"Дамски пасианс" - читать интересную книгу автора (Смит Боби)

Пета глава

Лоти и Рейчъл Димърз седяха с родителите си на една маса в дъното на трапезарията.

— Рейчъл, Виж! Просто не мога да повярвам! На парахода е Рейф Морган! — Развълнувана, Лоти сграбчи ръката на сестра си под масата.

— И аз не мога да повярвам. А ти ми разправяше, че няма да го видя цели седмици. Какво предполагаш, че прави той тук? — реагира Рейчъл.

— Не знам, но сякаш провидението ни събра. Папа, това не е ли чудесно? — Лоти погледна баща си.

— Абсолютно — каза Джеймз Димърз, измервайки с поглед богатия плантатор, когато той напускаше помещението.

— Татенце, той е толкова чудесен! — въздъхна Лоти. — Онази вечер танцува с мен на бала. — Още оттогава споменът за прегръдката му и как я въртеше в ритъма на валса подхранваше фантазиите й.

— Лоти иска да се омъжи за него — каза конспиративно Реичъл на родителите си.

— Той би бил добър зет — рече Хелън Димърз и очите й лакомо се присвиха. — Белерайв е разкошно място. — Тя се усмихна, като си представи как дъщеря й ще бъде домакиня на баловете в плантацията.

— Чувал съм, че финансите му са в много по-добро състояние, отколкото плантацията — добави Джеймз.

— Но, папа, как да направя така, че той да ми направи предложение? Аз го обичам и съм готова на всичко, за да му стана съпруга.

— Тези неща искат време — предупреди я той.

— Рейф може да има която жена пожелае. Трябва някак да го убедя, че иска мен.

— Сигурна съм, че той скоро ще се появи на някой друг бал, така че ти ще имаш възможност отново да говориш с него — каза майка й.

— Надявам се — въздъхна Лоти. — Но бих искала да направя още нещо, с което да го окуража.

Джеймз трескаво се мъчеше да измисли начин те двамата да се сближат.

— Ами, като начало, ти и сестра ти може да отидете още сега да се разходите на палубата.

Лоти засия при мисълта, че ще има шанс да говори с Рейф.

— Така ще направим. Хайде, Рейчъл.

— Ще се видим малко по-късно — казаха родителите им, доволни колко бързо схващаше дъщеря им. Лоти може и да не бе най-красивото момиче на света, но беше съобразителна.

— Как мислиш, мила? Можем ли да убедим Рейф Морган да се ожени за нашата скъпоценна дъщеря? — попита Джеймз.

— Сигурна съм, че можем да измислим някакъв план, който ще свърши работа. Макар че от това, което съм чувала, той не бърза да се ожени.

— Може би има някакъв начин това да се промени… — каза замислено Хелън, като вече кроеше в ума си планове да си хване добър зет.

— Е, ти какво мислиш, Рейчъл? — попита Лоти, докато двете сестри вървяха на разстояние след Рейф и Марк надолу по палубата. — Да го притисна ли просто в ъгъла и да го помоля да се ожени за мен? Или би трябвало да бъда по-загадъчна?

Момичетата се изкикотиха.

— Съзнаваш ли каква конкуренция имаш за чувствата му? Мирабел тича подир него, също и Цинтия…

— Знам, но аз съм все още девствена, което не може да се каже за Мирабел, и съм много по-богата от Цинтия. И все пак трябва да измисля някакъв начин, за да ми направи той предложение. Пътят от едни танц до олтара е дълъг…

— Но след като той не е влюбен в теб?

— Влюбен? — Тя направи презрителна гримаса. — Не е задължително сега да е влюбен в мен. Това може да стане и по-нататък. Аз съм влюбена в него. Единствено това има значение. Той просто трябва да ми даде шанс да го докажа.

Те млъкнаха, а умовете им фантазираха какво ли не, докато Рейчъл, по-съобразителната от двете, вдигна поглед. В очите й блестеше сиянието на възбудата.

— Мисля, че открих какво трябва да направим!

— Казвай!

— Ако татко и майка се съгласят, слушай какво ще направим… — И тя бързо изложи стратегията си, за да спечели сестра й съпруга на своите мечти. — Е, ти какво мислиш?

