"Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)" - читать интересную книгу автора (Конфуций)

ДАРБАТА ДА УБЕЖДАВАШ

Веднъж, когато князът на Чу поиска да предприеме излет до известната тераса на Чинг, неговият дворцов маршал го посъветва да не го прави. Това много го ядоса и гой се обърна към своя върховен пълководец. А пълководецът веднага заповяда да впрегнат каляската и каза:

— Тази забележителност моят господар не бива да пропусне.

Князът се зарадва много и покани генерала да го придружи при пътуването. След като изминаха около десет мили, генералът самоволно спря каляската и се обърна към господаря с учтивия въпрос, дали той би го изслушал за един миг. Князът отвърна:

— Говорете, учителю!

Тогава генералът започна:

— Казват, че ако един служител е строг и далновиден, то всички почести и всички съкровища на страната не биха стигнали, за да бъде възнаграден достойно. Но който говори с езика на повелителя си, за него всички мислими наказания не биха били достатъчно болезнени и унизителни. Така че, дворцовият маршал очевидно е далновиден и строг служител, а аз съм този, който предпочита да говори с езика на княза. Затова очаквам да ме накажете заслужено.

Князът отвърна:

— Ако бях послушал възражението на дворцовия маршал, то вероятно нямаше да замина за Чинг, но пък и нямаше да се замисля върху това, дали наистина е по-добре да се вслушам в думите на възразяващия, вместо в тези на подмазвача. Преди обаче да ви накажа заслужено, бих искал да чуя защо доброволно се жертвате?

Генералът отговори:

— За да дам възможност на господаря си да размисли без гняв към предупреждаващия дали е мъдро да замине за Чинг. Защото, ако именно Вие заминете, то скоро всички ще искат да отидат дотам и тихият кът ще бъде осквернен от тълпата и скоро опустошен.

Князът отговори:

— Това наистина би било ужасно.

И той заповяда да се върнат.

Когато учителят Кунг чу за тази случка, той рече:

— Генералът действително владее изкуството да убеждава един княз. Десет мили отстъпвал на желанието му, за да го възпре с ум и далновидност пред неволното въвеждане на един глупав, лош обичай. XIV, 4