Старият трол на каменен столглозгаше кокал нащърбен и гол.Години наред го гризеше отвред,че нямаше нийде месо.Ни месо! Ни просо!В самотна бърлога се криеше троли нямаше нийде месо.По стръмния склон зададе се Том.И рече на трола учтиво: „Пардон!Тоз кокал любим е на чичо ми Тим,дето във гроба лежи.И лежи! И мижи!Отдавна напусна Тим родния доми мислех, че в гроба лежи.“Тролът рече завчас: „Задигнах го аз.Защо ви е кокал във дупка на вас?Щом беше умрял и в трап се заврял,задигнах му тая пищялка.Пищялка! Дъвкалка!Нека се жертва малко за нас,защо му е тая пищялка?“Том рече свиреп: „Таквиз като тебне бива да мъкнат из своя вертеппищял или врат от татков ми брат;връщай пищяла веднага!Веднага! Тояга!Макар и умрял, нека е цял.Връщай пищяла веднага!“Тролът се хили: „Друже мой мили,бих пооглозгал и твоите кокили.Щом нямаш акъл и тук си дошъл,дай да те хапна сега!Ха така! Дръж сега!Вече не ща кости, кожи и жили;с теб ще вечерям сега.“Тролът беше решил, че го е уловил,но откри, че комай е дълбоко сгрешил.Пъргав и млад, Том мина отзади го ритна — да помни друг път.Друг път! Всеки път!„Я да го ритна, Том беше решил,та да ме помни друг път!“Но много корав, от камък по-здраве тролът със зъл, отмъстителен нрав.Ритникът със крак по камъка якбе за него съвсем безболезнен.Болезнен! Полезен!И Том се завърна във къщи болнав,че ударът беше болезнен.Оттогава е хром бедният Томи тъжно куцука из родния дом.А тролът без срам пак си е тами глозга си кокала краден.Краден! Гладен!Тролът седи на високия склони глозга си кокала краден!