— Смяташ ли, че този план ще сработи?

— А как би могъл да пропадне?

— Но той няма ли да ме намрази за това?

— Може би само за известно време, но какво значение има? С годините ще забрави всичко и завинаги ще живеете щастливо — въздъхна Рейчъл, мислейки си колко е умна.

— Страшно ми харесва — съгласи се Лоти. — Вярваш ли, че наистина ще успея да изпълня ролята си? Тя е страшно коварна — а също и опасна.

— Нали искаш да се омъжиш за Рейф?

На Лоти не й трябваше да се замисли за отговора:

— Мога да го направя. — Думите й прозвучаха, пълни с решителност и убеденост.

Двете се заеха сериозно да разработят плана. Трябваше да се доверят на родителите си. Знаеха, че ще отиде поне още един ден, докато го приведат в действие.

Тази нощ Бранди насочи гнева си към играта и я спечели. Тя надхитри Рейф Морган в няколко големи мизи и почувства неимоверно удовлетворение, като видя сянка на раздразнение у съперника си. Зарадва се, че постави надутия мъж на мястото му.

Останалите мъже бяха внимателни и любезни, правеха й комплименти и не спираха да флиртуват с нея. Тя се наслаждаваше на компанията им и отговаряше на флиртовете. Като си тръгваше обаче, очите й срещнаха оценяващия поглед на Рейф и отново я облада по-раншното чувство за вина.

Щом се прибра в каютата си, Бранди седна и безмълвно се загледа в малката снимка на майка си. Въздъхвайки, тя я притисна до сърцето си. Всичко би направила да е у дома с майка си, но при обстоятелства като сегашните не би могла… а трябваше да оцелеят. Грябваше да работи за прехраната им и комарджийството беше единственият начин да печели достатъчно, за да свържат двата края. Майка й разбираше това и я подкрепяше, но то не намаляваше чувството за вина на Бранди. Тя наистина се наслаждаваше на това, което правеше.

Бранди бе честна пред себе си. Тя обожаваше да играе на покер. Харесваше й да се облича с хубави рокли и да е център на вниманието. Но в дъното на съзнанието й винаги присъстваше образът на майка й, болнава и самотна, чакаща я да се върне.

Една сълза се търколи по бузата на Бранди, когато тя остави снимката на малкото нощно шкафче и си легна. Нямаше друго решение на положението, в което бяха.

Следващият ден премина спокойно. След една малка утринна разходка по палубата Бранди си седя в стаята. Усети, че очаква с нетърпение вечерта и особено да се срещне с господин Рейф Морган и отново да го бие.

Имаше една причина, поради която искаше да изглежда още по-зашеметяваща тази вечер. Среса косата си нагоре и настрани от лицето си, капна по малко парфюм зад ушите си. Дългата рокля, която облече, не я разголваше като другите, но с нея изглеждаше още по-прелъстяваща. Тя беше от син атлаз и прилепваше по тялото й като втора кожа. Така подчертаваше пищните извивки под нея. Постави си изкуствени диамантени обеци и огърлица на шията. Чувстваше се смела и уверена, когато се упъти към страничната врата на бара за мъже.

— Добър вечер, господа — измърка тя с гърлен глас, когато влезе.

Мъжете я очакваха и реагираха с ентусиазъм на пристигането й. Скоро я заобиколиха на масата. Тя сечеше хитро и отвръщаше остроумно на техните забележки. Бодна я разочарование, защото Рейф не се мяркаше никъде. Тя се принуди да се съсредоточи в картите си.

Играта течеше гладко, макар че едно фермерче не спираше да й прави недодялани забележки, докато играеше.

— Знаеш ли какво, госпожице Бранди, ако държиш чифт като този, който имаш вече в ръката си, това ще е една дяволски хубава ръка… — Той високо се изсмя на собствената си нападка.

Останалите мъже му хвърляха погледи, с които да го накарат да замълчи, но той не им обръщаше внимание.

Бранди потрепна, но не каза нищо и продължи да играе елегантно. Когато, за неин ужас, момчето спечели ръката, тя прикри раздразнението си с усмивка.

