"Мисия в Сиена" - читать интересную книгу автора (Чейс Джеймс Хадли)

3.

Ед Шапиро беше висок и слаб, с гърбав нос, мургав тен и малки неспокойни очи. Той носеше черен костюм на широки бели райета, черна риза и бяла вратовръзка. Черната му шапка ( в периферията леко наведена надолу), беше нахлупена върху дясното му око. Облегнат на бюрото със залепена на тънките си устни цигара, той издишваше лоша миризма на уиски в лицето на Дал.

— Вървете. Стая 26, — каза Дал, като отстъпи с гримаса. Вие ще получите добри пари, както ми се струва.

Шапиро протегна огромната си ръка, хвана Дал за ризата и го удари в лицето.

— Затвори си плювалника, ако не искаш да ти избия мръсните зъби!

Внезапно побледнял, Дал не мърдаше. Лошият поглед на Шапиро му направи впечатление. Шапиро го пусна, нахлупи шапката още повече върху окото си, и след като прекоси вестибюла, изкачи стъпалата.

Той беше пил премного тази вечер, за да може да успокои малко разклатените си нерви. Беше вършил почти всичко през живота си, но винаги беше отстъпвал пред убийството. Все пак той държеше да стане ултра-бързо звезда; това желание го гризеше от два месеца. Той знаеше, че сега беше удобния случай. Знаеше също, че никога няма да намери толкова хубава моторна лодка за такава ниска цена. Как иначе би могъл да се снабди с хилядата лири, които Крантор му предлагаше и които допълваха сумата? Без да се смята, че имаше, както изглежда, един друг евентуален кандидат за лодката…

„Не мога да Ви я пазя дълго време, му беше казал собственикът. — Искам само да Ви направя услуга, но другият тип плаща в брой. Ако не решите до петък, ще бъда принуден да му я оставя.“

Това беше немислимо, но мисълта, че трябва да убие, дразнеше нервите на Шапиро. Крантор го беше убедил в това; тази комбинация не му харесваше, но Шапиро имаше спасителното уважение на полицията. Той държеше на кожата си. Обаче убийството има лошия навик да падне върху ви точно в момента, когато мислите, че сте спасен.

Крантор беше успял да разсее всички скрупули на Шапиро.

„Помисли, беше казал той. Никога не си попадал в ръцете им. Те нямат отпечатъците ти. Ако действаш така, както ти казах, няма да те хванат. Не може да се направи никаква връзка между този тип и теб. От какво се страхуваш?“

Но колкото повече мислеше Шапиро за това, толкова повече съмнението нахлуваше в него. Могат да го забележат, че напуска къщата. Мисълта, че ще бъде търсен за убийство, вледеняваше кръвта му. Точно тогава започна да пие, но след няколко големи уискита възвърна хладнокръвието си и започна да мисли за лодката. Той би могъл да слезе с кола във Фалмут веднага след като свърши работата си, да купи лодката и да изчезне във Франция.

И сега, изкачвайки стъпалата, той бързаше да се отърве от всичко това. Отправи се към стая 26 с непринудена походка и се спря на прага, за да се полюбува на Л орели, която се завъртя на стола си, за да го огледа.

— Влез и затвори вратата! — излая Крантор.

Шапиро се подчини. Погледът му се плъзгаше непрекъснато от Лорели върху Крантор. Какво правеше тук тази? — запита се той. — Страшно момиче! Той пристегна възела на вратовръзката, махна шапката си и отправи веселата си усмивка към Лорели.

Крантор стана.

— Достатъчно, Ед, не се уморявай, — каза той с дрезгав глас. Тя работи с нас.

Шапиро се приближи до масата. Усмивката му се удължи.

— Я, я виж, това е прекрасно. Добър вечер, кукло. Нещо ми казва, че ще се разбираме добре двамата.

Лорели го измери със зелените си студени очи.

— Говорете ми само когато се обръщам към Вас, отсече тя сухо.

— Хе, не се прави на злословница, изсмя се Шапиро.

