"Зайчета и хвърчила" - читать интересную книгу автора (Павлова Елена)1. „СЧУПЕНАТА КОТВА“Броколи за пръв път виждаше пристанище и остана очарован. Миденият град имаше десет големи кея, които изглеждаха направо претъпкани. Имаше лодки с най-различни размери, множество салове и дори два огромнти морски кораба с обрасли с водорасли и миди бордове. Орехчо остави сала си на един от крайните докове и Броколи търпеливо го изчака да се договори с някакъв дебел борсук за разтоварването на стоката. — Сега, — каза му Орехчо, след като приключи с това, — ще отидем да се настаним в моя хан! — Ти имаш хан? — Не, не! — заекът поклати глава — Но в „Счупената котва“ ме познават — свикнал съм да отсядам там, нали разбираш! И в Детелиновото селце имаше хан, така че Броколи смяташе, че знае какво да очаква. Отново се бе излъгал — „Котвата“ беше масивна двуетажна къща с кръгли прозорци. Над вратата висеше половина от голяма корабна котва. Долният етаж представляваше екзотична кръчма — масите и пейките бяха завинтени за пода, на стените бяха опънати морски карти, а над грамадното огнище бе окачен красиво гравиран корабен рул. Голяма част от посетителите поне приличаха на морски вълци — такива, каквито Броколи си ги представяше. Само дето нито един не беше вълк. Обслужваше ги закръглена катерица, която широко се усмихна при влизането на Орехчо и се втурна към него с разтворени обятия. — Почти бях почнала да мисля, че си се удавил някъде! — възторжено извика тя — Или че си предпочел някое друго местенце… Дай да те разгледам! Реката ти се отразява чудесно! — Пак ме ласкаеш, Кики! — Орехчо се измъкна от прегръдката й — Впрочем, запознай се с моето приятелче Броколи! — Добре дошъл в „Котвата“, хлапе! — Кики се усмихна още по-широко — Имам една хубава стая точно като за вас двамата… Елате да ви я покажа! Ще ви допадне, обзалагам се! Стаята наистина се хареса на Броколи. Не беше просторна, но бе слънчева, а от прозореца се виждаха пристанището и морето — и дори салът на Орехчо. — Вече сме настанени! — отбеляза Броколи — Сега ще ми покажеш ли града? — Съжалявам, момчето ми, но имам много работа за вършене! Трябва да се срещна с неколцина търговци, да се споразумея с някой от тях за цената на подправките, да уредя превоза… — Да, разбирам! — Броколи въздъхна — Значи ще си стоя тук… — Не, не разбираш! — Орехчо гальовно му смачка ушите — Просто исках да кажа, че нямам време да се правя на екскурзовод. Но ти си свободен да ходиш и да разглеждаш каквото си искаш! — Но… — Свикнал си родителите да ти дават разрешение за всичко, нали? Е, не забраяй, че сега си сам за себе си… Що се отнася до мен, аз съм просто благосклонен спътник и нищо повече! Ето, вземи — тези пари би трябвало да ти стигнат да си купиш някое лакомство и да се позабавляваш на пазара! Запомни добре — можеш да стигнеш до пристанището от всяка точка на града. Достатъчно е да вървиш в посока към морето. Що се отнася до „Котвата“, тя е в третата пресечка, броено от кантората на борсука. Като знаеш това, няма начин да се загубиш. Тръгвай и приятно прекарване… О, да — бих искал да се върнеш до смрачаване — нощем Миденият град може да бъде, хм, доста опасно място! Броколи стисна монетите в лапичка и кимна: — Ще се видим довечера! За да е сигурен, че може да намери „Котвата“, той три пъти се разходи до кантората на борсука и обратно. Ханът наистина се намираше в третата пресечка, пък и на всеки ъгъл висеше по една табелка, която сочеше към кръчмата. Успокоен, Броколи се втурна да проучва града. |
|
|