В песни елфически пей се така:Тъй е прекрасна тя —принцесата Азйа,в косата й златиста —наниз от мъниста,в ръчицата й прелестнакърпа златовезана,а нежното вратле красиизящен накит от звезди.От паяжина лекас сияние най-мекое финото палто.А поясчето бялона тънката снагае сякаш от роса.Денем все заметнатас пелерина спретнатаниско над очи;нощем тя сияекато лунно паячев мрежа от звезди.Пантофките й крехкиса сърмени и мекии блясъчно вървят,когато тя отива,развяла златна грива,да потанцува пак.Щом малките крачетапогалят езерцето,заспало под леда,искрици се надигати светлината скриватвъв вихърния танц.Повдигнала главакъм ведри небеса,тя призрачния брягогледа. След туй се завъртяс наведена глава.Отдолу изпълзямалката принцеса Тйа —прекрасна колкото Азйа.Крачетата им се допряха!Тйа бе досущ като Азйа —и лека, и изящна;но, странно — като че ли бенадолу със главата.А мъничката й коронкапотъваше незнайно где!Искрящите очетас огромен интерессе взираха в Азйа:О, що за чудо:да виснеш на крачевсред звездното небе!Само малките краченцаси намираха местенце,гдето да се срещнат.А къде ли е страната,във която на земятаняма да се стъпва —туй не може да се каже,нито пък да се научиот елфическия род.И тъй все самапринцеса еднана танци отивас мъниста в косата,със пояс красив,с пантофчета крехки —изящни и меки — танцува Азйа;с изящни и мекипантофчета крехки,със пояс красив,с мъниста в косата — танцува Тйа!