"Зайчета и хвърчила" - читать интересную книгу автора (Павлова Елена)2. МИДЕНИЯТ ПАЗАРТъй като зайчето нямаше определена цел и просто се мотаеше наоколо, то тръгна натам, накъдето вървяха повечето минувачи. Градът му се струваше огромен и чудесен. Бе пълен с нови миризми, гледки и причудливи неща, които до едно изискваха вниманието му. Спираше да зяпа витрините на магазините, проучи особено апетитния аромат на сергията с печени кестени и похарчи една от монетите за да опита лакомството… Въпреки всичкото бавене, стигна до пазара след около час. Миденият пазар бе най-голямата забележителност на града. Бе заграден с висока каменна стена във вид на гигантска окръжност и, гледан от делтата на реката, представляваше центъра на Мидения град — спираловидно намотана пъстра ивица, насечена от прави линии. Както Броколи откри, отблизо спиралата се оказа съставена от разположени в кръгове сергии, а линиите бяха алеи, оставени за удобството на клиенти, които нямат време да обикалят и да зяпат. Броколи имаше повече от достатъчно време, така че тръгна покрай сергиите, дъвчейки бавно разкошните печени кестени. Пазарът бе неописуемо пъстър и шумен — много повече, отколкото ежегодният есенен панаир в Детелиновото селце. Продавач на платове бе проснал по алеята мостри от стоката си и я хвалеше с пълно гърло. В съседство друг бе подредил разнообразни кошници и ги прославяше с мощни крясъци. Точно до тези двамата спретната коза с пъстра забрадка се дереше: — Прясно млечице! Вкусно сиренце! Сладко масълце! И бяла с-мееее-тана! Броколи се задържа най-дълго край сергията за украшения. Заоблени и продълговати миди с гланцирани черупки, раковини в различни цветове — някои намотани на спирала, други с многобройни стърчащи рога, причудливи корали… — Можеш да чуеш морето, ако допреш раковината до ухото си! — съзаклятнически смигна продавачът. — Наистина ли? — Броколи се ококори. — Пробвай сам! Действително, чуваше се равномерно туптене и съскане като плясък на вода. — Така ли звучи морето? — полюбопитства Броколи — Не е… много внушително! — Ха! — продавачът се разсмя — Дошъл си в Мидения град и не си видял морето! — Е, плавах по него… Със сал! — Не е същото! — продавачът поклати глава — Щом ти остане някоя свободна минута, изтичай на брега — но не на пристанището, а от другата му страна, където е плажът. Там ще разбереш какво значи море… И вземи раковината — считай я за подарък от Къртичко за теб! — О, благодаря! — Няма защо! Ха! — продавачът отново се изкиска — Да дойдеш в Мидения град и да не посетиш морето е като да стигнеш до джунглата и да не зърнеш лъва! — Кого? — О, няма значение! Сега изчезвай, преди да съм размислил! На пазара имаше какво ли не: сергии с оръжия, от ками до огромни мечове и от леки лъкове до масивни арбалети; сергии с домашни любимци — големи колкото палец маймунки, шарени папагали, лъскави рибки и всякакви странни зверчета; имаше храни — пресни и консервирани, познати навсякъде и донесени от чудновати задморски страни; имаше също люлки и забавления, за които Броколи похарчи по-голямата част от парите си. Той се повози на въртележката, яде захарен памук, поязди миниатюрно пони, хвърли десетина топки по ухилен до уши клоун, който смешно падаше в корито с вода, щом бъде улучен… Изобщо, зайчето прекара великолепен следобед. Някак си съвсем неусетно над Мидения пазар падна здрач и сергиите опустяха. — Е, малкия, слизай вече! — невестулката, която пускаше въртележката, меко побутна Броколи — Време е да затварям! — Не може ли само още един път? Моля ви! — Наистина трябва да приключвам! Мръкна се вече! Пък и родителите ти сигурно ще се притесняват за теб! — Те не са тук! — Броколи неохотно слезе от въртележката — Наистина, не може ли да… — Виж, синко, за мен — а особено пък за теб — е много опасно да замръкваме на открито! Хайде, все има някой, който да се грижи за теб! Върви си вкъщи! Броколи се сети, че бе обещал на Орехчо да се прибере в „Котвата“ преди здрач и кимна: — Утре мога да дойда пак, нали? — Разбира се! А сега бягай вкъщи! — Накъде е морето? Невестулката му посочи една далечна примигваща светлинка: — Това е фарът, който се намира на остров Фод, навътре в морето. Няма начин да сбъркаш посоката! — Благодаря! Довиждане и до утре! — Всичко хубаво! Броколи опипа раковината в джоба си и, спокоен, че не я е загубил, хукна надолу по посока на фара. |
|
|