"Ода на императора Александра II ((По случай първия му триумфален вход в Букурещ))" - читать интересную книгу автора (Вазов Иван)
Иван ВазовОда на императора Александра II(По случай първия му триумфален вход в Букурещ)
Царю!Днес, като в земя ниидеш с слави и с гърмеж,та на грозните тираниудар грозен да дадеш;днес, като въз нас сияетвойто царствено лицеи от радост веч играевсяко българско сърце;днес, като във тебе видимнаште сбъднати мечтии ще скоро да съзидимхрам над вражите кости;като майка развълнувани незлобен кат дете,ида и теб принос струвамтез трептещи стихове.Знам, че твойта лъчезарностда опиша нямам мощи такава благодарностда изкажа слаб съм йощ;знам, че бледно ще възпеяхубостта на тоя час,че за тая епопеятрябва Омир, Пушкин, Тас;ала как ли да немеяпри възторг такъв голям?Аз реших да го излеякакто мога, както знам.Тъй, кога на изток пресенслънцето от горский връхяви своя лик небесен —птичето го среща с песен,а цветето — с дъх! I Защо племената учудени тръпнат?Каква вест голяма смути ги сега?Коя слава думат, чие име шъпнатднес всичките уста и всички сърца?За първи път иде към тия брежищатакъв монарх славен, с такваз славна цел,за пръв път в небето, в простора се виждатъй гордо да фърка двуглавий орел;за пръв път вселената смаяна гледаедин цар да тича на бой да се бий,не корист, не слава да дири с победа,не иго да туря, а да го разбий! II Души свети, жални на толкоз девици,без жал покосени в най-младата връст,на толкова майки, деца, мъченици,издъхнали в пламък, умрели на кръст;вий, ангели тайни, вий, жъртви славянски,що пълните с вопли всяк дол и всяк лес —сестри упоени, вий, музи балкански,към вас се обръщам, вдъхнете ме днес! III Царю мой! Ти идеш с разкрити обятья,със твойте герои, със твойте орли,свободни да сториш горките си братя,с един мах да смажеш тираните зли.Ти идеш, кат пръскаш надежди, цар сяен,и толкоз шум, радост, светлик и заря,тъй, щото цял изток помисли замаен,че слънцето тоз път от север изгря!Да, слънце! Но слънце, що води по себетрескавици, бури, де правда кипии злото наказва, и гнилото треби,и робски вериги с жара си топи!Царю мой! Видях те, кат идеше красенвсред блясък и слава, всред гръмот и шум,с тоз лик благороден, с тоз поглед горд, ясен,що вечно остават в човешкия ум!Царю! И когато вървеше възфалянвсред рой генерали, всред куп князове,приветствуван шумно в тоз ход триумфаленот хиляди уста, сърца, гласове;когато народът край теб се валешеобаян, гологлав, със почит и страх,и китки фьрчаха, и въздух ехтеше —затулен в тълпата, аз тихо сълзях!Аз плачех!… Защото в света думи няма,с които възторгът да се изрази,защото таз радост, таз радост голямаизлива се само в горещи сълзи!… IV Теб бог ти предаде съдбината наша,Русия — завета си славен и свят,ти идеш да смесиш в горчива ни чашанебесна услада при многото яд.Ти знамето вдигаш за светла идеяи нищо не плаши ти дивний полет,борбата гигантска ти сам предприе я,що нявга подкачи полвината свет.В епохите няма момент по-умилен,в исторьята няма по-доблестен лик,от Цезаря ти си по-славен и силени от Александра ти си по-велик!Какво те сториха? Превзеха царствата.Царю! Ти сто пъти по-горе стоиш:ти ведно с царствата владейш и сърцата,те туряха узи, а ти ги трошиш.Затуй вси корони, престоли и славабледнеят, тъмнеят пред твоя венец,затуй вси тирани „колос“ те кръщават,затуй вси народи зоват те отец!Затуй на гласа ти гръмовен, магиченмильон души стават за тебе да мрат,затуй във гнева си, Перуну приличен,със своята сила изпълняш светът.Ти дума пришушнеш — оковите падат,ти махнеш с ръката — трепери Елбрус,ти вежди намръщиш — бледней Цариградът,ти тупнеш с крака си — навред става трус. V Царю, величай се! Кой с тебе е равен?Зад теб е Русия, пред тебе е бог,ръката ти й мощна и подвигът — славен,за твойта сполука целта ти й залог!Царю, величай се! Желай ти певеца,през който въздишат мильони сърца,на таз епопея да сключиш конецас кръвта, що се пише на твойте деца;да видиш по-скоро там, там през Балкана,орлите ти бурни на юг да летът,България волна и смазан тирана —на толкова жъртви да видиш плодът;да видиш да има потът свойта сладости майката — щерка, и мъжът — жена,и черквата — святост, и хижата — радост —да има свобода и в нашта страна;накрай — между братя да няма веч делба,един вожд да имат, един същ олтари двайсет народи от Босфор до Елбада поздравят скоро Славянския цар. Юни 1877