"Към пропаст" - читать интересную книгу автора (Вазов Иван)

Явление З

Георги, после Дария

Георги (сяда на левия миндер, облакътя главата си и стои няколко време дълбоко замислен, с мрачен и скръбен вид. Клепалата млъкват. Той става и се разхожда тревожно. Влазя отдясно Дария).

Дария. Казах ти да почакаш малко, до де изпратим царицата. Сега какво искаш ти?

Георги (печално). Бабо Дарио, какво става с нея?

Дария. Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е се#768; тъй… Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моя грижа.

Георги. И се#768; не иска да се вразуми?

Дария. Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят.

Георги. Мога ли да я видя?

Дария. Не бива, не бива още.

Георги. Аз те моля, бабо госпожо: ти знаеш, как я обичам.

Дария. Ти ще я развълнуваш изново… Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино, тук мъже не обичам да се мяркат често. (Гледа го състрадателно.) Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената. Толкова други души станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жално за твоята невеста. Толкова млада, толкова хубава! Иди запали свещ в черква, па си иди.

Георги (цалува й ръката и тръгва надясно. От прага). Бабо госпожо, поздрави я от мене. (Излазя.)

Дария. Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души!

Отляво влазят Нимфидора и Дорослава. Дорослава е облечена в дълга черна дреха.