С широко разтворена ръка, Крантор залепи майсторски една плесница на Шапиро, която го накара да залитне. Последният запази равновесие и погледна Крантор със зяпнала уста, избягвайки да се движи.

— Седни и си затвори човката, заповяда Крантор със съскащ глас.

Единственото му око блестеше като горящ въглен. Шапиро взе един стол и седна, опипвайки бузата си.

— Съветвам те да не повтаряш, — каза той с неуверен глас.

— Млък! — повтори Крантор.

— Той не ми харесва много, заяви Лорели. Тя говореше така, като че ли Шапиро не беше в стаята. Пиян е, няма солидни нерви и никаква дисциплина.

— Ще свърши работата, увери я Крантор. Ако не успее, ще го убия!

На Шапиро му се повдигна. Той знаеше, че това не бяха празни приказки.

— Хе, един момент… — започна той.

Но думите замръзнаха върху устните му, когато Крантор се обърна и го погледна втренчено.

— Чули какво ти казах! Ако не успееш — ще те убия!

— Защо искате да не успея? — възрази Шапиро с пресипнал глас.

— Не те съветвам да го направиш, — каза Крантор.

Той хвана камата за широкото острие и подаде дървената дръжка на Шапиро.

— Ще си послужиш с нея. А сега, покажи какво знаеш да правиш!

Шапиро взе камата и я претегли на ръка. Странно преобразяване стана с него, докато гладеше с палеца си острието. Лицето му се вкамени, движенията му станаха по-точни. Погледът му се оживи.

— Хубава е, промърмори той, чудесна!

Той подхвърли оръжието във въздуха, обръщайки го и го хвана за дръжката.

— Покажи й, повтори Крантор.

Шапиро се огледа наоколо. Като не видя подходяща мишена, той извади тесте карти от джоба си, избра един ас каро и прекосявайки стаята, залепи картата на стената с малко дъвка, която дъвчеше преди малко и която беше сложил на стъклото на часовника си.

Тогава се отдалечи в другия ъгъл на стаята. Картата беше в сянка и Лорели не я виждаше. Тя гледаше Шапиро с опрени върху масата лакти, подпряла брадата си с ръце.

С поставена в широко разтворената си ръка кама, Шапиро се засили и с бързо като светкавица движение, я хвърли към стената с бързината и силата на револверен куршум.

Крантор повдигна портативната лампа, за да освети другия край на стаята. Острието беше пробило центъра на картата точно в ромба и се беше забило дълбоко в мазилката.

— Виждате ли, — каза Крантор. Той успява двайсет пъти върху двайсет.

Лорели изглеждаше убедена в това.

— Да, не е лошо, — каза тя.

Шапиро прекоси стаята смело, издърпа камата и се върна на мястото си.

— Аз съм единственият в Англия, който може да прави това, потвърди той. Е, вярвате ли, че ще изпълня задачата?

— Ще я изпълните, — каза Лорели, без да го погледне, ако не се нервирате.

— Не се безпокойте, подзе Шапиро. Няма никаква опасност. А парите? Бих искал да получа малко веднага.

Тя вдигна към него очи.

— Ще ви се плати, когато той бъде мъртъв, не преди това, отсече тя като стана. — Ще бъда на 25, ул. „Атина“ в 11.30 утре вечерта. Ще ми направите подробен отчет.

Шапиро пожела да каже нещо, но един заплаши телен жест на Крантор го спря.

— Сега имам работа, — продължи Лорели. — Трябва си вървя. Вас, Крантор, ще видя утре към обяд. Шлифера ми, моля Ви.

Крантор изчезна в банята и се върна с шлифера и шапката. Двамата мъже стояха мълчаливи, докато тя се решеше и подреждаше косите си пред огледалото.

— Без всякакви шега, — каза тя, надявайки шлифера си.

— Всичко ще мине добре, увери я Крантор.

Тя взе пътническата чанта и се отправи към вратата.

— Разчитам на вас, — каза тя и излезе от стаята, затваряйки полека вратата след себе си.