— Я виж ти! — каза й той цинично. — Тъй като аз спечелих ръката, не ми ли се полага и останалата част от „дамата“?

— Млъкни, Джонс. Не говори така на Бранди — каза му един от мъжете.

— Мога да й говоря както си искам. Щом като е в мъжкия бар, тя знае какво си търси и какво ше получи — заяви момчето и се протегна през масата, за да я хване за китката. — Какво ще кажеш, захарче? Какво спечелих от теб?

Бранди се изкуши да го плесне, но се овладя.

— Вие спечелихте мизата, сър, и това е всичко.

— О, аз мисля, че спечелих много повече от това. — Ръката му стисна нейната още по-силно, докато тя се опитваше да се отскубне.

— Това не беше игра за разплод. Ако беше така, съмнявам се, че останалите щяха да те пуснат да се присъединиш към тях.

Лицето на Джонс потъмня от обидата.

— Виж какво, лейди… Ще ти покажа аз един разплод…

— Дамата е права, синко. — Студеният твърд глас на Рейф преряза тишината. — Единственото нещо, което тя прави, е да играе на карти. А сега си свали ръцете от нея.

Заплахата в гласа му спря Джонс. Той се обърна към Рейф и се оказа, че гледа в очи, които излъчваха такава смъртоносна заплаха, каквато досега не беше виждал.

— Веднага ги махни! — заповяда той.

Джонс пусна Бранди и погледна свирепо непознатия, който се беше осмелил да го унижи.

— Но аз спечелих ръката.

— И това е всичко, което си спечелил. Сега изчезвай оттук, щом не можеш да се държиш като мъж. — Рейф се обърна към Бранди: — Добър вечер, Бранди — поздрави я той.

— Благодаря ти, Рейф. — Бранди не искаше да му благодари, но наистина започна да диша по-лесно, след като онзи изчезна.

Рейф зае мястото си и леко й кимна.

— Влизаш ли в играта? — попита го тя.

— Влизам — отговори той.

— Тъй като компанията стана по-добра, да играем ли стъд? — попита смело тя и огледа масата.

— Както искате, госпожице Бранди — отговориха мъжете. — Никой от нас няма да ви затрудни.

— Мисля, че тази вечер ми се играе стъд — отговори Рейф с лукава усмивка.

Макар че думите и действията на Джонс бяха раздразнили Бранди, отговорът на Морган накара сърцето й странно да прескочи.

— Така да бъде — отговори му тя с усмивка.

Няколко часа по-късно, когато нощта напредна и играта свърши, Бранди мило ги напусна. За нея вечерта беше много доходна. Както правеше винаги, остави парите си в касата на бармана и се оттегли в каютата си, доволна от развитието на нещата.

Лоти и Рейчъл прекараха часове в изпипването на идеалния план и бяха готови да го кажат на родителите си на закуска на другата сутрин. Но преди те да се впуснат в обяснения, родителите им сами повдигнаха въпроса за Рейф.

— Лоти, снощи в бара се натъкнах на Рейф Морган — каза им Джеймз.

— Така ли? Той каза ли нещо за мен? Как беше той? — попита Лоти, жадна да научи всичко.

— О, той се чувстваше отлично. Но не, нищо не каза за теб.

— О! — въздъхна Лоти с разбито сърце.

— Споменах му, че пътуваме нагоре по реката. Той каза, че може би ще се присъедини към обществото довечера след вечеря. — Джеймз беше приготвил зестрата на дъщерите си и ги глезеше. Той се грижеше да имат всичко, което желаят.

— Дано да се появи. Искам да направя нещо, с което да привлека вниманието му, и искам това да стане сега. Това пътуване е идеалната възможност. Знаете ли, папа… мамо… Рейчъл и аз сме подготвили един план. Но ще ни трябва вашата помощ.

— Имате идея как да го накарате да ти направи предложение? — попита майка й.

— Да — и тя бързо й разправи това, което бяха измислили.

Джеймз погледна по-голямата си дъщеря и се усмихна.

— Планът ви е нагъл и ще се искат много здрави нерви за него, но ако сработи, Рейф ще застане пред олтара на следващия ден.

