисъл.

Също като сцена на автомобилна катастрофа с много свидетели, помисли си Дияна. Всеки от тях вижда събитието по собствен начин, но инцидентът може да бъде възстановен със задоволителна точност само след наслагването на мненията на всички очевидци.

— Така ли предлагаш да лекуваме Лирбо? — попита тя.

— Не съвсем. Вече съм готов с електронен модел на целия мозък. Заключенията ми са валидни и за него. Само обемът на работата ще бъде значително по-голям.

— Но как според твоята теория ще възродиш едновременно всички впечатления и познания на Лирбо, така че да се възстанови предишното му съзнание?

— Не е необходимо да пресъздаваме целия декор — обясни й Аскол, — а само механизма на смяната му. Основата на предишното познание е заложена подсъзнателно в мозъка, въпреки пълната амнезия. Чрез шок ще се отприщят междинните връзки, които, както казах вече, не е необходимо да бъдат последователни. Иначе би било невъзможно да ги възстановим. По който и път да тръгнат обратно спомените, ще избродират своята мозайка до деня на катастрофата. Ала само дотам. За ужаса от преживянато от Лирбо вече се погрижихме — той си отиде, заедно с премахнато от нас вещество на страха.

— Все пак ще имаме немалко работа. Трябва да изпробваме твоите предположения в компютъра. Дано този път да ни провърви.

Един глас прекъсна разговора им:

— Докторе, търсят ви по спешност от Центъра по космонавтика.