Бототина и шестимата му братя

Имало едно време седмина братя. Дошло време да се женят. Тръгнали те да си търсят жени. Вървели, вървели, минали една висока планина. Гледат — насреща им иде змей.

— Здравейте! — поздравил ги той.

— И ти да си жив и здрав! — отговорили братята.

— Къде сте тръгнали?

— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.

— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.

— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.

Вървели, вървели, минали още една планина. Гледат — насреща им пак змей.

— Здравейте!

— И ти да си жив и здрав!

— Къде сте тръгнали?

— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.

— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.

— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.

Вървели, що вървели, минали трета планина и срещнали трети змей.

— Здравейте!

— И ти да си жив и здрав!

— Къде сте тръгнали?

— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.

— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.

Братята си помислили: „Може пък така да ни е писано“ — и тръгнали с него. Стигнали до жилището на змея, навечеряли се и легнали.

Заспали всички освен Бототина. Змеят също не спял, а се въртял в леглото си. По едно време извикал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Мученето на воловете ти.

Змеят скочил и избил всичките си волове. Легнали отново. Бототина пак не заспал. Змеят си помислил: „Сега вече всички спят“ — и извикал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Мученето на кравите ти.

Скочил змеят и избил всичките си крави, само една оставил. Първата цицка на тази крава давала масло, втората — прясно мляко, третата — каймак, а четвъртата — кисело мляко. Легнали отново. Бототина пак не заспал.

По едно време змеят попитал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Кудкудякането на кокошките ти.

Скочил змеят и откъснал главите на всичките си кокошки. А Бототина преместил братята си на постелята на змейовите дъщери; змейовите дъщери лък преместил на постелята на братята си.

Змеят пак попитал:

— Кой спи и кой не спи?

Бототина не отговорил нищо и се престорил на дълбоко заспал. Змеят станал и заклал всичките си дъщери — мислел, че са братята. Легнал си тогава и заспал.

Бототина скочил и разбудил братята си:

— Ставайте, братя, да бягаме, защото змеят всички ни ще погуби. Станали те, подкарали змейовата крава и избягали.

Сутринта змеят се събудил и извикал на дъщерите си:

— Ставайте, щерки, запалете огън, да сварим Бототина и братята му!

Дъщерите не мръднали. Приближил се змеят и какво да види — всички лежат заклани, а Бототина и братята му — никакви ги няма, та отгоре на това и кравата му отвели. Тръгнал змеят да ги гони. Догонил той бегълците, но те били вече преминали един направен от косми мост.

— Ей, Бототина, имаш късмет, че успя да преминеш моста! Кога ще се върнеш?

— Ще се върна като женен и господар — отговорил му Бототина.

Главил се Бототина ратай при царя. Чул царят за ума на своя ратай, извикал го при себе си и му казал:

— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.

— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.

Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил:

— Съвсем ме изпохапаха проклетите бълхи, ще ида да изтърся килима!

Взел той килима, изнесъл го на чардака, изтупал го и го оставил да се проветри. Бототина само това и чакал — грабнал килима и — дим да го няма!

Събудил се змеят, гледа — килима го няма.

— Това е работа на оня негодник Бототина! — казал си той и се спуснал да го гони.

Догонил го змеят, но Бототина бил вече преминал направения от косми мост.

— Ах, Бототина, и това успя да сториш! Но почакай, пак ще ми дойдеш! — извикал змеят.

— Ще дойда като женен и господар — отговорил Бототина. Занесъл той килима на царя. Царят се зарадвал и казал:

— Ех, че момък е нашият Бототина! Браво, Бототина! Я иди още веднъж при змея и ми донеси неговия котел.

— Дайте ми само един камък — отговорил Бототина.

Взел той камъка и тръгнал. Отишъл у змея, пъхнал се под миндера и почнал да чука.

— Е, това си ти, Бототина! — извикал змеят. — Сега няма да ми избягаш, ще те изям!

— Като си рекъл, изяж ме! — обадил се Бототина. — Само че направи го разумно — превържи ме горе за гредата пред вратата, а отдолу сложи котела. През нощта от мене ще капе мас и ще напълни котела. И мас ще имаш, и аз няма да ти избягам.

Повярвал му змеят и се полакомил. Завързал той Бототина за гредата, поставил отдолу котела и заспал. Бототина развързал въжето, слязъл, нарамил котела и — дим да го няма!

Събудил се змеят на сутринта — ни котел, ни Бототина. Изревал той от яд и се спуснал след него. Настигнал Бототина, но той бил вече преминал направения от косми мост.

— И това успя да сториш, Бототина! Но почакай, пак ще ми дойдеш!

— Ще дойда като женен и господар!

Занесъл Бототина котела на царя. Зарадвал се царят, че има такъв добър ратай, но и това не му стигнало.

— Ей, Бототина, доведи и самия змей при мене!

Замислил се Бототина, но как да откаже на царя!

— Дайте ми само дърводелски инструменти — поискал той.

Дали му каквото искал — тесла, чук и трион, и Бототина тръгнал. Отишъл той при змея и го заварил, че сковава сандъци.

— Дай аз да ги скова, а ти седни там и гледай здраво ли е, или не — казал му Бототина.

Змеят се съгласил. Бототина сковал един сандък. Влязъл змеят в него, протегнал се и го направил на парчета. Бототина сковал друг, по-здрав сандък, но змеят счупил и него. Сковал Бототина трети сандък, още поздрав. Влязъл в него змеят, напънал се — не можал да го счупи. А Бототина бърже захлупил сандъка, заковал го, метнал го на гръб и хукнал да бяга. Побеснял змеят от яд, взел да се мъчи да счупи сандъка, а през това време Бототина продължавал да тича.

— Кажи ми, когато минаваме през направения от косми мост! — помолил змеят Бототина, а сам си помислил: „Ще се напъна силно и ще го съборя“.

Бототина минал моста и казал:

— Сега сме на моста.

Почнал змеят да се върти, да блъска капака, но Бототина продължавал да тича по гладката земя.

Бягал, бягал Бототина — стигнал при царя, сложил сандъка пред него и казал:

— Дайте ми една много висока стълба!

Изпълнили желанието му. Подпрял Бототина стълбата на една висока кула, изкачил се на нея, издърпал стълбата и извикал на царя:

— А сега отворете сандъка!

Отворили сандъка и разяреният змей изскочил. Най-напред той изял царя, а после и всички царедворци. Почнал да търси Бототина, но Бототина стоял на върха на кулата и се подсмивал. Гледал го змеят и от яд целият треперел:

— Как си се качил там, Бототина?

— Насъбрах много сено, запалих го, скочих в него и пламъкът ме подхвърли чак тук.

Разтичал се змеят, надомъкнал копи сено, натрупал цяла планина, — запалил сеното, скочил в огъня и изгорял.

А Бототина слязъл от кулата и цялото царство останало на него. Извикал той и своите братя и всички заживели задружно и щастливо.