"Зайчета и хвърчила" - читать интересную книгу автора (Павлова Елена)4. БРОКОЛИ И МОРЕТОБроколи и Смрадльо подминаха последната редица къщи и излязоха на плажа. Пясъкът бе още топъл и приятно хрускаше под лапите на зайчето. — Това е морето! И според мен то трябва да бъде видяно и усетено именно по тъмно! — каза Смрадльо. Свежият бриз бе изпълнил въздуха със силен солен аромат. Шумът на вълните се бе превърнал в равномерен тътен, който заглушаваше всичко. Броколи се приближи, потръпвайки не толкова от студ или от страх, колкото от могъщия зов на морето, което неустоимо го привличаше. В тъмното водата приличаше на огромно, но ласкаво и спокойно животно, което спи и кротко диша, а властният плисък на вълните е неговият пулс… — Не вярвах, че продавачът на раковини казва истината! — прошепна учудено Броколи. — Прекрасно е, нали? — Смрадльо тихичко се засмя — Мога да стоя тук цяла нощ и просто да слушам… Бих ти предложил да се окъпем, но мисля, че някой в хана ще се притеснява за теб! — Вярно! Съвсем забравих за Орехчо! — Ела! — лисугерът го хвана за ръката — Утре ще дойдеш тук по светло! — Ще ми се да бъдем заедно! — Едва ли ще стане… И не забравяй — не се доверявай на никой непознат! — Но ти не си… — Наистина, вече не съм непознат за теб! — съгласи се Смрадльо — Е, може и да се видим в близките дни, но не разчитай на това! Орехчо бе седнал пред огнището в „Котвата“ и бавно отпиваше бира от халбата си. Когато забеляза Броколи, той се надигна: — Бях почнал да се чудя… — Радвам се да те видя, Орехчо! — зайчето се притисна в прегръдката му — Да знаеш само колко неща ми се случиха! — Сядай да хапнеш и ще ми разкажеш! След като вечеря и разправи на Орехчо за пазара, невестулката, Скубльо, Смрадльо и морето, Броколи едва успя да стигне до леглото си — толкова бе уморен. Заспа с раковината до ухото си, вслушан в равномерния пулс на морето. |
|
|