"Селестинското пробуждане" - читать интересную книгу автора (Редфилд Джеймс)

СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ

С навлизането в седемдесетте години на века този проблем започва по-ясно да се осъзнава. Както ще видим по-късно, влиянието на модерните представители на дълбинната психология, новият хуманитарен подход към терапията и все по-нарастващият обем на литературата за самостоятелна работа над себе си, която се продава, започват да оказват своето трайно влияние в културата2. Започваме да си даваме сметка, че сме изисквали от другите да се променят, без да осъзнаваме конфликтите в самите нас. Виждаме, че ако искаме да поетигнем онова нещо повече, към което се стремим, трябва да престанем да съсредоточаваме цялото си внимание към поведението на околните и да се вгледаме в самите себе си. За да променим света, трябва първо ние да се променим.

Изведнъж вече престава да бъде позорно да потърсиш помощта на психолог терапевт и става допустимо и дори модерно да отделяме съзнателно внимание на вътрешния си психически живот. Установяваме, че един преглед на живота в семейството, в което сме се родили и прекарали детството си, води, както е било добре известно на фройдистите, до определено прозрение или катарзис на личните ни безпокойства, защитни механизми и на това как тези комплекси са се формирали в детството ни3.

В хода на този процес можем да установим по какъв начин нашата активност е била потисната и са се формирали спънките и задръжките, които ни дърпат назад. Непосредствено разбираме, че насочването на вниманието вътре към нас самите, анализът на индивидуалното ни развитие е от полза и значение за нас. И все пак, в края на краищата, установяваме, че нещо все пак липсва. Откриваме, че години наред можем да анализираме вътрешния си психически живот, без да се освободим от все същите стари страхове и реакции и от онези психологически изблици, които се проявяват всеки път, когато се озовем в ситуации на голям стрес и несигурност.

Към края на седемдесетте години започваме да осъзнаваме, че предчувствията ни за нещо повече няма да могат да бъдат оправдани единствено от психотерапията. Онова, което сме предусещали, е едно ново самосъзнание й чувство за самите себе си и опитности от по-висок порядък, които да дойдат на мястото на старите навици и реакции, които са ни измъчвали дотогава. Онзи по-пълноценен живот, който сме долавяли интуитивно, не е съсредоточен изцяло около психологическото израстване. Новото съзнание извиква необходимостта от по-дълбока трансформация, която би могла да бъде единствено духовна.