"Галахад в Бландингс" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

3.

Полицаят забърза навън и Типтън почтително се загледа след него.

— Кои злостни хора тръбят, че нюйоркската полиция е брутална? — отбеляза той. — Брутална, друг път. Никога не съм виждал по-мил човек. А ти?

— Никога.

— Можеш да чуеш как млякото на човешката доброта бълбука в него.2

— Определено.

— Няма да се учудя, ако е започнал живота си като бойскаут.

— Нито пък аз.

— Показва колко глупаво е да се ръководиш от външността на хората. Той не е виновен, че не е писана картинка.

— Естествено.

— А и какво, в края на краищата, е красотата?

— Точно така. Повърхностен слой, както често съм се изразявал.

— Също и аз.

— Важно е сърцето.

— Неизменно. А неговото е голямо като стадиона на „Янките“. А, Гароуей. Какъв е резултатът?

— Там е.

— Три пъти, не, нека да са четири пъти „ура“. Как ти се стори?

— Сънен.

— Искам да кажа в какво настроение? Любезен? Хрисим? Приветлив? Усети ли някаква склонност да дава пари?

— Естествено.

— Тогава дръпни се от пътя и ме пусни до телефона — нареди Типтън.

Докато вървеше, главата продължаваше да го боли, но сърцето му пърхаше. Беше поел пътя към нещо, което щеше да изпълни сърцата на част от ближните му, и най-вече на полковник и лейди Хърмайъни Уедж, с тревога и безпокойство, но още не го знаеше. Не беше ясновидец.