В страноприемницата старапод сивия обрулен хълмсервират пиво толкоз гъсто,та Гостът от Луната яви се вечер къснода се напие като пън.Конярят има странна котка,тя на гъдулка петострунналъкът прокарва, без да спре,сякаш кожуха си деревъв грейналата вечер лунна.Ханджията пък има куче,което вицове обича;щом се устите поразвържат,то слуша думите да свържеи после да се смее тича.Рогата крава там държаткато кралица горделива;но музиката я размятаи тя започва да се мятавъв танц, щом види тучна нива.И, о!, чинии от сребросъс набор сребърни лъжици!В тях във неделя се сервира,а в събота със капка бираги лъскат две старици.Човекът от Луната над чашката заляга,котката подкара песента юнашката;лъжица и чиния по масата танцуват,кравата в полето тича и лудува,а псето малко гони си опашката.Конярят се обърна към странната си котка:„Жребците бели от Лунатаюздитесребърни ще скъсат от нетърпение;айбията им пие си без никакво вълнение,а скоро ще изгрее слънце над Земята!“И котката почна хей-дидъл-хей-дидъл —песен, що мъртвия в гроба обръща:застърга, задращи, все повече бърза,а барманът госта си силно разтърсва:„Хей, три май минава!“ — и челото смръщи.Човека нагоре по хълма избутаха,навреме да стигне и той на Луната,жребците му яки в галоп се спуснаха,а кравата щура кат бясна друсна се,лъжица сребърна докосна земята.Гъдулката стърже дум-дидъл-дидъл,чак кучето дребно залая,на челна стойка изправи се кравата,наизскачаха гостите здраватаи затанцуваха накрая.Със пинг и със понг отиде си струна!Политна кравата към Луната;А кучето малко от смях запревива се,чиниите съботни хукнаха, скриха се,лъжица надигна се над земята.Потъна зад хълма Луната яркаи Слънцето грейна наместо нея.Тя не повярва, направо ахна,че денем бе, ала внезапноси легнаха хората да се сгреят.