"Към пропаст" - читать интересную книгу автора (Вазов Иван)

Явление 2

Теодора, Дария и свитата

Теодора (като се освобождава от ръцете на боляркината). Ох! (Кръсти се многократно и с поклони пред иконостаса.) Госпожо Дарио, аз ще си почина при тебе. Ох, как е тихо, спокойно у вас! Как се иска човеку да се закрие тука от мълвата и скръбта на света и в тиха молитва да живее с небесния цар. Не искам да стоиш права, майко. Ела по-близичко до мене. (Показва на Дария мястото до себе си. Прави знак на свитата, която излазя.)

Дария (сяда почтително).

Теодора. Как е добро тука…

Дария. Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ние грешните сме безполезни на света и животът ни няма нищо весело. Не, нека те благослови света Богородица за твоята християнска душа и благочестие.

Теодора (с въздишка). Не, не такова място аз желая… Може би скоро и да бъда на такова място!

Дария (стресната). Царице, що думаш? Ти живееш в царски палат и в царски палат до гроба трябва да останеш.

Теодора (фаща я за ръката с дълбока скръб по лицето, после си изтрива очите).

Дария. Господарко!

Теодора (затуля си очите и хълца глухо).

Дария. Господарко!

Теодора. Бабо Дарио, утеши ме.

Дария. Господарко! Кажи ми, светла дъще, какво има аа душата ти? Денонощни молитви ще правя пред всевишния, за да те зарадва. (Фаща й ръцете и я гледа съчувствено.)

Теодора. И за това дойдох, бабо Дарио, да си издумам. Аз съм нещастна.

Дария. Кажи, мила щерко.

Теодора. Аз съм чужда на Александра вече.

Дария. Как?

Теодора. Александър е омаян от една поганка. Сещам, бабо Дарио, че тя скоро ще ме замени на трона. (Затуля си лицето и захълцва пак.)

Дария. За еврейката ли думаш, господарко?

Теодора. Да.

Дария. Благочестивия и христолюбивия наш цар Иван Александър никога няма да падне в това нечестие!

Теодора (ридаейки). Той я обича.

Дария. Никога, никога, дъще, казвам ти. Защо се мъчиш напразно с тия черни подозрения?

Теодора. Той я обича!

Дария. Може да я обича, мъжете са слаби. Но той е християнин, а тя е проклета жидовка, от рода на ония, дето разпнаха спасителя Христа на Голгота.

Теодора. Тя го е омагьосала.

Дария. Ще развалим магията на тая бесовска дъщеря. Великият бог ще чуе нашите горещи молитви и ще го просвети със зарите на истината. Ние ще се молим денонощно. А ти, царице, продължавай милостите си към светите божи храмове, удвой щедростите си към сиромасите. Тъй ще ни помогнеш на молитвите.

Теодора (замислена малко). Майко, да станеше това!

Дария. Бог ще го вразуми, вярвай ме.

Теодора. Ох, големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора.

Дария. И той е човек, Теодоро, и се бои от бога и има срам, па и жалост усеща. Ти си дала на Александра досега щастлив живот, имате два сина като ангели, нека ви бъдат живи — не се оставя току-така по една мимолетна прищявка.

Теодора. А при това оставяли са, бабо Дарио. Нали някога цар Георги дваж пъди жени! Нали цар Михаил, мъжовия ми чича, също напусна царица Анна, та зе гръцка княгиня? У царете няма жалост.

Дария. И бог ги наказва: цар Георги изгуби престола си, а Михаил изгуби главата си. Всичко се плаща на тоя свят.

Теодора (с въздишка). Ох, аз не желая да стигне същата отплата Александра.

Дария. И бог ще запази добрият ни цар от такова безумно деяние. Не грижи се. Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Басараба. Не можеш да се боиш от съперници като тая безродна еврейка. Александър не е изгубил ума си. Успокой се, Теодоро.

Теодора (става). Ох, искам, майко, да бъда спокойна. (Тръгва полека към дясната врата.)

Влазя отдясно свитата.

Дария (фаща я под лявата ръка). Уповай се на бога и на пречистата му майка дева Мария, и на свети четиридесет великомученици.

Теодора. Благодаря ти, света майко, ти не първи път укрепяваш духа ми с мъдрите си думи. (Цалува й десницата.) Прощавай, моите хора ви донесоха за църквата някои дарове. (Отива към вратата.)

Дария. Света Богородица триж да ти заплати за доброто дело.

Теодора. Прощавай, бабо Дарио. (Излазя, последвана от Дария и от свитата.)

Отвън на пътя някой клапан минува в пее:

Песента отслабва и се губи. Клепалата пак забиват, както в началото на действието. Влазя Георги отляво.