— Папа, аз искам Рейф Морган. Ще направя всичко, за да го имам.

— Сега, момичета, изслушайте ме добре — започна Джеймз. — Ето какво трябва да направим…

Всички се усмихваха широко, когато той свърши да обяснява своята роля.

— Папа, ти си великолепен.

— Благодаря ви! — Той сияеше доволен. Скоро Лоти щеше да има съпруг, а той — богат зет.

— Значи тази вечер, така ли? — попита Хелън с грейнали от вълнение очи.

— Да. Аз ще бъда в салона за мъже и ще държа нещата под око. Ще чакам около двадесет минути и след това тръгвам след вас. По този начин ще имате достатъчно време, за да го обработите. Лоти, мислиш ли, че ще се справиш?

— Папа, когато аз искам нещо, винаги го получавам.

— Браво, моето момиче! Значи работата ще стане. Сигурен съм в това.

Тази нощ имаше танци в гомемия салон. Рейф искаше да отиде с Марк на бара, но се натъкна на Джеймз Димърз, който го спря за разговор. Джеймз питаше Рейф как е усъвършенствал яхърите на Белерайв, когато към тях се присъединиха и дамите.

— Рейф, нали помниш дъщерите и жена ми Хелън? — попита Джеймз.

— Разбира се. Радвам се дами, да ви видя отново.

— И за нас е удоволствие. — Лоти едва прикри вълнението си. Гледаше го с жаден поглед. Той беше всичко, което тя искаше да има в един мъж, и единственото, за което можеше да мисли, беше той да стане неин съпруг. Тя нахално попита:

— Ще танцуваме ли? Обожавам тази мелодия.

— Разбира се. — Рейф не виждаше начин да се измъкне. Като джентълмен, той хвана Лоти под ръка и я поведе към дансинга.

Лоти беше на небесата, докато се въртяха в ритъма на танца. Тя погледна нагоре, очаквайки да срещне погледа му. Но вместо това установи, че той гледаше някъде в далечината. Твърдо решила да обсеби мислите му, тя поведе разговор.

— Рейф, защо отиваш в Сейнт Луис?

— По бизнес. Не пътувам за удоволствие.

Нейните опити да поведе разговор го дразнеха. Той забеляза Бранди с капитана в другия край на залата. Тя беше погледнала към тях, когато Лоти започна да говори, а Рейф беше принуден да й обърне внимание.

— Жалко. Аз обожавам Сейнт Луис. Знаеш ли, можем заедно да му се порадваме. Бихме могли да направим толкова неща… — Тя го погледна с потрепване на миглите си.

— Може би е така, но аз ще бъда много зает.

— Е, ако намериш малко време, бих се радвала да бъда повече с теб.

— Ще го имам предвид.

Рейф си отдъхна, когато танцът свърши, и отведе Лоти при баща й.

— Лоти, благодаря за танца. А сега бихте ли ме извинили?

— Разбира се — каза възторжено Лоти. Когато той вече беше достатъчно далеч, за да не може да ги чува, тя се обърна към баща си. Погледът й беше пълен с решителност. — Ще се омъжа за него, папа. Той е единственият, когото искам.

— Тогава ще я свършим онази работа.

— Тази нощ ли?

— Тази нощ.

Лоти се усмихваше щастливо на това, което предстоеше да стане. Рейф Морган нямаше шанс да й се изплъзне.

Рейф най-сетне успя да се освободи и да отиде в мъжкия бар, за да се наслади на едно уиски. Когато пристигна Бранди и зае мястото си на масата, той не помръдна от бара, а я наблюдаваше от разстояние. Каза си, че не е копнеел да я види тази вечер, а просто иска да си върне загубеното от снощи. След танца с вкопчилата се в него Лоти, да бъде близо до Бранди беше за него като глътка свеж въздух.

— Добър вечер, Бранди — каза й той, като се присъедини към играта малко по-късно.

— Здрасти, Рейф — приветства го тя, като се опитваше да не мисли как се беше почувствала, когато го видя в прегръдката на друга жена на дансинга. — Твоят приятел Марк има щастлива вечер. Вече печели трета ръка.

