"Приключенията на Том Бомбадил" - читать интересную книгу автора (Толкин Джон Р. Р.)

3Рицарският дух

Живял е някога юнак, и рицар смел, че и моряк. Със своя кораб здрав и лек и си пътува, и си векува, с товар от плодове и вино, с каша овесена — да му е весело, подправена със кардамон, и с джинджифил, и с кимион. Попътни ветрове призва да му напътстват кораба през седемнадесет реки — да го не бавят от зори. Намери пристан тоз моряк покрай самотен речен бряг, там, где реката Дерилин тече и се върти кат млин. И тръгна през поля, паланки към мрачната Страна на Сянката. И хълм след хълм, във пек и зной по пътя си вървеше той. Приседна песен да подхване, делата рицарски забравил; прелитна пеперуда лека — прекрасна дама на сърцето. Тя наруга го — той замря, тя се засмя и отлетя. И оттогава той, препатил, реши да учи занаяти. За да я хване, изтъка воал ефирен от сърма; след нея за да полети, крила от птиче си съши; В засада я издебна бърже с кепче от свилено въже. Подир стъкми й шатра мека от лилии; а брачно ложе от цвят изви и пух положи — да й е мекичко и лекичко. И най-накрая я облече във белосърмено елече. Втька рубини в накити, но тя, уви, разкъса ги и дръзко в бой го призова; той, натъжен, се олюля и отлетя самин, треперещ, остави я, макар й верен, обязди вятъра, засили се, крила разперил, в миг стопи се. Прелитна над архипелази, где невен жълт е на талази, где бликат сребърни води и чисто златни планини. Готов за бой и за войни над океана се стопи, поел към чудна Белмари, и Телами, и Фантази. Направи си и щит, и шлем от кост на дракон със мехлем, смарагдов беше мечът смел, във страшни битки го повел със рицари от славни дни от Аери и Фаери,15 със паладини звездооки, подели боеве жестоки. С кристална ризница връз кон, със ножница от халцедон; с връх сребърен по пълнолун блести му пиката-харпун. Стрелите си от малахит размахва като сталактит срещу вразите си коварни и ги надвива в битки славни. Той влезе в бой със Онемявците, с Жужавците и Пчелокрилите;16 спечели Златна пита бляскава, изду платна да се прибира със кораб от цветя и слюда, с воал най-фин за балдахин; пое със песен и потруди се доспехите си да изжули. Поскита още малко рицаря из острови далечни, скритички, посрещан от трева до кръста. Но най-подир той сложи кръста и пътя славен към дома пое. За спомен си взема трофея славен да му спомня за схватки и за боеве! В скиталчества и бойна слава той бе забравил дотогава — бе все на път и все на крак. Но ето, старият моряк отново кораба си спретва, че няма по-висока летва от туй да си си все юнак, и рицар, пътешественик със вятъра понесъл се и волен кат перо.