"Ягор" - читать интересную книгу автора (Бърлич-Мажуранич Ивана)

II

Когато вечерта бащата се връщал от ливадата, намерил в ръжта кошницата с гърненцето и кърпицата на Ягор. Отишъл си дома, а жена му дояла кравата в обора.

— Добър вечер, либе! Къде ми е обедът? Какво стана с Ягор?

— Не знам, драги! Недей жали за сина си, щом не е способен да ти донесе обед. По-малко хляб ще ни трябва без него.

— Право казваш — отвърнал мъжът и отишли в колибата да вечерят.

Като се навечеряли, жената показала на мъжа си парчето хляб, което било останало.

Погледнал го мъжът, но не могъл истински да се зарадва на този хляб.

Жената легнала да спи, а той отишъл в кошарата да навиди стоката. Като се намерил сам със стоката и като почнал да шета около нея, взело да му става все по-тежко. Кравата и козата го гледали, а него сякаш нещо го бодяло в сърцето от това. В ума му било все късчето хляб, който бил останал.

Седнал той на прага на кошарата и се загледал в нощта.

Навън било месечина, на месечината колибата и кошарата изглеждали като две шепички, а полето и дворът като две длани, всичко заградено с плет. Полето и трите ниви, и трите изорани.

— Догодина няма нужда да ора третата — помислил си човекът, защото отново се сетил, че сега му трябва по-малко хляб. Но веднага усетил, че без третата нива никога не би изорал и другите две. Плугът бил дървен, кравичката слаба, а земята твърда. Ако нямаш радост в сърцето, ще загинеш от мъка над тази земя, но няма да я обработваш.

— За радост са я орали моите деди, все баща за сина. А аз, грешникът, погубих сина си, убих радостта в себе си и в земята.

Докато помисли той това и нещо проговорило край него от гредата на вратата. Ако не било щурец, значи било някакво чудо.

— Иди потърси сина си — говорел му онзи глас. — Ето го в бърлогата на баба Полудница. Тръгни покрай плета, но вземи със себе си онова гърне от кошницата и в него вода. Като влезеш в бърлогата, върви все по-навътре по рова и като усетиш, че отнякъде бие голяма горещина, ти се напий с вода от гърнето и нищо няма да ти стане, защото бабата е пила от него преди тебе. Ще се подкрепиш и ще спасиш сина си.

Вдигнал се веднага човекът, взел вода в онова гърненце и тръгнал покрай плета. Като намерил бърлогата, влязъл в нея и вървял по рова, докато стигнал до гумното под земята, от което струела страшна горещина. Съгледал човекът онези дванадесет пещи, а около тях слуги, които се въртели като дяволи около пламък. Сред гумното видял своя син, как се разправя в пъклената жега с един червен огромен овен.

Сбъркал се бащата от жалост, забравил да се напие с вода от гърненцето, ами отворил уста да повика сина си. Едва си отворил устата и горещото дихание му запалило гърлото. Хванал се човекът за гърлото, разкаял се в себе си, казвайки си: „Не съм и заслужил друго“, и загинал като къртица в ров.

Когато на сутринта мащехата видяла, че го няма мъжът й, излязла и го повикала, а като не се отзовал, отишла да го търси, като не го намерила, почакала до вечерта, но като не се върнал и вечерта, тя застанала насред двора, огледала се около себе си, потрила ръце и рекла:

— А така. Това, което вчера беше негово, сега е мое.

Като изрекла това, влязла в къщата, затворила вратата с резето, извадила от скрина едно платно, което била оставила майката на Ягор, запалила свещ и взела да си крои риза и фуста.

Но кравата и козата се натъжили в потайното си място. Та вечерта не докоснали нито сламка. Не им се ядяло. Като настанала нощ и в колибата всичко утихнало, кравичката казала на козата:

— Какво ще правим, дружке?

— Какво можем да правим, освен да идем да търсим детето?

Баган се качил на яслата. Малък бил като палец, на крачката му имало конски копитца, на човешката главичка — волски рогца. Баган казал на кравата и козата:

— Хайде, други няма.

Кравичката помислила и рекла:

— Какво можем да направим сами? Хайде с нас, Багане. Ти си по-мъдър от нас.

— А кой ще пази имането на малкия? Моята работа е да остана, а вашата — да вървите — наредил Баган.

Баган отвързал връвта, с която кравичката била вързана за яслата. После хванал връвта да отвърже и козичката. А тя рекла: „Отвържи връвта от яслата, но ми я остави около рогата. Може да ни потрябва.“

Той сторил това и намотал връвта около рогата й, после отворил вратата на кошарата, а кравичката и козичката излезли в нощта да търсят Ягор. Баган пък останал да пази имането му.

