"Перде" - читать интересную книгу автора (Петрович Горан)Съвпадение— Какво съвпадение! Моята леля-баба има в апартамента си пердета, произведени в Чикаго. Като дете често се заглеждах в пришитото етикетче… Миналата есен, на литературна вечер, посветена на разселените по света сърби, публиката отрупа автора с въпроси в желанието си да научи между другото каква е била и съдбата на стотиците офицери от кралската армия. На онези офицери, които са преживели немските лагери по време на Втората световна война и опасявайки се от новата власт в родината, са избрали временното, а после и постоянното пребиваване в западните страни. — Незавидна — отговори с готовност писателят. — Далеч по-незавидна от съдбата на цялата сръбска емиграция, единици от тях са успявали да получат военна служба. По принцип на по-ниско ниво от образованието им и от предишния им чин. По-голямата част от тях са били принудени да живеят ден за ден, без да знаят достатъчно добре езика, неподготвени за никаква цивилна професия. Например един наш полковник е прекарал остатъка от живота си, като е изработвал пердета в Чикаго, предимно с жени и с малката си надница едва е смогвал да си купува лекарства срещу болестите, с които се е сдобил в лагерите, и да си плаща наема за мизерната сутеренна стаичка — периферията на американския мегаполис. Може би авторът на книгата за диаспората разказваше още нещо за нещастния офицер, но аз не го чух, защото моят познат се наведе към мен и повтори: — Какво съвпадение! Моята леля-баба има в апартамента си пердета, произведени в Чикаго. Като дете често се заглеждах в пришитото бродирано етикетче: Мигом изпитах непреодолима потребност да видя тази обикновена декоративна вещ. Моят познат първо отказваше, оправдаваше се с опърничавия характер на своята леля-баба. — Както всички самотни хора може да бъде много, много неприятна… Оправдаваше се с късния час: — Вече мина осем, трябва да си е легнала… Не беше напълно сигурен дали пердето още използва: — В края на краищата, повярвай ми, няма кой знае какво за гледане — най-обикновен, леко прозрачен, набран плат, ако не се лъжа от светлопепеляв лен… Все пак отстъпи пред упоритостта ми. Докато отивахме на вечерно посещение при неговата стара роднина, аз си представях бившия полковник от кралската армия как десетилетия наред ходи на работа във фабриката в Чикаго, как работи в шумната тъкачница, може би там, където пердетата се кроят, обримчват или поръбват, може би точно където се шият защитните знаци на американската фирма. Представях си го как прекарва обедната си почивка — мълчаливо, сред стотици шивачки, глух за безкрайните им приказки и закачки. Представях си го как се прибира в мизерния си сутерен, стараейки се въпреки лагерните болести да запази достойното си офицерско държание, а после прекарва самотните вечери сам, съвсем сам в компанията на своята клетническа съдба. |
|
|