"Селестинското пробуждане" - читать интересную книгу автора (Редфилд Джеймс)

ОСЕМДЕСЕТТЕ И ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ

Това прозрение довежда до три насоки на развитие през осемдесетте години. Първата е белязана от завръщане към традиционните религии. С обновена искра ла вътрешно посвещение мнозина измежду нас започват да препрочитат писанията и да се обръщат към свещените ритуали, които сме наследили, търсейки отговор на собствените си предчувствия и интуиции в по-задълбочено преразглеждане на конвенционалните духовни пътища.

Втората насока на развитие ни извежда към по-широко и персонално духовно търсачество, към което се насочваме, за да вникнем издълбоко в по-езотеричните духовни пътеки, които са се срещали на протежение на човешката история.

Третата насока е бягство от всякакъв идеализъм и духовност изобщо. Обезсърчени в надеждите си от прозренията на шейсетте и седемдесетте години, мнозина от нас проявяват стремеж да се хванат отново за дрямката на материализма на петдесетте години, когато като че ли икономическото развитие е напълно достатъчно само по себе си. Опитът ни да заместим по-висшия смисъл в живота, който интуитивно долавяме, с добър икономически стандарт ни води до вътрешен копнеж по бързо забогатяване. Ексцесиите, типични за десетилетието на осемдесетте години, се наблюдават в скандалните банкови афери и корупция на стоковия пазар.

Често съм наричал осемдесетте години завръщане към Дивия запад, при което трите основни тенденции — опитът за реставрация на материализма и възобновеният интерес към духовното, древно и ново — се сблъскват и конкурират. Както става ясно сега, когато се връщаме назад; всичко това са били опити да се намери онова нещо повече, което сме имали чувството, че е на косъм разстояние. Впускаме се в експерименти, предявяваме претенции, стремим се да привлечем колкото се може повече внимание, като по този начин съобразяваме всичко, каквото правим, с модните за времето си претенции и в края на краищата оставаме разочаровани.

И все пак, на мене ми се струва, че онова, което става през осемдесетте години, и особено първата вълна на масов интерес към различни духовни подходи, е особено значимо явление. Това е необходим етап, който ни оставя уморени от лицемерието и комерсиализацията и ни насочва към по-дълбоко ниво. В известен смисъл то е пречистване, което ни тласка към търсене на истинския смисъл и най-сетне ни дава възможност да се убедим, че онова, към което се стремим, е по-дълбока промяна в отношението ни и начина ни на живот.

Фактически аз съм убеден, че колективната интуиция на осемдесетте години може да се сведе до едно основно послание: независимо дали изследваме духовното съдържание на нашите традиционни религии или изучаваме опитностите, описвани от мистиците с по-езотерични пътища, съществува дълбока разлика между това да познаваш и обсъждаш духовния начин на възприемане на света и действителните опитности на едно такова възприемане от нас самите.

И така, в началото на деветдесетте години, ние се озоваваме в много интересно положение. Ако интуитивните предчувствия на шейсетте години се оказват верни и е възможно по-пълноценното преживяване на живота, то ясно се вижда, че трябва да преодолеем чисто разсъдъчното търсене и да се стремим към реалните опитности. В резултат хипи културата и модните увлечения отмират, ала търсенето на автентични преживявания — не. Ето защо ние вече сме по-реално отворени, за да споделим духовното преживяване на света.