Не знаели козичката и кравичката нито накъде да вървят, нито по кой път, Баган ги упътил само да идат на скалата и да търсят детето там, където скалата е най-висока и най-страшна.

Един ден вървели и минали само през ливади, а вода в кладенците колкото щеш. Кравичката се напасла сладко и се напила с чиста водица. Втори ден вървели, целия ден минавали през гъст храсталак и попаднали на поток. Сладко се нахрупала козичката и се напила с чиста водица. На третия ден вървели и навлезли вече в планината, в запустели места. Пашата била слаба, а вода имало само в една кална локва. На четвъртия ден — само хвойна и смрика, вода нямало нито капка, скалата била все по-гола и все по-стръмна, кравичката я напуснали силите. Когато вече съвсем изнемогнала, клюмнала и рекла:

— Дружке, не мога по-нататък, а гледай върха колко е високо още над нас.

— Лежи тук под хвойната и чакай — отвърнала козата. — Ако се трепем и двете по тази височина и на двете ще ни се свърши млякото и няма да има с какво да напоим малкия. Аз ще вървя да го спася, а ти ще го напоиш.

Останала кравичката под хвойната, а козичката продължила нататък. Катери се тя, катери — камъкът все по-гол и по-стръмен, пуста и страшна била височината, като да се е насочила към небето. Убила си козичката краката, но стигнала под желязната ограда. Гледа козичката, че котловината е опасана с канари и железни плочи, а над нея небето и въздухът се били белнали от горещина.

— По-лошо място на скалата няма, тук трябва да е сирачето — казала козичката и се поверила на канарата, където тя се събирала с желязната плоча, и погледнала през плочата.

Плочата била висока колкото двамина човека, гладка като стъкло, гореща като пъкъл. Под нея в котловината спяло детето, натежала му мъката през тези четири дни, опънало се на камъка и заспало.

Козичката повикала детето, а то не я чува. Само онези ми ти големи овце вдигнали своите страшни глави. Но нали нищо не разбирали, чудовища слабоумни, отново навели глави, пасат ли, пасат онези бакърени листа, дето пръскали пламъци около техните червени глави. А козичката отронила камъче с крак, камъчето паднало край детето и го пробудило.

Ягор отворил очи и видял над себе си рижа брадица и два вити рога и още две очи, да били два ангела, нямало да са му по-мили. Скокнало детето, вдигнало ръце и рекло:

— Спаси ме, миличка.

Като казало това и когато козичката чула гласа на детето, забравила, че краката й са болни и изподрани, искала само да отиде до детето или то да дойде при нея.

Хванала се с предните крака за оградата и разтърсила глава. Връвта се отвила от рогата й и краят на връвта паднал точно в ръцете на Ягор, а другият край бил вързан за рогата на козичката. Хванал се Ягор за връвта и започнал да се вдига все по-нагоре и по-нагоре, докато не обгърнал благополучно козичката през врата. А тя пренесла детето през оградата, избавила го от страшната котловина и легнала изморена с него на един камък да си отдъхне.

А детето, тъй като едва било дочакало козичката, не сваляло ръце от врата й. Така лежали дълго един до друг сами, като две мравки на онази страшна и голяма височина.

— Хайде да тръгваме, душо Ягоре — казала най-сетне козичката.

— Не мога, козице. Изгорях от жажда, напой ме с мляко.

— Нямам мляко — пресъхна. Да отидем при кравичката.

Тръгнали гладни, жадни, капнали по стръмната скала. Трябвало да се спасят — детето се държало за козичката, а тя за детето, да не се преметнат с главата надолу и така слезли благополучно до хвойната.

Под хвойната лежала кравичката, хубаво си била починала, разхладила се на хлад, подкрепила се с росица, та май се и била за два дни напасла, посрещнала ги радостно:

— Не се бойте, мили мои. Ще ви напоя и двамата с мляко.

Легнали те, напили се с мляко колкото могли и после казали весело:

— Кравице, майчице. Каквато най-хубава и най-ситна трева има, твоя ще бъде. Самата ти си гладувала, а нас ни нахрани.

След това станали и тръгнали по същия път, по който били дошли козичката и кравичката — през смрикови дървета, та през запустялата земя, та през храсталака и през ливадата. Колкото били изминали козичката и кравичката от къщичката за четири дни, с детето стигнали до нея за един-единствен ден.