"Мисия в Сиена" - читать интересную книгу автора (Чейс Джеймс Хадли)

2.

Половин час по-късно от една телефонна кабина на Шипер Маркет, Дон се обади на инспектор Орок.

— Тук Миклем, — каза той. — Моят шофьор е видял нашия човек да напуска къщата. Той го е проследил до ул. „Атина“ 25. В аферата е замесена и една жена. Тя се намира на „Маркет Мей“, 2. Аз стоя пред нейната квартира, а Масон наблюдава другата къща.

— Браво! — извика Орок. — Вие свършихте добра работа, господине. Незабавно ще изпратя коли и на двама ви, а и аз също ще дойда при вас след десет минути.

— Отлично, — каза Дон. И затвори телефона.

Той излезе от телефонната кабина и се върна на поста, откъдето можеше да наблюдава апартамента над една бакалия, в който беше изчезнало червенокосото момиче.

Тя не беше успяла да избяга. Беше взела едно такси на „Шафтесбури Авеню“ и Дон също беше имал шанса да вземе едно, преди нейното да изчезне по „Пикадили“. Освобождавайки таксито на „Халф Муун Стрийт“, младата жена беше продължила пеша по „Пикадили“ откъм парка до Парк Лан, обръщайки се през цялото време. Дон беше успял да я проследи без да бъде забелязан и накрая я видя да влиза в апартамента над бакалията през една странична врата. Няколко минути по-късно един прозорец на първия етаж светна. Той беше изчакал около 20 минути и след като светлината беше изгаснала, той най-напред се беше уверил, че апартамента няма друг изход и после се вмъкна в телефонната кабина на няколко метра от бакалията.

Едва беше се върнал на наблюдателния си пост, когато двама полицаи се появиха от мрака.

— Господин Миклем? — попита единият от тях.

— Не губите време, забеляза Дон. — Тя е в този апартамент.

— Добре, господине, — каза полицаят. — Инспектор Орок е на път. Каза ни да не мърдаме. Я, Бил, иди да видиш на „Ервърд Стрийт“ дали няма друг изход!

Другият полицай кимна и се отдалечи.

Дон запали цигара. Той беше малко уморен. Смъртта на Гидо го беше трогнала дълбоко и нейното въздействие беше започнало да се чувства.

Той остана с полицая да наблюдава тъмния прозорец в продължение на 10 минути. После масивният силует на инспектор Орок, последван от трима полицаи, се открои в мрака.

— Е! Господин Миклем, — каза Орок. — Имате голям шанс. Какво става?

Дон му разказа с няколко думи как Хари е видял слабия мъж да напуска къщата на Ференчи и го е проследил до „Атина Стрийт“.

— Жената беше влязла при него 2–3 минути преди да пристигна, — продължи той. — Промъкнах се в къщата. Този индивид — той се нарича Ед, а жената Лорели — искаше да му бъде платено за убийството на Ференчи.

Той повтори дума по дума разговора, който беше подслушал и заключи:

— Тя трябва да му плати утре в 8 ч.

— Ще видим, — каза Орок. — Добра работа свършихте, господин Миклем. Изпратих Хюрст и Мадокс на „Атина Стрийт“. Няма да си мръднат пръста без моя заповед. А сега да видим какво ще ни каже тя!

Той се отправи към входната врата, която водеше към апартамента на момичето.

— Не мърдайте! — каза той на хората си. И като вдигна чукчето, силно заудря. Никой не отговори.

Той почука още няколко пъти и отстъпи.

— Много добре, — каза той. — Опитайте се да отворите вратата! Приближиха се двама здравеняци. Раменете им раздрусаха вратата: при третия удар тя не издържа. Полицаите скочиха на тясното стълбище.

Орок и Дон ги последваха.

— Освен ако тя има свойството да става невидима, имам чувството, че е изчезнала, забеляза Дон, показвайки отворената капандура на прозореца, който се намираше над стълбите.

Един от полицаите излезе от стаята на първия етаж.

— Няма никой, шефе, — каза той.

Орок изръмжа.

— Дайте тревога, — каза той. — Искам да намеря тази жена! Господин Миклем ще ви даде отличителните белези.

Полицаят взе бележка за направените от Дон указания и изтича до телефонната кабина.

— Трябва да ни е забелязала, — каза сърдито Орок. После се обърна към другия полицай:

— Извикайте Хюрст по радиото в колата и му кажете, че момичето е избягало. Кажете му да внимава: тя може би ще се опита да предупреди Ед.

Дон и той влязоха в апартамента, който съдържаше спалня, кухня и баня.

Орок хвърли един поглед.

— Тук няма да намерим нищо, — каза той. — Ще вземем пръстови отпечатъци. Да отидем до „Атина Стрийт“!

Оставяйки двамата полицаи да пазят апартамента, Орок, Дон и тримата цивилни инспектори се качиха в полицейската кола и полетяха по „Пикадили“, за да отидат на „Олд Камптън Стрийт“.

Те намериха двама полицаи на входа на „Атина Стрийт“, които застанаха мирно като зебелязаха Орок.

— Хюрст тук ли е? — попита той.

— Там, в дъното на улицата, шефе.

Орок влезе под свода, последван от Дон. Те намериха Хари, верен на поста си, придружен от сержант Хюрст и цивилния агент Мадокс.

— Нашият човек все още ли е тук? — попита Орок.

— Мисля, че да, шефе, — каза Хюрст. — Нито сме видяли, нито сме чули нещо в къщата, но няма друг изход освен тази врата.