— Време ми беше — засмя се Марк. — След снощи започнах да се питам дали отново някога пак ще играя на покер.

— Очевидно трябва да играеш — каза Рейф, като гледаше купчината спечелени пари пред него. — На мен снощи също не ми вървя. Да видим дали късметът ми се е върнал, та да мога малко да поизпразня джобовете ви.

Играта започна отново.

Час по-късно Марк се облегна назад в стола си.

— Е, мисля, че взех достатъчно от парите ви за една вечер — обяви той, подсмихвайки се под мустак. Беше използвал печелившите си начини и беше повече от доволен от себе си.

— Мисля, че трябва да останеш още, за да можем всички да имаме шанс да си върнем парите — каза Рейф, защото му беше съвсем ясно, че Марк се отказва, понеже още призори на вратата на каютата му ще го чакат Мери и Джейсън.

— Ще ви дам друг шанс утре. Мис Бранди, благодаря ви за приятната вечер.

— Лека нощ, Марк.

Останалите комарджии бяха доволни, че той си отиде. Те и Рейф се надяваха да имат късмет, след като Марк излезе.

Обаче само Рейф се оказа облагодетелстван от напускането му. Спечели следващата игра и се усмихна на себе си. Последните няколко вечери беше отделил време и внимание, за да проучи стила на игра на Бранди, и беше установил почти незабележима разлика в начина, по който тя седеше на масата, когато имаше добра ръка. Раменете й леко се помръдваха, гърбът й се поизправяше. Така се издаваше. Това, че той спечели тази ръка, само потвърди наблюденията му. Предстоеше му да се радва на всичко, което щеше да си върне обратно, след като го беше загубил от Бранди, а можеше даже и да увеличи печалбите си. Може би това щеше да му отнеме една или две вечери, но той беше решен да го направи.

— Изглежда, че Марк ти е предал добрия си късмет. Бих се възползвала от такъв приятел като него — каза Бранди.

— Също и аз — обади се един мъж, въздъхвайки заради загубите си.

— И аз — добави друг, като проучваше картите си с безнадеждност.

Рейф само се засмя, докато прибираше спечеленото.

— Ще му разправя какво сте казали всички.

В полунощ Рейф окончателно спря да играе и напусна бара. Беше си пийнал уиски, но не беше пиян. Просто се чувстваше добре, докато се насочваше към каютата си.

Бранди продължи да играе. Тя се чувстваше доволна да играе, подчинявайки се на желанието на мъжете, които нямаха почти нищо против да губят от нея. Забеляза как странно се държеше един мъж на име Джеймз Димърз. Пиеше през цялата вечер и не преставаше да наблюдава Рейф. Стана особено нервен, след като Рейф си отиде и оттогава поглеждаше часовника си през една-две минути. В един момент мъжът каза нещо на бармана, след което се засмя и вдигна тост за свое здраве. Бранди не можа да чуе какво беше казал той и когато ръката свърши, тя се извини, че напуска, и отиде при бармана. Привика го в дъното на бара, за да може да пговори с него насаме.

— Нещо не е наред ли, Бранди? — попита той, чудейки се на необичайното й поведение.

— Не, просто исках да разбера за какво се смееше Димърз.

— И на мен ми беше странно. След като му налях последното уиски, той погледна часовника си и каза, че по това време утре ще има богат зет. След това вдигна тост за себе си. По дяволите, хич не ми стана ясно за какво говореше той.

— Не спомена ли някакви имена?

— Не, той просто фъфлеше нещо за някакъв мъж, в когото е влюбена дъщеря му, и как те много скоро ще се оженят.

Бранди си спомни за танца на Рейф с Лоти по-рано тази вечер. Намръщи се. Инстинктът я предупреждаваше, че става нещо странно.

— Мисля, че трябва да се видя с господин Рейф Морган. Задължена съм му, след като той ми помогна при спречкването с Джонс. Може бе го очаква голяма изненада. Кажи на момчетата, че е трябвало да се прибера да спя, а утре ще бъда пак с тях.

— Няма да са доволни. Всички те чакат да се върнеш.

— Почерпи ги по едно за моя сметка.

— Както кажеш — съгласи се той, виждайки решимостта в очите й.