"Зайчета и хвърчила" - читать интересную книгу автора (Павлова Елена)3. ЛИСУГЕРЪТ СМРАДЛЬОМиденият град някак изведнъж бе изгубил привлекателността и дружелюбието ди и това много учуди Броколи. Бе все още сравнително рано, но всички магазини бяха със спуснати решетки, на прозорците на къщите висяха плътни пердета, а по тъмните улици минувачите бяха рядкост. Зайчето подмина няколко ярко осветени кръчми, от които се носеше музика — но това само правеше тишината из пресечките още по-зловеща. — Никога повече! — прошепна Броколи, докато се оглеждаше за фара на един ъгъл — Никога повече! — Какво „никога“? — стресна го нечий дрезгав глас. Зайчето се озърна. На близкия вход се бе облегнал дребен и доста проскубан лисугер. — Ами, ъъъ… — Броколи се колебаеше как да постъпи. — Не се страхувай, няма да ти сторя нищо лошо! — лисугерът се приближи — Казвам се Смрадльо! А ти? — Броколи! — зайчето неволно отстъпи назад. Откъм лисугера се разнасяше отвратителна смрад на гнило, канал и мърша. — И, хм, закъде си се разбързал, Броколи? — Смрадльо пристъпи още малко към него. — Ами, прибирам се вкъщи, господине! — И къде е това? — „Счупената котва“! Там сме отседнали… Само че май аз… — Броколи отново се огледа. Къщите бяха твърде високи и фарът изобщо не се виждаше. — Май си се загубил, а? — Смрадльо въздъхна — Обзалагам се, че не можеш да откриеш фара на Фод! — Откъде знаете? — И аз не го виждам от тук! — лисугерът меко се засмя — Е, ако нямаш нищо против, мога да те заведа до „Котвата“! Броколи се поколеба. Наистина имаше нужда от помощ — градът го плашеше до смърт. Но и Орехчо, и невестулката го бяха предупрждавали за опасностите след здрач — а Смрадльо вонеше ужасно и определено изглеждаше опасен. Така че зайчето отговори: — Не, благодаря! Само ми кажете накъде да тръгна! — Както желаеш! — лисугерът сви рамене — Ето натам! След няколко пресечки вече би трябвало да можеш да видиш фара! Броколи кимна и хукна по улицата. Смрадльо му бе казал, че скоро ще забележи фра, но той започна да си мисли, че е бил излъган. Бягаше и бягаше, а мигащата светлинка не се появи. Накрая Броколи спря разтреперан и изхлипа. Започваше наистина да се плаши, че окончателно се е изгубил и вече никога няма да открие Орехчо… Зловещата тишина наоколо го караше да си представя спотаени навсякъде чудовища. — Проблем ли имаш, хлапе? — попита някой зад гърба му. Броколи подскочи с писък, но топлият приятелски глас принадлежеше на представителрен борсук със засукани мустаци. Борсукът вдъхваше доверие и зайчето се успокои. — Загубих се! — каза то. — В Мидения град това е едно от най-лесните неща! — съгласи се борсукът — Къде са родителите ти? — В Детелиновото селце! — С кого си тук тогава, така далече от къщи? — С никого. Е, с Орехчо, но той ми е просто спътник! — Хм! И накъде беше тръгнал? — Към „Счупената котва“! — Случайно ми е на път… Да те заведа ли? — Ами… — Ела, хайде, не се страхувай! Ела по-близо! Броколи се приближи. Борсукът с изненадваща сила го сграбчи. В свободната му лапа се появи къс нож, който той опря до гърлото на зайчето с обиграно движение: — Ако викаш, ще те заколя! — Аз… — Тръгвай с мен — и нито звук повече! Броколи изхлипа. Изобщо не бе очаквал такъв развой на нещата. Бе се измъкнал благополучно от един бандит само за да се натъкне на друг и… — Спри, Скубльо! — тихо, но зловещо заяви Смрадльо. — А? — борсукът сепнато се огледа — Уплаши ме, знаеш ли! Помислих, че е някой полицай! — По-лошо е! — Смрадльо излезе от мрака на близкия ъгъл — Това хлапе работи за мен! — Но… — Скубльо отдръпна ножа, без обаче да пуска Броколи — Той не каза нищо такова! — И да не е луд! А ако ти си ченге под прикритие? — Май си прав! Съжалявам! Наистина не знаех! — Просто го пусни и се махай! Борсукът направи точно това. Броколи искаше веднага да хукне, но краката му бяха като залепнали за земята. — Неразумно от твоя страна да се доверяваш на първия добре изглеждащ минувач! — Смрадльо цъкна с език — Ела, ще те заведа в „Котвата“! Броколи се разтрепера, когато той го докосна. — Няма страшно! — Смрадльо го притисна към гърдите си и ласкаво го потупа — Отиде си вече! Хайде, да вървим! — Но… За-за-за-защо? — заекна Броколи. — Скубльо с това си изкарва хляба. Отвлича малки дечица, обучава ги и ги продава като слуги… — А ти? — Аз съм само дребен просяк! — Смрадльо поклати глава — Не съм нищо по-добро от Скубльо, но, уверявам те, поне не посягам на деца… Що се отнася до теб, приятелче, ще е по-добре да научиш едно-друго за Мидения град. Пък същите неща важат навсякъде! — Да не се доверявам на представителни господа, а на такива като теб ли? — Не! Всъщност не се доверявай на абсолютно никого, когото не познаваш! Не искам излишно да те плаша, но всеки непознат е опасен — особено тези, които те разпитват подробно! Ако си се загубил, по-добре потърси полицай, който да те упъти… Иначе може да се окажеш отвлечен — или дори по-лошо, пребит, ограбен и дори убит! — О! — Също така, никога не замръквай на открито в града! Самотно хлапе, което се мотае по тъмно, просто си търси неприятности! — О! — Стига с това „О!“, моля те! Градът е интересен, но и опасен… Винаги е така — всяко хубаво нещо си има и лоша страна! — А какъв е този шум? Смрадльо се ослуша и поклати глава: — Не чувам нищо! — Прилича на… плисък? — О, сигурно имаш предвид морето? Съвсем близо сме до плажа! — Може ли… — Да го видиш? Разбира се! |
|
|