— Да го притиснем, заповяда Орок. — Бъди предпазлив, Хюрст! Той е опасен. Как е вратата?

Хюрст поклати глава.

— Две резета и една ключалка. По-лесно ще бъде да минем през прозореца.

Той показа с пръст прозореца, през който Дон се беше промъкнал в къщата.

— Прието, минете и двамата! — каза Орок.

Дон отиде при Хари под свода. Той изгаряше от желание да се намеси, но знаеше, че Орок не иска и дума да чуе за това. Те гледаха как Мадокс прави къса стълба на Хюрст, за да му помогне да се качи на стената. Хюрст започна да пълзи по керемидите, докато Мадокс се покатери след него.

Дон, който наблюдаваше тъмния прозорец, внезапно забеляза, че нещо зад стъклото мръдна.

— Внимание! — Той Ви видя!

Хюрст беше изминал половината от наклона. Беше изцяло на открито. Той също беше видял една сянка. Пъхна ръка в джоба си, за да извади пистолета. Но в този момент проблесна светкавица, последвана от детонация. Стъклото на прозореца се пръсна.

Хюрст изпусна пистолета си, наведе се напред и се свлече по наклона, повличайки Мадокс със себе си. Мадокс го хвана и успя да го спре, докато Дон и Хари се притекоха на помощ.

— Оставете, ние ще се погрижим, извика Дон.

Отекна нова детонация. Един куршум разби една керемида на няколко сантиметра от Мадокс, който пусна Хюрст и скочи бързо на стената. Хюрст падна от покрива като безжизнена маса.

Дон и Хари го хванаха и го положиха на земята.

Хари опипа врата на Хюрст и сложи пръст върху артерията.

— Той е мъртъв, — каза поразено Хари.

Орок дойде при тях. Той само се увери, че вече нищо не може да се направи за Хюрст, после с учудваща бързина за човек с неговата фигура, се върна в края на улицата.

Мадокс отиде при Дон и Хари под свода, където те бяха отнесли тялото на Хюрст. Мадокс дишаше шумно. Той беше много блед и чертите му се бяха вкаменили.

— Ще се опитаме ли да влезем, шефе? — попита Хари шепнешком.

Мадокс го чу.

— Останете тук! — изръмжа Мадокс. — Не се намесвайте! Това е работа на полицията.

Дон настоя:

— Бих могъл, може би, да отворя тази врата, сержант…

— Разбрахте ли какво Ви казах? Не се намесвайте!

Последва дълга тишина, после дойде Орок.

— Ще го хванем след няколко минути. Той ще съжалява, че е извършил всичко това.

После се обърна към Дон:

— Вие изпълнихте достойно задачата си, господин Миклем. Много ще ми бъде приятно, ако се приберете у дома.

Дон го погледна.

— Шегувате се, нали? Господи! Но ако ние с Хари не бяхме тук…

— Зная, господин Миклем, — възрази сухо Орок. — Но може да има още изстрели и не искам да бъда отговорен, ако за нещастие вие се намерите на пътя на някой куршум. Ще ви държа в течение на това, което става, но за момента ще се върнете у дома.

Дон трябваше да признае, че това е разумно и въпреки че напускаше събитието против волята се, той повдигна безропотно рамене.

— Прието, инспекторе, бон шанс и не го изпускайте!

— Разчитайте на нас, — отговори Орок. — Ще ви държа в течение.

— Хайде, Хари. Да си вървим!

Напускайки прикритието си Хари и Дон тръгнаха към Олд Камптън Стрийт. Изложихме се, забеляза Дон, докато се отправяха към мястото, където той беше оставил колата си. — Предпочитам да бяхме го хванали.

— Как се чувства госпожа Ференчи? — попита Хари.

— Не много добре. Мис Ръгби се грижи за нея.

Когато отваряше вратата на Бентлея, край тях минаха две коли, пълни с полицаи.

— Този път е свършено с Ед! — заяви Дон. — Да се махаме! Ако започне престрелка, всички улици в квартала ще бъдат затворени.

Бяха им необходими само няколко минути, за да стигнат до „Юлер Бруук Мей“. През това време Дон разказа това, което беше се случило у Ференчи.

— Струва ми се, че бандата е добре организирана, а, шефе? — каза Хари.

Дон спря пред 25 А. Той хвърли поглед върху часовника на таблото. Беше 1.20 ч.

— И аз мисля така. О кей, Хари, гарирай колата и върви да спиш! Може би утре ще имаме работа.

Той отвори входната врата и влезе в салона. Сандвичи с пиле, бутилка уиски и ледена вода го чакаха върху масата до огъня.

Той си наля в една чаша, седна и остана така десетина минути, съзерцавайки втренчено огъня и мислейки за Джулия. Не можеше да повярва, че Гидо беше мъртъв. Цялата тази история му се струваше недействителна като кошмар.

Звънът на телефона го накара да подскочи. Той вдигна слушалката.

— Вие ли сте, господин Миклем? — избоботи гласът на Орок. — Имам да ви предам лоша новина: той избяга!

— Избягал?! — извика Дон и подскочи.

— Да. Влязохме и открихме в мазето едно подземие. То свършва в склада на един предприемач на „Диан Стрийт“. Трябва да е избягал оттам.

— По дяволите! — избухна Дон. — Хитро скроено, а? Значи, изтървахте и двамата?

— Няма да отидат далече, увери го Орок. — Всички изходи, всички аерогари и гари са наблюдавани. Имаме продробното им описание. Няма да отидат далече!

— На какво се обзалагате? — попита Дон.

И затвори грубо телефона.